14.01.2013 г.

Водещ 1: Първият ни гост тази сутрин е вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Добро утро.

Симеон Дянков: Добро утро и на вас.

Водещ 2: Добро утро.

Водещ 1: Една ваша идея за промяна в закона, която предвижда рязък скок в заплатите на първите трима - председателя на парламента, президента и премиера, предизвика много ожесточени политически коментари, особено от вашите опоненти от БСП. С какво е провокирано и с какво е толкова необходимо да бъдат увеличени заплатите? Може би голяма част от тези коментари са провокирани от това, че в момента представители на ГЕРБ са на тези три позиции.

Симеон Дянков: Това всъщност е законопроект, готов още от април миналата година и отлежаващ и, както върви, ще отлежава до следващ мандат, няма да влиза в парламента в рамките на този ни мандат. Той е третият законопроект в административната реформа. Спомняте си, че в началото на миналата година направихме нов Закон за държавната администрация, който сложи таван на общия брой на служителите в тази администрация, да не може постоянно да се вдига този брой. След това направихме закон за държавния служител, което е самата администрация. По-малко държавни служители. По този закон влязоха много от комисиите, които преди бяха по техни си, отделни закони - здравната каса, фонд „Земеделие\" и т.н. И от това се вдигнаха също заплатите на администрацията. И това беше третата стъпка, третият закон за политическите кабинети за министерствата, за областните управи, за кметствата, но съзнаваме, дори аз съзнавам, че не е сега моментът да се говори за вдигане на заплатите на тези управници. И следователно ще изчакаме по-добри времена.

Водещ 2: Кой се възпротиви на това решение?

Симеон Дянков: На това се възпротиви още април-май месец, когато бяхме готови от нашия екип, премиерът с думите - да изчакаме да вдигнем всички останали доходи, тогава да вдигаме доходите в държавната администрация. А иначе проблемът се знае отдавна. В миналото, при Станишев, той е решен по един много нечестен начин, който е, че членовете на политическите кабинети са заели постове в Управителните съвети на държавните дружества и също са получавали една част от тях. Става въпрос за зам.-министри, парламентарни секретари, шефове на политически кабинети, от концесионни комисии и т.н. Знаете, примерите излязоха горе-долу по същото време, април месец миналата година. Димчо Михалевски, например е бил в Управителния съвет на проектни инфраструктурни проекти, когато е бил зам.-министър. И всъщност заплатата му е била малка част от това, което е получавал като член на Управителния съвет. Там е получил някъде близо 150 000 лв. Кирил Ананиев, който е бил заместник-министър във финансите, за четирите години в мандата на Станишев е получил половин милион лева - 500 000 лева от това, че е бил член на различни управителни съвети. Овчаров е получавал такива пари. Ана Янева, която сега е шеф на социалистите в София. Така че това е била практиката. Ние забранихме 2010 година да си в повече от един управителен съвет и да получаваш пари. и един вид нашите министри и зам.-министри, и областни управители получават само заплата, нямат право на допълнителни заплащания. От там се получава това изкривяване, че всъщност и зам.-министрите, и въобще целите политически кабинети, примерно в министерствата, кметовете също, получават по-малко пари от подчинените си директори. В моето министерство примерно зам.-министрите получават средно по около 1500 лева, директорите (след промяната в Закона за държавния служител) получават около 2000 лева, всички директори.

Водещ 1: Оттеглянето на това предложение няма ли да се приеме като политическо предложение? Може да се тълкува, че отстъпвате под натиска на критиките на опозицията.

Симеон Дянков: То не е оттеглено, защото, както казах още април миналата година, преди девет месеца беше подготвено. Тогава взехме решение да изчакаме по-добри времена. В смисъл, когато успеем да вдигнем други доходи, факт е, че от този януари вдигаме други доходи, от април ще вдигнем пенсиите. Надяваме се, че още допълнителни доходи ще можем да вдигнем. Първоначалната идея на премиера беше в последното заседание на нашия Министерски съвет да го предлагаме, да е явно, че не е за нас, а е за следващото правителство, но вече следващият парламент да го разглежда. Така че това не е новина, отдавна стои, и казах - проблемът се е наслагвал с времето. Станишев го е решил по-определен, за мен доста нечестен начин. Между другото, не само политическите кабинети са получавали по този начин пари. Много хора, съветници или приятели, са влизали в управителните съвети на държавните търговски дружества. Азер Меликов знаете. Известният Азер Меликов е бил в „Информационно обслужване\", в Управителния съвет. Доста пари са получавали от там. Самият Станишев се е облагодетелствал по този начин. Помните аферата „Хохегер\". Едно държавно търговско дружество - Пловдивски панаир, с решение на Министерски съвет вместо да даде пари на бюджета като дивидент, ги дава за рекламни цели за лъскане имиджа на Станишев и компания. Над 3 млн. се дават по този начин, като голяма част от тези пари след това влизат къде - във фирмите на Моника Йосифова. И един вид индиректно стигат до Станишев.

Водещ 2: Г-н Дянков, заговорихте и за вдигането и на други доходи. За какво точно става дума и не намирисва ли вече на предизборна кампания по този начин?

Симеон Дянков: Всеки ден е предизборна кампания в мандата. В смисъл - всеки ден, ако правиш нещо добро, увеличаваш шанса си за следващ мандат. Това е поне нещо, което съм научил от премиера. И за това ние всеки ден се опитваме, и аз лично, да направим нещо положително. Защо сега излиза тази тема. Тя не е нова. От 1 януари знаете, че в доста сектори увеличихме заплатите - културни работници, минимална работна заплата, в здравни заведения за медицинските сестри, в армията. Така че този процес върви. Новото нещо, върху което се фокусираме и правим доста анализ, финансово министерство, в социалното министерство, което е водещо, да се фокусираме в намаляване на безработицата и то в две главни категории - млади хора, които току-що излизат от училище или от университета и трудно си намират работа, да се фокусираме там и с различни програми да подпомогнем частния сектор да взима такива хора и така наречените хронично безработни, които са били безработни няколко години, дори преди кризата да тръгне. Има около 200 хил. такива души в България, които още преди кризата 2009 година са били безработни. В тези две групи имаме сега повече възможности. Завършихме 2012 година с добър бюджет. Има възможност и от държавния бюджет, не само от европейски средства, да сложим повече пари, за да можем да ги привлечем в пазара на труда, пак казвам - в частния сектор през фирми, които предлагат такива възможности, а не просто да увеличим държавната администрация. Това ще е първата стъпка. От там нататък, но това вече февруари-март, можем да гледаме и други по-големи групи дали може по някакъв начин да се увеличат доходите, но постепенно. Борбата с безработицата на първо място.

Водещ 1: Малко повече конкретика по тази идея, ако обичате. Като че ли досега програмите, включително европейски финансираните не дават някакъв осезаем ефект върху пазара на труда в България. Безработицата в България остава на доста високи нива, сравнено с другите европейски страни.

Симеон Дянков: По наши изчисления около 20 000 души в момента работят по програми или по скоро в последната година работят по програми, които по някакъв начин са субсидирани с европейски средства. Това е около 5% от общата безработица. В смисъл не е някаква голяма цифра просто, защото средствата в тези програми са фокусирани (това според мен е грешка 2005-2007 година, когато са били планирани, но тогава пък е била друга икономическата ситуация), са фокусирани средствата повече върху преквалификация, а не толкова върху създаване и поддържане на нови работни места. И точно за това нашата идея е да допълнил средства пот държавния бюджет, но специално за създаване и поддържане на работни места, не толкова за преквалификация в тези две групи, които казах - млади хора, които току-що излизат на пазара на труда, и хронично безработните. Като по този начин можем да увеличим доста бързо или по скоро доста обхватно броя на тези хора, които влизат чрез тези програми на пазара на труда.

Водещ 2: Но как ще се случва това, г-н Дянков? Да разбирам ли, че ще има стимули за фирмите, които наемат например млади хора, безработни или как точно ще се случва?

Симеон Дянков: Точно така. И в момента, давам конкретен пример - и в момента съществува такава програма, която казва, че ако фирма кандидатства в тази програма и кажа - аз ще взема на работа примерно десет нови служители работници, инженери, които обаче нямата никакъв опит, току-що идват от училищната или от университетската скамейка, за една година ние от тази програма ще изплатим всичките социални осигуровки, данъци и т.н., един вид само фирмата ще плаща чистата заплата. Всичко останало се плаща от бюджета. И сега съществува такава програма, но в нея влизат някъде около 4000 души. Идеята е, ако видим, че към тези програми, първо, има интерес, в смисъл кандидатстват хора към тях и също, което е по-трудната част от анализа - да ги фокусираме към региони, където безработицата е по-голяма или повече млади хора излизат, а не успяват да си намерят работа. Там да фокусираме тези нови субсидии. Тогава да разширим обхвата на програмата.

Водещ 2: И като сте тръгнали на социална тематика, така да се каже да се борите със социални проблеми, един от най-големите в последните години за България се очертава демографският проблем. Ние в това студио в последните дни направихме няколко пъти разговори по тази тема. Едно от основните искания на родителите, именно Асоциация „Родители\" е въвеждане на семейното подоходно облагане. Та вие като министър на финансите склонни ли сте да се съгласите на такова нещо?

Симеон Дянков: Не. Не съм склонен, защото е грешна политика. В предишната си работа в Световната банка съм виждал, направени много анализи какво всъщност стимулира раждаемостта или въобще премахването или намаляването на демографските проблеми. И в този сектор поне, и много хора инстинктивно ще го разберат веднага, не става въпрос за пари. В смисъл решението ти да имаш второ или трето дете по никакъв начин, в никоя държава не е свързано с това колко пари получаваш за това дете. Става въпрос директно колко получаваш за това дете. То е свързано колко лесно на теб ти е като семейство да поддържаш по-голямо семейство. И ние за това почваме от детски градини. Не е само това темата. След детските градини ти трябват по-добри училища, целодневно образование. Нещо, в което ние влагаме пари. Знаете, че сега всички петгодишни задължително трябва да ходят на детска градина и училище. Това го финансира правителството. По 130 млн. между другото на година ни струва това, от шест години да стане пет години. Четири години - вече 80% са обхванати. Трябва да помагаме на семействата, не директно, дайте повече пари за всяко дете или с подоходно облагане, а държавата да поема повече от разходите за самото отглеждане и израстване на тези деца. Но това да е социализирано, в детските градини, в училищата, в университетите. Това за мен е пътят.

Водещ 1: Не е ли по-справедливо семейното подоходно облагане, тъй като то предвижда индивидуално третиране? Едно семейство с три деца ще има много по-големи облекчения, данъчни отколкото семейство с едно дете, да кажем.

Симеон Дянков: Просто практиката показва, че решението дали да имаш повече деца или не е свързано, това е емоционално решение, не е свързано с това колко пари ти плащат за второ или за третото дете. Не е толкова пряко свързано или с други думи да го кажа, дори да увеличим и да кажем - на второ, трето дете даваме по 1000, 2000, 5000 лв., пак това не е начинът да се развива тази социална политика. Начинът е да е много лесно на майката с всички допълнителни грижи, аз давам само някои примери, но има още много в здравно отношение например, в първата година лекарите да ходят при майката, както е между другото, ако си осигурен в САЩ, лекарите идват при теб първата година, за детето става въпрос, а ти не ходиш при тях. Това е социалната политика, която се показва, че помага за увеличаване на броя на децата, а не конкретно да се плаща на дете.

Водещ 1: Да поговорим малко за една друга законодателна инициатива на вашето министерство. Някакво подобие на данъчна полиция, именно правото на НАП да разследва. В България обаче се оказва, че се предлага това да се осъществява само в случаите на неотложност. Ще бъде ли ефективна подобна данъчна полиция?

Симеон Дянков: Това е една малка първа стъпка. Първоначално аз поне бях по-амбициозен и исках да идем директно към данъчно дознание по начина, по който миналият януари, преди година, го въведохме в митниците. Там вече от една година доста добре работи митническо дознание. Но в митниците от 2001 до 2006 година е имало такова дознание. С други дум,и те имат някакъв сравнително доскорошен опит. При данъчните, в НАП, решихме да тръгнем с по-малка стъпка, все пак да направим тази стъпка и тя, важното е, да влезе в сила в рамките на този мандат. Не просто да направим нещо малко, законово и да кажем - другите да го въвеждат в сила. Още от април-май се надявам, че това ще мине през парламента и ще влезе в сила. Малка стъпка. Не е полиция, не е дознание, а чисто разследващи функции и то по-неотложни причини. Аз ще дам два примера, за да стане какво е. Това не е нарочна ревизия или разследване. Това е, ако данъчният ревизор е влязъл в определената фирма и на място, работейки, осъзнава, че ако има някакъв друг проблем, който, ако той не го реши на момента или поне не го разследва, опише, ще е трудно да се направи. Давам накратко два примера. Единият пример е този данъчен ревизор, който е влязъл за обикновена ревизия, не нещо конкретно, а гледа сметките и там се казва, че например фирмата дава социално осигуряване на десет работника, но той вижда от прозореца, че долу всъщност работят 20 или 30 работника. И той вече с тези нови... В сегашно то законодателство той няма право да се занимава с този въпрос, защото ревизията не е по тази тема. С новото законодателство той ще има право да снеме устни обяснения от финансовата директорка, от счетоводителя, от мениджъра там и да пита, добре - вие тук казвате десет, там работят 30, да не би да криете социални осигуровки, и да направи тази начална база на разследване, след което тя обаче отива в прокуратурата, в Икономическа полиция. В смисъл, няма дознателни функции. Вторият пример е подобен. Стои този данъчен ревизор, прави си обикновена данъчна ревизия. Идва някакъв камион, почва да товари стока, след което някакъв човек, шофьорът примерно идва и дава на касиерката някакъв плик. Тя отваря касата и той вижда, че там има доста по-големи наличности в кеш, в брой, отколкото пише в ревизията. Той пак може да вземе устни показания - и от нея, и от този шофьор, и от всички наоколо, но ги предава на прокуратурата и на полицията. В смисъл това е една начална мярка, която не изисква нови средства. Самите ревизори правят това. Целта е да се създаде някакъв опит при данъчните и вече от него да се гради постепенно към дознание, това ще е следващ мандат, разбира се, и т.н.

Водещ 2: Изземат ли се по този начин функциите на полицаите?

Симеон Дянков: Не. Това казвам - че дознателната част, която принадлежи на Икономическа полиция, ако са чисти, икономически, във втория пример, който дадох - в касата има по-голяма наличност на пари, там може да става въпрос и за пране на пари, което е функция на ДАНС, главно. Те продължават да си правят тези функции. Това, което е новото е, че ревизорите, които често между другото, този закон го готвим от над две години. Аз лично съм говорил лично със стотина служители на НАП, по страната особено, да се опитам да разбера дали това ще функционира, дали това помага по някакъв начин, освен натрупването на опит. И голяма част от тях ме уверяват, че често като влязат в ревизии, особено в по-малки предприятия, всъщност виждат този тип нарушения, особено за социални осигуровки, но не могат да реагират в момент. А си представете сега, по сегашния закон, те трябва да звъннат първо на прокурор, след това на Икономическа полиция, да им кажат - така и така, видяхме еди какво си. Законът всъщност не е дори само да звъннат, те трябва да пратят писмо към Икономическа полиция, за да насрочат проверка. Междувременно, ако има десет работника вместо 30 работника, те ще са изчезнали. Та затова и тази идея за неотложност. Там на място те, ако видят някаква нередност, няма никакви други органи в момента - нито полиция, нито прокуратура, те просто ги описват, но след това пак ги дават и на полиция и на прокуратура, и на Икономическа полиция. Начална стъпка за трупане на опит в НАП, където такова нещо с времето не е имало, а трябва да има.

Водещ 1: Като заговорихме за данъчни, как от ваша гледна точка функционира единната сметка, която беше въведена от Нова година? Защото има доста оплакания от бизнеса, има и доста юридически коментари, че знаете, че тези текстове са изпратени в Конституционния съд, че ако накрая Конституционният съд реши, ще се създаде доста сериозна каша. Сега се получава например - внасям пари за здравни осигуровки, а те да кажем отиват за други осигуровки.

Симеон Дянков: Това влезе в сила, единната данъчна сметка, от 1 януари, така че все още сме в първия месец на нейната работа. Естествено е да има някои трудности, например до 5 януари имаше трудности гражданите и фирмите да могат да си проверяват какво и колко дължат. Това трябваше да влезе от 1 януари, но три-четири дни в началото на годината действително имаше много оплаквания, че самата система по интернет не работи. От 5-и януари тя вече работи добре. Оттогава поне по тази тема оплаквания няма. Има, разбира се, оплаквания, които най-общо фирмите казват - ние искаме да си платим само определен данък. Това или са социални осигуровки, или са здравни осигуровки, а да не си плащаме корпоративния данък. Това вече е напълно грешно мислене. В смисъл идеята на тази единна данъчна сметка е да не може някой просто да си избира какви данъци да плати и след това просто да фалират тази фирма. Така между другото се правят ДДС веригите, ДДС измамите. Дълги години или няколко години една фирма плаща само здравни или социални осигуровки, част от тях предполагам, не плаща въобще ДДС и корпоративен данък, след което банкрутира нарочно и всъщност те въобще не плащат тези ДДС дължими средства. Идеята тука е не те да избират, а законът да избира. Естествено е част от фирмите, особено тези фирми, които не са били коректни, да се бунтуват срещу това, понеже по този начин всъщност им се взема по-голям ресурс в хазната. А има и един политик Костов, Иван Костов, който също е против това и го е дал на Конституционен съд. Предполагам, защото по негово време точно е създаден предишния закон и точно тогава те са дали възможност, особено на държавни фирми, които са им помагали на тях, да правят това източване. Така че е правилната политика, ще я поддържаме тази политика. Спомняте си миналата година като въведохме онлайн касови апарати какъв голям вой имаше колко ще е лошо това. Вече всички бизнес асоциации са твърдо за тази промяна, защото виждат, че тя намалява сивия сектор. Тази промяна също ще намали сивия сектор.

Водещ 2: Обаче, господин Дянков, откъде накъде хората, да кажем работниците в дадено предприятие, трябва да страдат, заради това, че техният работодател навремето не е погасил някакви свои задължения и в момента парите, които внася не отиват за техните здравни осигуровки, например, а отиват за нещо друго и така след три месеца те се оказват със спрени здравни права, тоест отиват на лекар и не могат да получат съответната услуга, понеже техният работодател не е бил коректен. Каква е тяхната вина в случая?

Симеон Дянков: А каква е вината на хазната и от там на всички граждани, че някои фирми дълго време не си плащат данъците? България има най-ниските данъци в цяла Европа. Ако имахме големи данъци като Франция, тогава до някъде можеш да разбереш, ако фирмите казват имаме 75% данък печалба, искаме да го избегнем. България има най-ниският данък печалба, корпоративен данък - 10%. И при всичко това ние всъщност не събираме 10%, и то не тази или миналата година, ние традиционно в последните шест години, откакто е влязъл този плосък данък събираме някъде около 8%. В смисъл всяка година около 20% от данъците не се плащат. И то не се плащат главно заради това - нямахме онлайн връзка с касовите апарати, често се лъжеше по бензиностанции, по малки магазини и т.н. Затворихме тази дупка, видя се, че НАП събра доста повече пари. Затворихме няколко дупки в митниците, митниците се справиха по-добре. Това е една законова за момента, но я затворихме, дупка, в която аз ако имам фирма ще кажа ще плащам това, но няма да плащам другото. Но законът не го казва това. Ама законът казва, че трябва да плащаш всичко. Просто, ако по този начин мислим малко като Андрешко - хайде да не плащаме едни данъци, а пък да плащаме други данъци. При положение, че имаме ниски данъци просто е некоректно към всички, не само към работниците, към всички граждани да не се плащат ниските данъци.

Водещ 1: Започнахме със заплати и привилегии. Предлагам да завършим така. Преди Нова година, преди Бюджета, когато гостувахте в това студио, вие обърнахте внимание, че в Комисията за защита на конкуренцията и в други български органи се взимат заплати, посочихте тогава, че стартиращи експерти взимат повече от вашите заместник-министри.

Симеон Дянков: Продължават да го правят.

Водещ 1: Останахте ли разочарован, когато депутати от ГЕРБ не се съобразиха с вашето мнение и така останаха заплатите в КЗК на същото равнище?

Симеон Дянков: Да, до някъде разбира се останах разочарован. Заместник-министрите ми и всички заместник-министри също останаха разочаровани, защото като правило и това ни връща наистина към първия въпрос. Стана такова изкривяване, че в някои комисии просто като влезеш от училищната скамейка получаваш веднага 1600-1700 лева. Моите заместници, които са работили 10-15 г. в системата на Министерство на финансите получават по-малко. Но гледам философски на това. Година след година трябва да се правят такива промени. Малко да се променя и съзнанието на хората. Така че като цяло съм доволен, много доволен от законовите промени, които Министерство на финансите миналата година успя да вкара и след това да се приемат в парламента. Всъщност едното нещо, двете неща, които ни останаха от миналата година, ние вече говорихме - това е данъчно разследване, по-малка стъпка, отколкото аз поне смятах, но мисля, че това е правилното решение. И законът за висшите държавни длъжности, които както казах от април е готов, дето се вика още пролетта можеше да влезе в парламента, но щеше да създаде много, много излишни дебати. Просто не му беше времето, съгласен съм с премиера и ще изчака към втория ни мандат, а и по-добри доходи.

Водещ 2: Последно наистина, само накратко въпрос. Имате ли в този ред на мисли това, което казахте, имате ли конфликт с депутатите от ГЕРБ или с някои от тях, че ви бламират така от време на време?

Симеон Дянков: От време на време, разбира се, влизаме в спорове, особено с юристите. Но юристи и финансисти като цяло не се разбират добре по целия свят, така че съм свикнал. Но големите ни законови промени, пак казах 2012 г. може би просто имаме повече опит вече, всичко, което ние искахме да мине през парламента като по-големи закони и не само законът за бюджета, доста данъчни закони минаха, мина, така че съм доволен от работата. Учиш се във времето също.

Водещ 1: Благодаря ви, че бяхте на гости на „Денят започва\". Предложението за повишаване на заплатите на първите трима големи в управлението на България на политическите кабинети няма да бъде разглеждано в мандата на този парламент. Симеон Дянков, министър на финансите в студиото на „Денят започва\".

Видео