СИМЕОН ДЯНКОВ: ИСКАМ ДА БЪДА БЪЛГАРСКИЯТ БАЛЦЕРОВИЧ
24.01.2013 г.
| в. „Преса\" | 23.01.2013 г. и 24.01.2013 г.|
- Г-н Дянков, бяхте преди седмица на руския икономически форум „Егор Гайдар\", на който присъства и г-н Медведев. Никой ли не реагира на репликата ви „Ще ги пляскаме руснаците\"?
- Не. Още от Световната банка се познаваме и сме приятели както с бившия финансов министър Кудрин, така и със сегашния Антон Силуанов, и те не се вълнуват от тези неща. Пък и ясно е към кого е насочена тази реплика - към „Атомекспортстрой\".
- Спомням си първите дни, когато влязохте в този кабинет, бяхте доста объркан. Сега, три години и половина по-късно, правите ли си равносметка - какво направих, къде не успях? Като се обърнете назад, какво най-ярко изплува в съзнанието ви?
- Първо, беше много по-трудно, отколкото очаквах. Имах очаквания за трудности. Но това, което заварих тук, надмина всичко - особено между 2009 и 2011 г. беше много трудно. Едната причина беше финансова, а другата - приобщаването ми към политическите нрави на България. Първите си шест месеца като министър, от средата на 2009-а до януари 2010-а, аз отдадох на задачата да имаме балансиран бюджет. Обикалях много активно държавите членки на еврозоната, обяснявайки им как ние сме отличник и още от 2010-а те ще видят това. И тогава дойде денят, който винаги ще помня, в който ми звънна един от вътрешните телефони. Неочаквано директорката по изпълнение на бюджета Светла Костова ми каза: „Трябва да ви съобщя нещо неприятно, открихме още 3,5 до 5 млрд. лв. допълнителен дефицит.\" До този момент дефицитът беше около 1,5 млрд. лв. А става въпрос за 3-4 пъти увеличение. В първия момент си помислих, че някъде сме забравили да сметнем нещо. И ми трябваше ден, за да разбера, че тази сума идва от сключени договори, чието обезпечение липсва в бюджета. Всички министерства, всички агенции, голяма част от общините масово са подписвали договори, които в бюджета просто ги няма. Това беше може би най-кризисният ми ден от гледна точка на финансите. Три години ни трябваха да изчистим този дефицит. За първи път обяснявам този проблем. Втората инфарктна ситуация беше през 2011-а, след като в Брюксел приехме спасителния план за Гърция и всички си отдъхнахме. На следващия ден Папандреу заяви: „Трябва да подложим плана на референдум\". Беше абсурдна идея. В този ден Папандреу удължи европейската криза с още две години. Иначе очакванията ми за 2013-а са, че ще е по-спокойна година за Европа.
- Но вие винаги давате оптимистични прогнози за края на кризата, а тя все не си отива и времето ви опровергава.
- Напротив, аз казах още през 2009-а, че от пролетта на 2010-а ще сме излезли от икономическата криза. И точно това стана. О т второто тримесечие на 2010-а досега всяко тримесечие ние сме били на положителен икономически растеж.
- А ние защо не усещаме, че кризата си е отишла?
- Дефиницията за справяне с икономическа криза за нас, финансистите и икономистите, е две поредни тримесечия да сме с положителен икономически растеж. Точно това стана от второто тримесечие на 2010-а. Така че, ако питате смислени икономисти, те ще ви кажат: „Да, всъщност Дянков беше прав. Точно тогава България излезе от икономическата криза.\" Само три държави освен България имат положителен икономически растеж в последните три години: Германия, Полша и Швеция. Аз разбирам хората, които казват: „Аха, той се е объркал. Ние сме все още в криза. Отворете си хладилника и вижте какво е там!\" Но аз съм финансов министър, аз отговарям за макроикономическите и финансовите показатели. И по тези показатели бях прав. А по-големият въпрос - кога ще излезем от дълбоката икономическа и финансова криза - имам друг отговор и той е: след три мандата на ГЕРБ!
- Шегувате се!
- Съзнавам, че звучи леко преднамерено. Но имам предвид по-обширен, по-философски коментар, който е: след три мандата на десноцентристко правителство. Не е задължително да е само ГЕРБ. Когато говорим за преход, ние обикновено разбираме политическия преход. А икономическият преход определя доходите на хората и икономиката. Този икономически преход в България всъщност не беше започнал до 2009 г. Повечето източноевропейски страни го бяха свършили още в средата на 90-те. Ние - не! И сега световната икономическа криза ни помогна, макар и по странен начин, да започнем истинския икономически преход. А за него трябват поне още два мандата десноцентристка политика.
- Представям си как ще реагира Иван Костов на тези ваши думи - че преходът е започнал от 2009 година!
- Знаете ли, в самолета на връщане от Москва, пък и в последните дни, много си мислех за Иван Костов. Преди да дойда в България, въобще не го познавах. Защо си мислех за него? На форума „Егор Гайдар\" в Москва дойдоха икономисти, финансисти, банкери от цяла Европа. Всички европейски държави, които са минали през прехода, имат своите големи имена, които се считат за икономическите и финансовите бащи на прехода. Чехия има Вацлав Клаус (работил съм с него в Световната банка), Полша има Балцерович, Естония има Март Лаард. И всички те са били десни мислители, реформатори, които Европа познава, правили са приватизация. А Костов е дошъл, направил е някакви реформи, но в Европа никой не знае за него. Все едно че го няма. Опитвах се да разбера защо е така. Нямам пълен отговор, но има нещо, което различава тези реформатори от Костов - в съответните страни нито един от тях не се счита за корумпиран. И всеки се е доразвил, слизайки от власт - кой е станал шеф на банка, кой се е отдал на академична дейност. Докато у нас, ако кажеш „Костов\", следващата дума е „корумпирана приватизация\". За голяма част от българите приватизацията е била корумпирана, а Костов се е превърнал в нейното лице. Е, няма как той да се покаже в Европа като добър пример от България, който е направил добре прехода. И като го няма него, този период остава бяло петно за България. И няма как да кажем: „Ето, от икономическа и финансова гледна точка това е човекът или правителството, които ни издърпаха в прехода.\" От политическа има - Желю Желев, сходен с Вацлав Хавел например. Съзнавам, че това мое твърдение звучи самонадеяно, но досега в българската политика не е имало истински десномислещ идеолог политик. Костов се е провалил в тази си основна работа.
- Доста тежка оценка за ваш предшественик и настоящ политик. Другият стресиращ момент за вас е бил приобщаването ви към политическия ни елит. Защо?
- Бях политически неопитен. Не съм имал опит да знам как влизаш в собствения си парламент, как говориш с други политици, как работиш за други политически партии и т.н. И това се видя в първите няколко месеца. Сега оценявам държанието си като наивно, някой път дори неуместно. Продължавам обаче да изпитвам шок от липсата на консенсус по основни въпроси в парламента, както това става не само в европейски, но и във високоразвити и богати държави. За три години и половина, откакто съм министър, в моята дейност съм видял само един консенсус - за еврооблигацията миналия юли и тя затова беше успешна. По всички други важни въпроси нашите политици не могат да се разберат. Всъщност и по време на дебата за еврооблигациите, когато и от опозицията ни помагаха, защото всичко беше прозрачно, Костов се опита два пъти да ни удари. Оттогава не му вярвам.
- А успяхте ли вече да сканирате политиците и да видите какви икономически интереси стоят зад тях?
- Не. И тук искам да вметна- аз се върнах в България месец преди парламентарните избори през 2009-а, като само веднъж до този момент се бях виждал с Борисов. Срещата ни беше за 40 минути в Световната банка. И него не го познавах добре.
- И той за 40 минути ви убеди да се върнете в България и да станете министър?
- Той за 40 минути ме сканира, както вие казвате, после имахме още един-два телефонни разговора, в които той може би ме пробваше. Когато взех решението да се върна, беше в края на май. Още в първата седмица Борисов ми каза: „Ти имаш един голям недостатък, че не познаваш никого от бизнеса и от политиците. Но едва ли ще можеш да се опознаеш с тях бързо, нямаме време, пък и може да се окаже плюс, че не ги познаваш.\" С помням си тогава, че някой ми говореше за бизнесмена Васил Божков, все едно е някакъв огромен фактор. Попитах кой е Васил Божков и около мен настъпи някакво затишие - все едно че или се майтапя, или са сгрешили, че са ме довели тук. По същия начин не бях виждал никого от политиците, с изключение на Меглена Кунева, защото беше дошла в къщата на Бойко в Банкя, и Волен, който идваше от време на време там. Но да се върнем на темата за Костов. За първи път аз го видях на живо и си говорих с него, когато ГЕРБ вече беше спечелил изборите и почваше да се съставя правителство. И по някаква причина, която и досега не знам, Бойко, който още беше със счупено коляно, каза, че за преговорите с другите партии отговарят Цветанов, Дянков и Лъчо Иванов. И за първи път аз влязох в Народното събрание, за да проведем тримата такива консултации. Цветанов обаче каза: „Имам много работа, трябва да организирам някои неща\" и ме остави заедно с Лъчо Иванов да преговаряме.
- С кого първи се срещнахте?
- Първи дойде Волен Сидеров и каза: „Ние сме толкова радостни, че изритахме тройната коалиция, че каквото вие предложите, това ще направим, подкрепяме ви и работим заедно.\" Сложи си подписа под някакво споразумение и си тръгна. След него дойде Костов. Не сме се виждали никога, а той веднага каза: „Вие, г-н Дянков, още преди да влезете в политиката, направихте няколко основни грешки.\" Запомнил съм го, защото не може да казваш на човек, когото току-що си видял за първи път, „виж какъв си несретник, нищо не разбираш\", при това с много дълбок, поучителен тон. И веднага започнаха да поставят условия.
- Искаха ли ви министри?
- Да, искаха ни двама министри, по един заместник-министър във всички министерства, определен брой от областните управители и също по един подуправител във всички области.
- Чувала съм от Борисов, че Костов се е опитвал да създава между вас и Цветанов интриги и по този начин да нагнетява напрежение в правителството. Вярно ли е?
- Да, допреди година и половина така беше. Оттогава не се срещам с Костов. Аз го уважавах, защото не гледам назад, и си мислех, че той е от хората, които би трябвало да носят същата като моята дясна идеология на икономист. В началото Костов бе активен. Идваше от време на време да си поговорим, да ме посъветва, а съветите винаги са добре дошли. Но настъпи период, в който Костов ми казваше: „Бойко ще те смени всеки момент. Ние сме единствените, които те подкрепяме, но не можем да се справим с Цветанов.\"
- Значи усетил е, че имате конфликт с Цветанов. На каква база беше?
- Да, в първите две години имахме тежък момент с министър Цветанов. Изградил съм си обаче принцип - след всяка среща с политици веднага да разказвам на Бойко. Отчасти заради това, че не ги познавам добре, пък и той да бъде информиран. Та отивам и му казвам за разговора с Костов. А той се смее, тогава бяха в сравнително близки отношения с Костов, и ми казва: „Той (Костов) току- що е ходил при Цецо и същото му е казал за теб.\" Не можех да повярвам. Викам: „Не е възможно, човекът си звучеше напълно искрен!\" Трябваше ми време, за да разбера, че Костов е по-сложен човек, отколкото мислех. И престанах да се виждам с него.
А какво деляхте с Цветанов? Защо бяха вашите конфликти, г-н Дянков?
- С времето отношенията ни се поизчистиха. Но 2009-а, особено 2010-а, 2011-а бяха доста трудни години. Чак 2012-а беше безоблачна за отношенията ни. Какво деляхме? Не случайно ви казах, че за мен в политиката е важна идеологията. Аз съм човек с дясна идеология. Когато дойдох в България, не беше ясно и все още не е, че и Цветанов е десен. Неговото мислене може да се определи като център, по-скоро дори ляво.
- А Борисов?
- По моите разбирания Бойко беше чист център, но при него се получи голямо развитие в посока дясно. И в някои моменти напоследък той е по-десен от мен. Почвам да се чудя дали средата променя неговото мислене, или аз ставам по-мек с времето. Вероятно при него това развитие дойде в последната година-две, защото той ходи често в Европа, среща се с Меркел, с другите европейски лидери и вижда кое е успешно и кое не. Вижда, че всичките леви политици в Европа се провалиха: Папандреу, Сапатеро...
- А има ли разделение в правителството, за каквото съм чувала - министрите на Дянков и министрите на Цветанов.
- Не по този начин, по който хората си го представят. Всеки от нас има сектори, за които отговаря. И в този смисъл пряко отговаря за министрите. Например едно от нещата, които поисках от Борисов след изборите, след като стана ясно, че аз ще бъда финансов министър, е да мога да участвам в избирането на определени министри.
- Кого избрахте вие?
- Не казвам, че аз съм ги избрал, но заедно направихме избора на Нона Караджова, на Росен Плевнелиев, на Трайчо Трайков, както и на заместника му Делян Добрев. Не можахме да се споразумеем за министър на транспорта, първия - Александър Цветков. Аз не можах да намеря добра кандидатура и още от началото не бях убеден, че този избор ще сработи. За Ивайло Московски се радвам, защото заедно работим активно. Затова някои министри са по-близко до мен и добре се разбираме. Иначе в самия МС няма разделение.
- Премиерът много често ви дърпа ушите за това, че казвате неща, които не е трябвало да кажете. Чувствате ли се като ученик, сгазил лука?
- Не. Свикнал съм от предишната си работа, че като вземаш много решения, нормално е от време на време да грешиш. Хората ме питат, журналистите ме питат и аз казвах това, което мисля в момента, защото хем е полезно да си го кажа на глас и да разсъждавам допълнително, хем да получа някакъв обществен коментар дали е правилно, или не е. В началото на мандата често правех това. Оказа се обаче, че не това е начинът да се държа като политик в България. Но ми трябваше време да го разбера.
- Премиерът покани наскоро вашите „феодални старци\" от БАН на заседание на правителството. Как се чувствахте?
- Добре. Откакто акад. Стефан Воденичаров стана шеф на БАН, имам добри контакти с него. Смятам, че ще бъде най-успешният председател на БАН поне в последните години. Защото той е учен практик, вижда се, че е управлявал човешки ресурс.
- А извинихте ли им се?
- Не, не мисля, че е нужно. Имало е случаи, в които съм се извинявал.
- Ще намерите ли общ език с тях?
- Да. Той ни каза: „Искаме и ние да покажем, че работим за държавата. Задайте ни теми.\" Премиерът вече му зададе темата за Македония, а аз съм му задал още две. Едната, по която съм си мислил поне от две-три години, е за нивото на междуфирмената задлъжнялост и какви мерки виждат учените за справянето с нея. Втората задача е още по-обемна - как България да се справи с демографската криза.
- С царя виждали ли сте се?
- Не, нито веднъж. И с Доган не се познавам. Да не говорим пък за някои от по-старите политици като Софиянски. Никога не сме се виждали.
- Софиянски обаче ви е голям душманин. Казва, че вие ще закриете България. Защо е тази ярост към вас?
- Никога не съм коментирал Софиянски и за първи път ще го направя. Не мисля, че има нещо, с което да съм го обидил и той да ми държи зъб. Софиянски има спрямо мен чувство за малоценност и по този начин си го избива. Вероятно защото се води като някакъв десен идеолог, а всъщност не е такъв. По всеки въпрос той може да ми звънне и да каже: „Ти си идиот, не разбираш това, не разбираш онова\", както го направи Костов. Това е по-честно. Може да не ми харесва, но...
- А д-р Тренчев защо на всеки ъгъл ви кори?
- С д-р Тренчев се виждаме в Тристранния съвет и по някои теми сме се виждали извън този формат. Уважавам го и не мога да си обясня реакцията му срещу мен. Не мисля, че е на лична основа. Може би има нещо по-дълбоко спрямо моята политика, което обаче аз не знам.
- Всъщност каква е най-голямата ви заслуга за България?
- От декември 2009 до февруари 2010-а, ако не беше тази яростна политика за финансова стабилност, която водехме, левът щеше да се срути. Убеден съм!
- Как ще се срути, нали имаме валутен борд?
- В този период имаше масова атака на спекуланти, бяха много тежки месеци. Ако не бяхме удържали, левът щеше да се срути.
- Защо сега го казвате?
- Тогава не го говорехме, защото има един принцип на икономистите и финансистите - трябва да минат три години и тогава да говориш какво лошо е можело да се случи.
- Няма бизнесмен у нас, който да каже добра дума за вас?
- Това донякъде е добре. Особено ако са големите бизнесмени. Защото показва, че аз и хората около мен не са се слагали на тези бизнесмени. Откакто съм министър, никога не съм се срещал на четири очи с някого от големите ни бизнесмени. Никога! Веднъж Васил Божков дойде в самото начало. Имахме задочен глупав спор. Беше коментирал, че не съм достатъчно опитен финансист, а пък аз бях казал в медиите, че аз съм много по-добър финансист, отколкото той е бизнесмен. И той дойде тук доста ядосан. Това беше единственият път, в който съм виждал голям бизнесмен лице в лице. И смятам, че това е правилното. Не е работа на финансовия министър да се опитва да решава въпросите на големи бизнесмени.
- Защо залитате по археологията?
- Винаги ми е харесвала. Аз завърших гимназия през 1989 г. и бях един от първите, които излязоха навън. Беше труден период. Ако тогава имах възможност да живея в нормална държава, а в края на 80-те България не беше нормална държава, може би щях да стана или археолог, или архитект. Това ме влечеше. Но за тези специалности нямаше стипендии. Имаше за икономика и финанси. А аз си изкарах на стипендия ученето - от бакалавър до магистър, до докторат.
- Виждате ли се втори мандат министър?
- Има още много работа, която трябва да се върши. Аз съм убеден, че ГЕРБ и Бойко ще вземат втори мандат. Ако Бойко е министър-председател, само с него ще работя. Имаме си доверие. Ако той е премиер и ме покани - да, виждам се отново министър.
- Социолозите казват: Дянков в листите е опасно за ГЕРБ. Тогава?
- Не мисля и че силата ми е да влизам в листите. Аз дойдох като технократ, който води определена политика, и то в тежко време. И мисля, че това ми е силата. Силата на други е в листите и в партийната работа.
- Не дърпате ли дявола за опашката, говорейки за втори мандат? А сега казахте и за трети.
- Казвам го, защото съм убеден какво е правилно за България. Виждал съм в много други държави, в които съм работил, че социологията е едно, но хората, като отидат да гласуват, имат избор. И сега ще си помислят: „Ние искаме ли някой като Бойко Борисов, който в много трудна ситуация направи много неща, или искаме Станишев, който в най-добрите икономически времена за Европа се провали, спряха му еврофондовете, нищо не построи, с нищо не може да се похвали\". Често хората се подлъгват и казват: „Ето идва нов. Не сме сигурни какво ще стане, но да изберем поне ново лице.\" В българската политика в момента няма нови лица. А гледайки изборите в други държави в Източна Европа като нас - Полша, Естония, Финландия, Швеция, които са държали курса, който България държи в последните три години, всичките са спечелили втори мандат. И ние ще го спечелим.
- Вие си давате, г-н Дянков, положителна оценка за работата ви като министър, дори с грешките, които признавате. А в обществото сте страшно недолюбван човек. Как се живее с това усещане за негативизъм към вас?
- Трудно е, тежи. Отчитам го, не ми е приятно, но не ми нарушава съня. Не ми променя начина на действие. Защото съм го виждал и в предишната си работа в други държави. Балцерович, който е бил точно на моята позиция - вицепремиер и министър на финансите, направил е доста реформи в Полша, също е бил страшно недолюбван. Преди две-три години по повод 20-годишнин а т а на прехода в Полша правиха изследвания кой е най-уважаваният човек. Оказа се, че Балцерович е №1. Не че хората го обичат, но оценяват положителното му влияние в Полша. Аз се надявам, че мога да направя в България неща, каквито той е направил в Полша, в друг период, разбира се, и че по същия начин може би след 20 години хората, като гледат сегашния период, ще кажат: „Ако не беше Дянков, България нямаше да удържи на кризата.\"
- Искате да бъдете определен като българския Балцерович?
- Да, защо не. Искам приносът ми тук да е сходен, ако може, с приноса на Балцерович, Клаус, Гайдар, Март Лаард за техните страни. Едва ли ще ги достигна, но...
- Навремето и Костов мечтаеше да стане българският Балцерович.
- Костов е имал пълния шанс. Той е умен човек, разбира от финанси. Около него е имало добри хора, имал е екип, идеята на СДС тогава е била правилната идея. И е трудно да се обясни защо се е провалил.