КАЛИН ХРИСТОВ: ЦЕЛТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ Е ДА ЗАПАЗИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА, ФИНАНСОВА И ФИСКАЛНА СТАБИЛНОСТ
16.03.2013 г.
| в. Капитал | 16.03.2013 г. | стр. 14 |
Какви са приоритетите, които ви зададоха президентът и премиерът и как могат да се изпълнят?
- Това стана ясно в речта на президента при представянето на кабинета. Министерството на финансите има една основна цел - тя е макроикономическата, финансовата и фискалната стабилност да бъдат запазени. На основата на тази стабилност се гради цялата икономика, така че това е основна цел. И тя е цел не само на това правителство, а на всички управляващи от 1997 г. насам. Вероятно и на всички правителства след това, тъй като без макростабилност не може да има растеж, не може да има заетост.
Така че това е ясна цел и тя беше казана от министър-председателя и от президента. Естествено на микрониво, за самото министерство, сигурността се реализира чрез изпълнение на бюджета. Има приет бюджет от парламента с ясно зададени параметри, което означава, че трябва да се осигури пълна гаранция при изпълнение на приходната и на разходната част. Това са приоритетите.
Все пак имаше искания за повече социална държава. Има ли резерви за това, къде са те и ако трябва да се отпуснат повече средства на някоя сфера, коя трябва да е тя?
- Безусловен ангажимент е увеличението от 1 април на пенсиите, така както е записано в закона за бюджета. В рамките на приетия бюджет вече е въпрос не само на финансовото министерство, а на всички министерства да прегледат разходите и да се прецени дали може да бъдат елиминирани някои неефективности. Впоследствие, ако има спестени средства, те ще се пренасочат за изразходване по по-ефективен начин така, както целият кабинет счита за необходимо.
Дадохте ли някакъв срок, в който всеки трябва да оцени своя бюджет?
- Когато всичко е готово, ще съобщим официално.
Как върви изпълнението на приходите и към момента има ли някакви притеснителни сигнали, че може да не се изпълнят?
- Има публични данни за януари. Тези данни са ясни като динамика. Има един фактор, който обуславя относително по-бавното развитие на приходите спрямо същия месец на предходната година. Това са промените във времевия график за внасяне на данъците. По тази причина се генерират относително по-ниски приходи спрямо миналия януари. В разходната част има два фактора, които също са с еднократен ефект. Това са лихвите по обслужване на дълга, които винаги са по-големи през януари. В случая падежираше и първата емисия глобални облигации, която също беше изплатена. И второто е вноската в бюджета на ЕС, която също има еднократен ефект. Все още е много рано да се говори дали има някакви потенциални рискове за изпълнението на бюджета. Но общият риск е външната среда, т.е. растежът в еврозоната, която определя нашето външно търсене. Ако то е по-слабо, има вероятност растежът да е по-нисък, отколкото се очаква. Засега няма дефинитивен индикатор, че това ще се случи. Но еврозоната е относително слаба и ако не започне да се възстановява през втората половина на годината, каквито са очакванията, има вероятност ръстът на българската икономика да е по-нисък и оттам идва и риск за приходите в бюджета. Но на този етап тези рискове са балансирани.
Другият стандартен риск за приходите е, че когато има смяна на властта, малко или много администрацията е подложена на някакъв стрес.
- Затова едно от първите неща, които казах, е, че всички трябва да са спокойни, да работят спокойно. И да са мобилизирани. Ако правителството е от хора, на които администрацията вярва, и то дава спокойствие на тези хора, ефектът е мобилизационен. Не е задължително винаги да се реализира негативният ефект - администрацията да е стресирана и несигурна. Затова и президентът още в речта си, когато представяше правителството, се обяви за спокойствие на администрацията, стабилност на институциите. В задачите на правителството има цял такъв раздел, а логиката е, че тази стабилност на институциите ще даде възможност те да работят спокойно.
Дадохте малко по-ниска прогноза за растежа на икономиката през тази година от това, което е записано в макрорамката към бюджет 2013 г.
- Да, очакванията в момента са за растеж на икономиката между 1% и 1.5%, а в макрорамката са записани 1.9% от БВП. Когато бившият финансов министър представяше макрорамката в парламента, той каза, че приходната част на бюджета е прогнозирана при растеж на икономиката от 1.2%. Това означава, че при текущото развитие на икономиката не съществува риск бюджетът да не може да бъде изпълнен.
Каква конкретна мярка можете да предложите на новото правителство, за да се стимулира растежът? Ясно е, че имате много ограничена рамка, но все пак има ли нещо конкретно, което може да се направи.
- Растеж не се постига, като просто се харчи и се раздува дефицитът - това не е растеж. Това е раздуване на икономиката. И когато стигнеш ниво на дълг и дефицит, което пазарите отказват да финансират, ти просто експлодираш, както се случи с много страни в Европа. Ние не можем да имаме такава политика.
Затова другият акцент с цел изпълнение на поставените ни задачи е да се изчистят някои проблеми в микросредата, които пречат на растежа дългосрочно. Те са дефинирани основно при министъра на икономиката, и то в сектори, в които се счита, че няма достатъчно ниво на конкуренция. Такъв сектор е енергетиката, тъй като цената на енергията влияе на конкурентоспособността на износа и индустрията. Други по-малки примери са въвеждане на разплащанията чрез ПОС терминали на всички места, където правителството предоставя услуги на гражданите и фирмите, и разплащане на задълженията на държавата към малки фирми, чиито вземания вече са падежирали. Това са все микроикономически въпроси, които трябва да започнат да се решават, за да се отпушат различни канали, които пречат на бизнеса.
Защо не е добре да имаме по-голям дефицит от заложения и да се взимат повече дългове? Появиха се упреци срещу финансовото стягане на коланите, което много хора определиха като причина за политическата нестабилност сега.
- Дискусията растеж или свиване на разходи за мен е дълбоко погрешна. Този подход, при който правителствата просто харчат и се финансират с дълг, се следва от 90-те години насам в Европа. Когато имаш относително нисък дълг и започнеш да го увеличаваш, изглежда, че генерираш растеж и някаква заетост и доходи на населението. След това стигаш до такова ниво на дълг, че вече никой не е склонен да те финансира. Оказва се, че този растеж е бил просто едно раздуване на икономиката. Тя в един момент се свива и всички тези работни места изчезват, всички тези придобивки изчезват. Ефектите от подобна политика се видяха много ясно в Гърция. От 2009 г. досега гръцката икономика се е свила кумулативно с почти 30%. И то е в резултат на финансираното с дълг изкуствено раздуване на икономиката в предходните години.
В България от 1997 г. насам винаги сме били дисциплинирани и със здрав разум. Дискусията дали това ни пречи е фалшива. Естествено въпросът колко дефицит можеш да натрупаш, за да няма негативен ефект от това, е въпрос на анализ и на конкретна дискусия. България е с относително нисък дълг спрямо европейските стандарти и с относително контролируем дефицит. Така че, говоря концептуално, държавата би могла да направи определени допълнителни разходи, но в бъдещ бюджет. Такива разходи може да се направят само ако се идентифицират конкретни сектори, където има структурни проблеми. Те се знаят - пенсионна система, здравеопазване, енергетика, БДЖ. Но тези еднократни разходи трябва да се направят така, че да имат перманентен ефект върху структурата на тези идентифицирани неефективни сектори, така че проблемите в тях да се решат дългосрочно. За такъв вид разходи може да има еднократно по-голям дефицит. Това е разрешено и от фискалните правила в Европа. Разходи за еднократни реформи и преструктурирания не се смятат в дефицита за съответната година. Логиката е, че този еднократен ефект на разходите дългосрочно прави икономиката по-ефективна, оттам - по-конкурентна. Това е смислената дискусия по този въпрос. Другото е дискусия, която не е на отговорни политици, тя е медийна дискусия.
Притеснява ли ви нивото на фискалния резерв в момента? Ясно е, че то се дължи на сезонни фактори, но все пак...
- Не е притеснително. Нивото на фискалния резерв има сезонен характер в рамките на годината. Исторически динамиката на фискалния резерв е такава, че в началото на годината той намалява. А през март, април, май данъчните приходи се засилват и нивото на резерва се възстановява. По-големите плащания по дълга също винаги са в началото на годината. В рамките на месеца фискалният резерв също варира. В началото се изплащат пенсиите и той спада, а към средата на месеца идват постъпленията от ДДС. Ще видите това в понеделник в баланса на БНБ. Така че няма някакъв риск в това отношение. Фискалният резерв е важен, тъй като дава тази сигурност, че правителството има ликвидност и може да посреща плащанията си, но той не трябва да е въпрос на някакво обсебване и всяка промяна с един или друг милион в него веднага да поставя въпрос за риск. Той е инструмент, който има своя смисъл през последните 16 години и затова се поддържа. Но от еднократни наблюдения не трябва да се вадят драматични изводи.
Още при въвеждането на данъка върху лихвите вие и колегите от БНБ изразихте резерви към него. Към момента наблюдава ли се някакъв негативен ефект върху банковата система от въвеждането му?
- За мнението на централната банка трябва да попитате банката. По отношение на по-принципната дискусия - тогава мнението беше, че облагането на спестяванията по принцип би карало хората да спестяват по-малко. А българската икономика има нужда от инвестиции като двигател на растеж, които се финансират от спестяванията. Но такъв негативен ефект би се получил в средносрочен хоризонт. От данните, които са публични, е ясно, че спестяванията в банковата система не намаляват. Друг дискутиран въпрос беше възможността да има замяна на банкови депозити с алтернативни форми на инвестиции, но такава замяна не се реализира. Ефектът, който ясно се вижда, е предпочитанието на гражданите и фирмите да спестяват в депозити, при които лихвите не се облагат с данък.
И един личен въпрос. Защо се съгласихте да поемете поста на финансов министър?
- Защото съм отговорен човек. И защото уважавам президента и му вярвам.