ПЕТЪР ЧОБАНОВ: ЩЕ БЪДА МИНИСТЪР НА РАСТЕЖА, А НЕ САМО НА СТАБИЛНОСТТА
31.05.2013 г.
Водещ: Продължаваме със следващия ни гост, Петър Чобанов. На добър час на новия финансов министър.
Петър Чобанов: Здравейте и благодаря.
Водещ: Как дойде поканата към вас да се включите в правителството? Смятат ви за десен експерт също така.
Петър Чобанов: Поканата дойде от премиера, г-н Пламен Орешарски, тъй като ние с него изградихме един добър екип, когато той беше финансов министър, а аз бях изпълнителен директор на Агенция за икономически анализи и прогнози. Той познава моята работа, моите качества. Те, разбира се, са познати и на по-широката публика. Аз успях тогава да изградя добре контакти и с европейските институции, където също имат добро мнение за мен. И мисля, че с управленския опит, който имам, със знанията, които имам, мога да бъда полезен за тази позиция, която, разбира се, е много отговорна и много предизвикателна.
Водещ: С какво ще сте по-различен от Симеон Дянков?
Петър Чобанов: Това ще видим на практика как ще бъде, но с отношението си към икономическия растеж, да кажем, мисля, че ще бъда по-различен, тъй като не е достатъчно само да говорим за фискална стабилност, която, разбира се, е много важна, но трябва да мислим дори в тази ситуация на криза в Европа какво трябва да направим, за да имаме икономически растеж, развитие и възможности за хората.
Водещ: Ще влезем в детайли. Още един общ, но знаков въпрос в началото на разговора - такъв е и надписът ни. С месо ли ще е вашата пица или чесново хлебче?
Петър Чобанов: Това също предстои да видим, в зависимост от възможностите. Но както казах, идеята на политиките, които ще водим, е те да са насочени към растеж.
Водещ: Ще стане дума след малко как ще го постигнете. Повод от интервю на Пламен Орешарски вчера в „Шоуто на Слави": „В бюджета се оформя дупка от 1 милиард лева." Поводът на това изказване директно адресира въпрос към вас - това страшно ли е, 1 милиард лева да ги нямаме, а да са заложени в бюджета?
Петър Чобанов: Това е изключително сериозен проблем. Това са прогнози на приходните агенции.
Водещ: Даже, извинявайте - 1,4 милиарда.
Петър Чобанов: Това е друг въпрос, в смисъл, прогнозите на приходните агенции са за неизпълнение на данъчните приходи, които са в размер на около 1 милиард лева, което означава, че при планирането на бюджета има известни пропуски, означава, че пропуски могат да се търсят и в работата на съответните приходни администрации. Но част от причините са и развитието на икономиката, тъй като в бюджета беше заложен един далеч по-оптимистичен растеж, който в момента, ако бъде продължена политиката до момента, няма как да се сбъдне. Ако бъде променена, ще видим какви ще са резултатите.
Водещ: Много важно е това разграничение обаче - надписани, с прекалено оптимистични очаквания ли са били сметките и очакванията всъщност към НАП и към митниците да съберат 1 милиард повече, отколкото събират, или не са били надписани, а реалистични тези очаквания и вие всъщност не сте доволен и ще ги смените шефовете на двете агенции?
Петър Чобанов: Както казах, причините са няколко. Те продължават да се анализират, защото не е толкова лесно за два дни да бъде изяснена цялата ситуация. Причините са и в по-оптимистичните очаквания за развитието на икономиката и планирането в бюджета. Причините са и някои слабости, вероятно в работата на администрациите.
Водещ: Ще смените ли шефовете на агенциите, за да си обновите екипа?
Петър Чобанов: Този анализ се прави в момента, разсъждаваме по въпроса. Всеки ще бъде преценен по качествата му, разбира се, и работата, която е вършил. И оттук-нататък, каквото и да се случи, ще има ясни и конкретни цели, които ще се отнасят както за тях, така и, глобално погледнато, за работата на Министерството на финансите, ще има цели, които ще се отнасят и за мен. Който не си изпълнява целите, естествено, ще бъдат търсени други решения.
Водещ: Говорихме за 1 милиард...
Петър Чобанов: Да.
Водещ: ... който не влиза през приходните агенции.
Петър Чобанов: Да.
Водещ: Появи се обаче 1,4 милиарда - една такава липсваща сума. Коя е вярната и какво съдържа едната и другата?
Петър Чобанов: Тази сума е различна от този милиард, за съжаление. Тоест имаме допълнително към този милиард още неща, които трябва да плащаме. Част от тази сума са над 800 милиона дълг, който беше емитиран през февруари - беше имитиран на пожар, което означава...
Водещ: Изтеглили сме кредит, най-грубо казано.
Петър Чобанов: Изтеглили сме кредит от вътрешния пазар, т.е. от банковата система. Той беше емитиран на пожар, тъй като не бяха направени нормални разчети за ликвидността на правителството, т.е. кога колко ще трябва да плаща и към кого.
Водещ: За какво е изтеглен кредитът, за какво да погасят?
Петър Чобанов: Беше изтеглен кредитът, за да се плати на земеделските производители.
Водещ: За да не протестират?
Петър Чобанов: Да, за да не протестират и защото на тях така или иначе им се дължат плащания, то не е само, за да не протестират.
Водещ: Кога трябва да се върнат тези 800 милиона?
Петър Чобанов: То точно тук е разковничето на планирането на ситуацията, тъй като дългът беше взет изключително краткосрочен, т.е. само 6 месеца. Нямаше нужда да бъде толкова краткосрочен и да бъде натоварвана работата на бюджета по този начин, и работата в Министерството на финансите. Но той беше взет за шест месеца, за да дойде новото правителство и през август да трябва да плати тези над 800 милиона лева.
Водещ: А другите 600 милиона?
Петър Чобанов: Другите 600 милиона лева - те са в малко по-голяма степен условни, което за радост е добре, но също би могло да се окаже, че са дължими през тази година. Това е увеличението на квотата ни в МВФ, което също е директно изтичане от фискалния резерв на практика или от парите, с които разполагаме, които съвсем не са много. Тоест и там възникват подобни ликвидни нужди. Проблемът е, че беше емитирано доста голямо количество дълг от началото на годината и сме близо до общия лимит за годината на дълг, който имаме право да емитираме. Тоест оттук-нататък вече трябва наистина да проявим много голяма гъвкавост и да мислим за решения в тази посока.
Водещ: „Белене". Днес един от централните вестници твърди, че на 5 юни официално на „Златни пясъци", на специален форум ще бъде обявено „възкръсването", за пореден път, на „Белене". Ще строим ли „Белене"? Орешарски е казал: „Имам усещане, че е по-изгодно да построим „Белене". А имаше и референдум, който не даде зелена светлина.
Петър Чобанов: Както каза премиерът, трябва внимателно да се анализира ситуацията, от гледна точка както финансовите параметри на този проект, така и системата като цяло. Енергийната система е небалансирана в момента, с много проблеми, с неизпълнени инвестиционни програми на основни енергийни дружества, които създават допълнителни рискове пред функционирането на системата с този дисбаланс на съществуващи мощности и на потребление. Но трябва да имаме предвид, че това потребление се дължи и на моментното състояние на икономиката, т.е. ако говорим в дългосрочен проект, а бъдеще ще бъдат извеждани от експлоатация мощности. Но това са много голям кръг проблеми.
Водещ: Вашето мнение обаче? Ушите ни се проглушиха да слушаме, че имаме 12 000 мегаватамощности...
Петър Чобанов: Така е, точно това казвам и аз.
Водещ: ... а изчерпваме 3000-4000. Имахме и рекорд 2000. От 12 000 използваме 2000. Ако имаме още два реактора, какво ще го правим този ток?
Петър Чобанов: Но само около година - година и половина по-рано ние пък имахме в един определен момент и недостиг на енергия. Тоест това е конюнктурна ситуация. Тя се дължи на тежкото състояние на икономиката, но наистина трябва да бъде направен внимателно, да бъде прогнозиран енергийния баланс и необходимите мощности, да се види кои ще съществуват, кои са необходими и на каква цена.
Водещ: Вероятно ли е да правим това, за да избегнем иска от „Росатом", който бил за 2,4 милиарда, ако не греша?
Петър Чобанов: То е също част от анализа, но това, което искам да кажа, е, че в момента няма правителствено решение на 5 юни да бъде рестартиран проектът. Това вероятно е частна инициатива, която все пак...
Водещ: „Куантум груп" се споменава.
Петър Чобанов: Добре, „Куантум груп", която все пак трябва да представи категорични, ясни разчети и да докаже капацитета си да строи подобен проект, тъй като това не е лесна работа и наистина трябва да се внимава по отношение на създаването на очаквания, че проектът задължително ще бъде рестартиран. Към момента не смятам, че тези очаквания са достатъчно оправдани.
Водещ: По-скоро сте с отговор „не" на този етап, от данните, с които разполагате?
Петър Чобанов: По-скоро съм с отговор, че трябва да видим разчетите, но не мога да споделя ентусиазма към този момент, че проектът ще бъде рестартиран на 5 юни.
Водещ: Орешарски предупреди да не очакваме да бъдем богати, да не напомпваме с големи надежди хората. Все пак и до момента сме най-мизерната държава откъм доходи в Европа, и даже не само сред страните-членки от Европейския съюз - изключително ниски нива на пенсии и на заплати. Нищо на този етап не може да кажете за повишението, да речем, на минималната работна заплата?
Петър Чобанов: На този етап това, което трябва да кажем, е, че без да рестартираме икономиката, без да успокоим бизнес-средата като дадем ясен сигнал на всички, че ще има равнопоставено отношение към тях, че ще бъде прекратен административният натиск и произвол, че ще бъдат опростени лицензионни режими и процедури, че ще бъде раздвижен малкият и среден бизнес чрез Банката за развитие и нейните възможности, няма как да очакваме чрез магическа пръчка да се повишат доходите. Ние правим внимателни разчети в министерството. Виждате, че те стартират от една лоша основа, от едни много намалени възможности за реакция. Това, което трябва да се добави тук, е, че от началото на годината правителството на ГЕРБ и после, отчасти, но не в толкова голяма степен, служебното правителство направи някои размествания в бюджетните разходи, което на практика е изчерпало възможностите за гъвкавост, които имаме през централния бюджет. Това са 24 постановления за 300 милиона за разместване на тези разходи и сега няма просто...
Водещ: Дайте примери - изхарчени са пари за какво? Или са...
Петър Чобанов: За най-различни неща. Някои от тях наподобяват предизборни проекти, други от тях са инфраструктурни проекти с по-голямо значение. Това са... Но ние продължаваме да анализираме тази информация и, както каза премиерът, следващата седмица може да очакваме най-вероятно пресконференция, на която да бъдат обявени повече детайли. Но факт е, че те изчерпват гъвкавостта. Оттук-нататък ние, разбира се, сме поели конкретни обещания, които ще изпълним. Въпросът е по какъв начин ще ги изпълним, от кога ще можем да ги изпълним и търсим парите, за да ги изпълним. Това са майчинските, както знаем, това са допълнителните помощи за първокласници, за минималната заплата, въпреки че това е едно от сериозните искания на синдикатите към момента. Трябва да се използват там и механизмите на тристранното сътрудничество и да видим откога ще бъде възможно повишаването на минималната заплата. Но това става вероятно от началото на следващата календарна година или нещо подобно, на следващ бюджетен период, но все още няма конкретни разчети за това. Този въпрос е отворен, но както казах, доходите зависят от състоянието на икономиката. Само бизнесът може да създаде трайни работни места и само раздвижването на икономиката може да доведе до повишаване на доходите.
Водещ: Добре. Което е възможно, съвсем условно, от следващата календарна година, от началото - пак под въпрос.
Петър Чобанов: Вероятно, да.
Водещ: Казвате растеж на икономиката, казвате работни места. Имаше обещания да се разкрият 250 000, обаче трайни, истински, устойчиви работни места. Даже имаше твърдения от представители на БСП - ето, 250 000 фирми, дори всяка от тях само по едно работно място само да открие, усреднено да го кажем, това прави 250 000. Как ще направите така, че 250 000 фирми да бъдат мотивирани да открият едно работно място в плюс?
Петър Чобанов: Това беше използвано просто като пример как може да се случи.
Водещ: Обещание беше.
Петър Чобанов: Не, пример как може да се случи с новите 250 000 фирми.
Водещ: Примерът беше към обещанието.
Петър Чобанов: Да, примерът беше към обещанието. Това е ангажимент, който ще бъде изпълнен, но за да бъде изпълнен, трябва да бъде рестартирана икономиката. Част от възможностите е създаването на нови фирми, тъй като по време на правителството на ГЕРБ бяха закрити стотици хиляди фирми.
Водещ: Защо да си открия нова фирма с две работни места, например? Кое ще ме мотивира?
Петър Чобанов: Това е един нормален семеен бизнес или малък бизнес, който съществува навсякъде - в сферите на услугите, други възможности...
Водещ: Но средата не е променена.
Петър Чобанов: В момента не е променена. За да се открие, трябва да бъде променена и аз казах - категоричната стъпка трябва да бъде в посока успокояване на тази среда и да кажем на всички: правете бизнес в България, никой няма да преразпределя това, което печелите, за собствена изгода, никой няма да дойде да ви вземе успешния инвестиционен проект, никой няма да ви се меси грубо в бизнеса, като използва административен натиск. И освен това трябва да бъдат опростени процедурите, трябва да има повече прозрачност и от страна на администрацията.
Водещ: Коя процедура например може да мотиви...или пък по-нисък данък за нещо? Дайте идеи.
П. Чобанов: Към момента данъкът е на достатъчно добро ниво. Това, което може да бъде направено, примерно, е в политиката по отношение на таксите. Имаме такси за редица услуги, които са на високо ниво и те не оправдават разходите за тази услуга.
Водещ: За какво трябва да плащаме такси?
П. Чобанов: Ами, за най-различни неща трябва да плащаме такси: трябва да плащаме такса, за да извадим някакъв тип удостоверение от един държавен орган и да го представим на друг държавен орган. Категорично тази практика трябва да бъде бързо прекратена, бързо не може да стане, де, но трябва да бъде прекратена с необходимите промени и държавните органи да си говорят директно помежду си, а да не изискват да им платим такса да извадим удостоверението от едното място и да го занесем на другото.
Водещ: Сивата икономика се очаква да достигне 12,9 милиарда евро през 2013 г., или 31,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, доклад на Visa Европа, изпратен до медиите в последните дни. Наистина ли 31 процента от брутния вътрешен продукт е в сиво?
П. Чобанов: Има различни методи и начини за изчисление на сивата икономика. Без да се фиксираме в конкретния процент, можем да кажем, че категорично тенденцията в последните години е за увеличаване на сивата икономика, което означава спестяване на. .. неплащане на данъци и което означава по-малки възможности и на бюджета като цяло, и създаване на неравнопоставеност между фирмите в самия бизнес. Тази сива икономика и проблемите в данъчната система са посочени в препоръките, които Европейската комисия ни отправи само два дни по-рано, т.е. тези препоръки. . . Интересното в тези препоръки е, че те до голяма степен, над 90 процента, съвпадат с управленската програма, която вече я предложихме и която в момента се детайлизира.
Водещ: Има доста разлики например за пенсиониране.
П. Чобанов: Една-единствена разлика е, не са доста, една-единствена разлика. . .
Водещ: За пенсионирането.
П. Чобанов:. . . е по отношение на пенсионирането. Там това, което се набива на очи като разлика, е изравняването на възрастта за пенсиониране между мъжете и жените. Иначе това, което е посочено за ранното пенсиониране, може да се тълкува по начина, по който, ако има пробойни в системата, които позволяват, без това да се налага от някакви проблеми, подобно ранно пенсиониране, те да се запушат, т.е. това не противоречи с това, което казваме. Известно противоречие има по отношение на възрастта, но там нашата идея, за да посочим, че ще бъде замразено временно покачването на възрастта за пенсиониране, е, че цялата тежест от тези мерки, които се вземат в пенсионната система и които не могат да бъдат наречени реформа в последните години, цялата тежест пада върху едно и също поколение, ние трябва да помислим за това поколение, да престанем да го натоварваме и да мислим за решенията в тази посока.
Водещ: Още един въпрос, новина от февруари от "Позитано" 20 - енергоразпределителните дружества да бъдат одържавени. Това предлагат социалистите в политическата рамка за участие на БСП в парламентарните избори, която беше обсъдена на пленум на партията. Идеята е това да стане чрез обратно изкупуване на мажоритарния дял на дружествата. По този начин според социалистите ще се даде справедлив достъп до енергийни, водни и други блага. Има ли пари, за да изкупите в момента мажоритарен дял от ЕРП-тата и цялата тази истерия с монополите да бъде прекратена, както февруари е било казано?
П. Чобанов: Значи, тук има две линии на отговор на този въпрос. Първо, идеите търпят развитие. В програмата, която предлагаме за управление, няма подобна категорична идея, но не е сигурно, че като изкупим ЕРП-тата, ще решим проблема. Това е един естествен монопол, който трябва да бъде добре регулиран. Това е първото, което трябва да направим. . .
Водещ: Пари има ли да стане това, да се изкупят мажоритарни дялове от ЕРП-тата?
П. Чобанов:Към момента няма пари да стане това.
Водещ: А защо се усмихвате като коментирате тази тема?
П. Чобанов: Ами, усмихвам се, тъй като, нали, важното е да не се фиксираме върху одържавяването и това, което беше опитвано да се насажда в предизборната кампания от нашите опоненти, че БСП ще дойде на власт да прави национализация, нали, подобно нещо няма да се случи. Въпросът е да видим как регулираме цялата система, как регулираме естествените монополи, но как се отнасяме и към изкуствено създадените монополи, разбивайки ги, подобрявайки конкурентната среда, което също е препоръка на Европейската комисия.
Водещ: Конкурентоспособността ни видяхме къде е - 57-мо от 60.
П. Чобанов: За съжаление да.
Водещ: Между другото, ставайки дума за монополи, ставайки дума за цени например, вчера имаше репортаж в един от вестниците за български туристи в Северна Гърция. Имаше снимка - дизеловото гориво по-евтино, отколкото в България. Вашият коментар?
П. Чобанов: Моят коментар. . .
Водещ: Нормално ли е, да не се впечатляваме, или?
П. Чобанов: С оглед покупателната способност и възможности в Гърция и в България не звучи много нормално. Оттук нататък анализът на причините трябва да бъде направен защо това е така. Но все пак, ако приемем, че там пазарът е достигнал до такива нива и това е чисто пазарно решение, е възможно да се случи, но пък, ако е близо до България, има възможности за арбитраж. Т.е. Гърция е хубава страна, хората могат, минавайки оттам, да зареждат дизелово гориво. . .
Водещ: Това и правят.
П. Чобанов:. . . което да натисне цените надолу и в България. Затова е пазар, затова е регионален пазар, който може да има подобна гъвкавост.
Водещ: Ако имам офшорка, ще мога ли да участвам в обществена поръчка, имате ли конкретно решение по този въпрос, или отпадна идеята да се забрани участието в обществени поръчки?
П. Чобанов: Не е отпаднала идеята, въпросът е да видим как ще бъде реализирана законодателно. Към момента идеята продължава да съществува и оттам нататък трябва да бъдат направени промени в Закона за обществените поръчки. Те трябва да бъдат както краткосрочни, да гарантираме по-голяма прозрачност, така и в по-дългосрочен план трябва да се върви към електронизация, електронни търгове на обществените поръчки. Ще видим и това как ще бъде реализирано и кога.
Водещ: Не сте се отказали.
П. Чобанов:Не сме се отказали от тази идея.
Водещ: Блиц, понеже времето напредва, трябва ли да лежат в затвора работодатели, които крият осигуровките, не ги плащат?
П. Чобанов:Това е въпрос към законодателя.
Водещ: Законодателен. Според вас ще има ли ефект?
П. Чобанов: Ами, би могло да има ефект, но все пак трябва да видим точно как ще бъде реализиран.
Водещ: Друг въпрос - остава ли решението на служебния кабинет за държавните пари да не бъдат концентрирани в една банка, а да депозират до 25 процента от парите в една? Т.е. те трябва в четири да ги разхвърлят най-малко. Остава ли това, или ще се преосмисли?
П. Чобанов:Трябва да видим дали е работещо, в смисъл. ..
Водещ: Работещо ли е?
П. Чобанов: Ами не знам, в момента не мога да отговаря, тъй като не съм анализирал добре точно какви са правилата, но и в медиите излязоха достатъчно публикации, че са оставени вратички, по които те могат да бъдат заобикаляни, така че трябва да видим какво е рационалното в това решение, за да можем да видим оттук нататък как ще се действа.
Водещ: Още един въпрос, свързан е с пушенето, но има отношение към финансите на държавата, разбира се. Хотелиери, ресторантьори твърдят, че били закрити 150 хиляди работни места заради рестрикциите. Можем ли да очакваме, че ако падне този сегашен режим, ще се открият 150 хиляди работни места? И въобще тук е въпросът повече пари за здравеопазване вследствие на пораженията от пушене и повече приходи, ама тия приходи отиват за здравеопазване, или по-малък разход за здравеопазване и по-малко пари в хазната?
П. Чобанов: Вие направихте част от анализа на този проблем. . .
Водещ: Но съм дотук, вие сте финансовият министър.
П. Чобанов:. . . но това, което искам да кажа в личен план, че аз съм непушач, днес е световният ден, както знаем, против тютюнопушенето. Ами трябва отново да се види къде е балансът. Има логика в това, което те казват, и аз проведох много срещи, включително и с подобни асоциации, че са загубени работни места.Трябва да се види кое е работещото решение, което балансира интересите както на пушачи, така и на непушачи. Не мога да го кажа кое е, затова парламентът се надявам, че ще вземе най-мъдрото решение по въпроса. Но аз като непушач нямам някаква категорична позиция в полза на тютюнопушенето.
Водещ: Стив Ханке, чух вчера в едно интервю, в което казва, че правителства, създадени по този сложен начин, без твърдо мнозинство, са доста по-предпазливи и хем могат много по-малко да навредят, защото са по-консервативни, хем не може да очакваме от тях кой знае какво. Друго изказване от вчерашния ден на Йотингер, германският еврокомисар казва, че страната ни е почти неуправляема. Как посрещате този поглед отвън?
П. Чобанов: По отношение на това дали е неуправляема имаше остри реакции, които са на място, тъй като не бива точно по този начин да се говори, но истината е, че имаме големи проблеми по отношение на институциите и разпада на държавността и трябва по-бързо и категорично да покажем, че този разпад ще бъде овладян. Не мога да се съглася с думите, но в тях има известна истина по отношение на това, което заварих. По отношение думите на Стив Ханке - шансът ни е да правим реформи, за да вървим напред, за да може да бъде съживена икономиката, успокоена средата. Да дадем ясен сигнал, че икономическият напредък трябва да се завърне. Така че според мен, независимо по начина, по който е подкрепено правителството, създадено правителството, единственият му път е отговорност и подобряване на ситуацията в икономиката, предприемането на мерките да се подобри ситуацията.Вече какво ще стане на практика, ще видим.
Водещ: Това, че парламентарната подкрепа е на косъм и зависи от "Атака", тревожи ли ви? Това ще е явно за всички закони оттук насетне.
П. Чобанов: Парламентарната подкрепа зависи от това какви промени в законите ще бъдат предлагани, в каква посока ще са те и от това да отстраним лобистките практики, които се бяха наложили в предишния парламент.
Водещ: И да завършим - с месо ли е пицата? Може би с малко.
П. Чобанов: Пицата, първо, не знам дали ще е пица, ще обмислим наименованието, може би няма да е пица, тъй като това е . . Но бюджетът трябва да бъде инструмент, който отразява политиките, не трябва да бъде просто счетоводен баланс и не трябва да бъде инструмент за натиск.
Водещ: Благодаря Ви, успех Ви желая. На гости ни беше финансовият министър Петър Чобанов.
П. Чобанов: И аз благодаря.