24.06.2004 г.

Днес Standard&Poors (S&P) повиши кредитния рейтинг в чуждестранна валута на България до инвестиционен клас ВВВ-/А3 със стабилна перспектива.

Съобщението за това беше направено точно в 12:30 часа българско време от международните информационни агенции.

Заместник-министърът на финансите Илия Лингорски направи извънреден брифинг за журналисти. “Инвестиционният рейтинг, даден на България, е действително достойна оценка от инвеститорите и от рейтинговите агенции за успешната и последователна политика на правителството на Симеон Сакскобургготски за икономическо развитие и финансова стабилност”, заяви пред журналистите Лингорски. Той изтъкна, че ползите от повишения рейтинг се изразят в по-ниски лихви за бюджета и икономиката като цяло. “Естествено е да очакваме и повишаване на цените на акциите на българските компании, както и много по-високи интерес на чуждестранните инвеститори към България. За тях България вече е не развиваща се, а развита европейска страна”, заключи Лингорски.

Ето и пълният текст на официалния анонс на S&P:

“На 24 юни 2004 година S&P повиши суверенните рейтинги в чуждестранна валута на Република България до ВВВ-/А3 от ВВ+/В и суверенните рейтинги в местна валута до ВВВ/А3 от ВВВ-/А3. Подобрението на рейтинга е отражение на блестящите икономически перспективи и благоразумната фискална политика. Перспективата, съпровождаща рейтинга е стабилна.

България е десетата държава, чийто рейтинг S&P повишава от спекулативен до инвестиционен.

Подобрената кредитоспособност на България е подкрепена от големия й потенциал за икономически растеж, благоразумната фискална политика и европейската интеграция, което вероятно ще доведе до членство в ЕС през 2007 година. Кулминацията на интеграционния процес ще бъде присъединяването на България към Европейския валутен съюз, което по всяка вероятност ще стане през 2010 година. Междувременно, присъединяването към ЕС върви по план и ще завърши през 2007 година, вследствие приключването на преговорите в началото на юни 2004 година. Това ще се отрази на процеса на структурни реформи и ще доведе до потенциално значими трансферни плащания, което би допринесло за облекчаване на слабата външна ликвидност на България.

Блестящите перспективи за растеж пред страната са подкрепени от силната конкурентоспособност и политическия ангажимент за благоразумна макроикономическа политика. В близко бъдеще се очаква ръст от около 5% годишно, като оставащите основни приватизационни сделки трябва да бъдат финализирани преди парламентарните избори в средата на 2005 година.

Българският валутен борд, базиран на еврото, заедно с увеличаващите се външни дисбаланси направи твърдата реакция наложителен приоритет. През 2003 година, вследствие на външните дисбаланси, дефицитът по текущата сметка се увеличи до над 8% от БВП и се очаква да падне под този праг едва през 2005 година. Все пак, властите реагираха адекватно, като затегнаха фискалната политика и приложиха мерки, които трябва да доведат до ограничаване на нарастващото вътрешно кредитиране.

В резултат на това, S&P очаква консолидираният държавен бюджет да бъде балансиран в края на 2004, за втора поредна година, преди да се върне към малък дефицит от 0.5% от БВП през изборната 2005 година.

Очакванията са благоразумната фискална политика да продължи и след изборите, независимо от състава на следващото правителство, тъй като ограниченията в политиката, наложени от монетарния режим в България са добре разбрани от всички политически лагери. Държавният дълг се очаква да спадне допълнително до 33% от БВП през 2007 година от 80% през 2000 година.

Сравнително ниското ниво на развитие и слабата външна ликвидност на България все още задържат покачването на рейтинга. От 2001 година насам централната банка увеличи повече от два пъти валутния резерв до очакваните 7.5 млрд. щ.д. към края на 2004 година. Около половината от тази сума е необходима за подкрепа на валутния борд. Взимайки това предвид, необходимото външно финансиране през 2004 година (дефицитът по текущата сметка плюс краткосрочния дълг плюс излизащият в падеж дългосрочен дълг) ще възлиза на 183% от свободния резерв, при 103% на “ВВВ”–медианата.

Дефицитът по текущата сметка би се превърнал в сериозно притеснение, в случай че текущо нарастващите преки чуждестранни инвестиции започнат да спадат. Понастоящем около 80% от дефицита по текущата сметка се покриват от нетните преки чуждестранни инвестиции, от които само малка част са от приватизация.

Стабилната перспектива, свързана с кредитния рейтинг, отразява баланса между силното представяне на фискалната политика и слабата външна ликвидност. По-нататъшните повишения на кредитния рейтинг ще зависят от поддържането на предпазлива политика, съвместима с монетарния режим в България и безпроблемното присъединяване към ЕС. Специално внимание трябва да се обърне на контрола на външния дисбаланс, който, докато България се присъедини към Европейския валутен съюз, ще остане слаба страна за икономиката и за кредитния рейтинг. Продължаващи пропуски по отношение на стабилността на България и политиките, ориентирани към реформи, биха могли да доведат до натиск за понижаване на рейтинга, което би могло да се случи и при едно значително забавяне на предвиденото присъединяване към ЕС, а впоследствие и към Европейския валутен съюз.