25.04.2016 г.

„Тенденциите за подобряване на бизнес средата се отчитат в мненията на икономическите агенти, които ние събираме, и положителното е, че очакванията в индустрията изпреварват тези в другите сектори на икономиката. Това отново потвърждава факта, че кризата е преструктурирала икономиката по един доста по-здравословен за устойчив растеж начин". Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време първата национална дискусия за 2016 г. „ДА! На българската икономика", организирана от в. „Стандарт" в партньорство с национално представени работодателски и синдикални организации в България. „Фискът е следствие от Вашата работа, а не причина за нея", обърна се той към представителите на бизнеса, „и в този смисъл гарантирам, че заедно с ръководителите на приходните агенции ще прилагаме абсолютно еднакъв стандарт - разбира се, завишен - по отношение на работата на всички икономически оператори на територията на България. В същото време ще се стремим да подобряваме този процес, така че усилието за работа с приходната администрация да не коства повече от размера на дължимия данък".

Според финансовия министър възлово за растежа е състоянието, в което хората ще започнат да харчат и пределната склонност за спестяване, която в момента е на много високо ниво, ще намалее. Той посочи, че най-големият резерв е свързан с вътрешното крайно потребление и то минава през усещането на хората за стабилност. „Това, че стоим добре като конкурентоспособност и бизнесът успява да излезе на външни пазари, е добра новина, но за истинския растеж е необходима дългосрочна стабилност, която да даде перспектива на хората, за да могат спокойно да потребяват и икономическият цикъл да се развива", обърна внимание министър Горанов. Министърът на финансите отбеляза, че предизвикателствата са основно външни и държавата работи превантивно върху голяма част от тях. По думите му рисковете през тази година във вътрешен план са свързани с инвентаризацията на финансовата ни система и изрази надежда, че в края на годината тя ще бъде със същата структура и ще бъдем доста по-спокойни, че в България финансовият бизнес се развива по ясни европейски правила. „Това ще даде възможност и на колегите във финансовия сектор да развият кредитирането и то да достигне нормални нива, което допълнително ще допринесе за ръста на българската икономика", допълни той.

Министър Горанов е категоричен: „Нашата работа като политици е да създаваме среда и да не пречим на бизнеса и в този смисъл за пореден път затвърждаваме и потвърждаваме нашия ангажимент данъчната система параметрично да не бъде изменяна. За нас остава задачата като правителство да започнем да харчим толкова, колкото изкарваме, и фискалната ни стратегия е точно такава".

В отговор на поставен въпрос Владислав Горанов коментира, че направената от Министерството на финансите прогноза за растежа почива на уловените тенденции, в нея има резерви и са свързани именно по отношение на вътрешното потребление. „Моята позиция винаги е била да се изненадвам, но само положително, затова обикновено прогнозите, които правим, са консервативни. Лесно можем да заложим нереалистичен ръст, но ролята на МФ е да бъде стожер на прогнозируемост и да грешим само когато подценяваме растежа", обясни министърът. Той допълни, че резерви в прогнозата има и по линия на общите инвестиции и най-вече подценените публични инвестиции - на ниво консолидирана фискална програма има известно отстъпление спрямо края на миналата година, когато поради приключване на предходния програмен период огромно количество средства се струпа като инвестиции през 2015 г., но потенциал за допълнителни инвестиции има и през тази година. Той се окачестви като умерен оптимист - „резултатите за първите месеци на годината са обнадеждаващи и като темпо, и като номинални растежи спрямо същите периоди на предходната година - около 900 млн. лв. номинално повече приходи за първите четири месеца. Това е доста сериозно нарастване, което до голяма степен идва от ограничаване на укриването на данъци, но не може да не се отчете наблюдаваният растеж и дивидентите, които черпим всички."

Помолен да коментира новите предложения в Закона за акцизите и данъчните складове, министърът на финансите каза, че за пръв път се обръща внимание върху проблема, че дестилацията на твърд алкохол в малки обекти е нещо повече от традиция, а еи бизнес, който уврежда пазара на спиртни напитки и съществено нанася вреди на фиска от пропуснат събран акциз. „Предложените изменения в закона, освен че връщат възможността през цялата година да се извършва дестилиране на високоградусен алкохол, въвеждат ново качество на контрол. Предлагат се доста ограничения и увеличаване на контрола чрез прехвърлянето му върху местните власти заедно с приходите от акциз. Според мен крайният резултат ще бъде положителен за сектора и това е възможното законодателно решение в правилната посока", убеден е министър Горанов.

Пред медиите той обясни, че не се променят в движение правилата за КСО - „В момента тече обществено обсъждане на проекта и неговият смисъл е в това да чуем всички мнения. Проблемът с втората пенсия от допълнителното осигуряване е, че в един момент натрупаните средства по индивидуалната партида могат да бъдат изчерпани и въпросът е откъде ще идват тогава средствата за допълнително осигуряване", разясни министърът. Той допълни, че със законопроекта се предлага възможно решение, но дебатът е отворен. „Темата ще бъде разгледана и на НСТС," каза в заключение Горанов.