29.08.2022 г.

За 2023 г. се оформя дефицит в размер на 11,400 млрд. лв., което е 6,8 % от БВП

„Твърденията в публичното пространство, че съществуват възможности на държавния бюджет за 2022 г., от които да се финансират непредвидени разходи, като например компенсации за битови и небитови потребители на газ, енергийни помощи, а дори и увеличаване на доходите – твърдения, базирани на излишъка, с който приключихме към 31 юли от 1,5 млрд. лв., са неоснователни“ – това заяви министърът на финансите Росица Велкова на пресконференция днес, на която представи изпълнението на бюджета и анонсира базов сценарий за тригодишна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. 

По думите на министъра излишъкът през лятото не е извънредно постижение, това се случва почти всяка година, например през 2020 г. месец юли приключва с 1,7 млрд. излишък, а годината е с над 3 мрлд. лв. дефицит. Подобно е и 2021 г. – когато годината приключва с 4 млрд. лв. дефицит. „Това е временен, текущ излишък, но не означава, че могат да се правят непредвидени разходи“ – обясни министърът. Другата теза от публичното говорене, която Росица Велкова обори с факти, е, че има сериозен резерв в капиталовите разходи, те са над 8 млрд., гласувани в закона за бюджета, а изпълнението към 31 юли е малко под 2 млрд. лв. Тя поясни, че структурата им е такава, че не позволява преструктуриране на разходите – 4 млрд. лв.  са европейски средства, 4-те млрд. лв., които са по националния бюджет, са: 1 млрд. и 100 млн. лв. са по общини, които са децентрализирани и правителството не може да преструктурира капиталовите разходи на общините; 1 млрд. и 200 млн. лв. са разчетени за сектор „Отбрана и сигурност“; 1 млрд. и 200 млн. лв. са по бюджета на МРРБ. Останалите 500 млн. лв. са по бюджетите на министерства и ведомства, над 40 разпоредители са с бюджет. Едва ли там може да се очакват сериозни икономии, но ще има минимална част за преструктуриране – коментира още министър Велкова.  

„Има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да осигури от преструктуриране на разходи по централния бюджет – напр. такъв разход е над 70 млн. лв. за изборите, сега се търсят разходи за настаняването на бежанците от Украйна“ – смята финансовият министър.  

По темата за актуализация на бюджета министър Велкова каза пред медиите, че на този етап е невъзможно да се разработи актуализация, защото приходната част е напрегната, ще се наложи доста усилия да положат двете приходни администрации, за да съберат приходите, които са гласувани с актуализацията на бюджета. „Няма налични приходи, единствен вариант е дълговото финансиране, но при лимит на дълга от 10,300 млрд. лв. не считаме, че трябва да се увеличава дълговото финансиране за финансиране на допълнителни разходи. Единственият вариант са икономии и преструктуриране на разходи до размер, който е възможен, за да се финансират непредвидени и спешни разходи“ – убедена е Велкова.

Финансовият министър представи разработената предварителна макроикономическа прогноза, която ще бъде актуализирана отново през септември на база новите данни. На база това е изготвена и тригодишна бюджетна прогноза в служебен вариант. В нея за 2023 г. се очаква БВП да е 166, 667 млрд. лв. и растежът да се забави на 2,2 процента, ще се забави и средногодишната инфлация на 5,8 %.

„На база базовия сценарий за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени единствено действащите политики както в приходната част, така и в разходната част, за 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит в размер на 11,400 млрд. лв., което е 6,8 % от БВП, като дълговото финансиране би възлизало на 15 млрд. лв.“ – анонсира Росица Велкова. Ако се поддържа такъв дефицит, през 2025 г. бихме стигнали на 40 % дълг от БВП. По думите на министъра основният ръст в разходите са в няколко направления – социалните и здравноосигурителните плащания в размер на 5 млрд. лв., 3,8 млрд. лв. са ръст в разходите за пенсии. Другият сериозен ръст е в разходите за персонал в размер на 1,6 млрд. лв., има ръст в капиталовите разходи от 3,8 млрд. лв., защото стартират инвестиционните разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост. Тези разходи не дават гъвкавост за оптимизиране и преструктурирате. „Ако не се направи промяна в данъчната политика и преструктуриране на разходите, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от целта 01.01.2024 г. за членство в еврозоната“ – предупреди министърът на финансите Росица Велкова.