16.10.2003 г.

Зам.-министърът на отбраната на САЩ Дов Закхайм потвърди, че ще бъдат осигурени средства за издръжка на българския батальон в Ирак. Те включват всички разходи без преките разходи за възнаграждение на персонала. Това стана ясно след срещата на министъра на финансите Милен Велчев, неговия заместник Красимир Катев и зам.-министърът на отбраната на България Неджми Али в Пентагона. Става въпрос за 59 млн. лв., които ще бъдат изразходвани до края на тази година, като от тях се приспаднат разходите за заплати и командировъчни. До този момент са усвоени 30 млн. лв., като в оставащите три месеца до края на годината трябва да бъдат усвоени още 29 млн. лв.

На разговора е било обсъдено и с какво България може да бъде полезна на донорската среща за Ирак, която ще се проведе след няколко дни в Мадрид. Българската делегация е информирала представителите на Пентагона, че българското правителство има готовност да предостави хуманитарна помощ от фонд “Бедствия и аварии” – одеала, палатки и др. Освен това е декларирана готовност да бъдат предоставени стипендии за 20 иракски студенти да учат в България. Българската страна е била помолена да бъде предоставена възможност иракски полицаи да бъдат обучавани у нас. На срещата този ангажимент не е бил поет, но е обещано да бъде разгледан сериозно. Решение ще бъде взето на Министерски съвет в най-скоро време.

Разполагането на бази на НАТО в България беше друга тема на разговорите в Пентагона. На срещата е било намекнато, че процесът на взимане на подобно решение е в много напреднал етап. В най-скоро време се очаквало да бъде взето и формалното решение за това. То, обаче, ще бъде оповестено по всяка вероятност в началото на следващата година.

Министърът на финансите Милен Велчев и неговият заместник Красимир Катев проведоха среща и с Рандал Куарл, зам.-министър на финансите на САЩ. На срещата бяха обсъдени темите за иракския дълг към България, потенциалната възможност за сключване на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и отношенията ни с МВФ. Решението по темата за иракския дълг ще зависи пряко от решението на финансовите министри на Г-7. На своя среща те са се договорили решение по проблема с дълговете на Ирак да бъде взето преди края на 2004 г. Резолюцията на Съвета за сигурност предвижда Ирак да не погасява нищо от дълга си до края на 2005 г., като дотогава ще бъде дискутирано как ще става това и ще бъдат обсъждани различни варианти за погасяването на дълга.

По отношение на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, американската страна заяви готовност да започне конкретни разговори за структурата на споразумението. Като начало те ще изпратят конкретни въпроси по отношение на българското данъчно законодателство. Министър Велчев пое ангажимент тази информация да бъде предоставена в най-кратък срок и да се подготви проект, въз основа на който да започнат преговорите, след близо 13-годишно забавяне.

Взаимоотношенията ни с МВФ бяха от особен интерес за американското Министерство на финансите, което представлява САЩ във фонда. Домакините бяха информирани от Милен Велчев и Красимир Катев, че българското Министерство на финансите ще предложи да се сключи ново предпазно споразумение с фонда след приключването на сегашното през февруари 2004 г.

Срещите на екипа на българското Министерство на финансите продължиха с разговори с четирима представители на Конгреса: конгресмен Марк Хърт, сенатор Конрад, конгресмен Дон Бъртън и сенатор Робърт Корзайн. На всички тези срещи министър Велчев и Красимир Катев търсеха подкрепа за уреждането на иракския дълг към България и конгресмените бяха запознати с нашата позиция по въпроса.

По-късно Милен Велчев и заместникът му Катев се срещнаха и с Томас Пикеринг, вице-президент на корпорацията Боинг, отговарящ за международното сътрудничество. Пикеринг беше запознат с икономическата обстановка у нас. Той изяви желание да посети страната ни в най-скоро време. Особен интерес представлява фактът, че Боинг очаква да разшири производството си в Централна и Източна Европа и в следващите месеци се очаква корпорацията да вземе решение в кои две страни да базира производството си на самолетни компоненти. Очакваме България да бъде обект на такъв интерес.