31.10.2022 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към септември 2022 г. е положително в размер на 989,2 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 468,5 млн. лв. и по европейските средства в размер на 520,7 млн. лева. На месечна база за септември се отчита дефицит в размер на 712,3 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2022 г. са в размер на 44 997,6 млн. лв. или 75,4 % от актуализираните годишни разчети^[1]. Постъпленията нарастват със 7 155,8 млн. лв. (18,9 %) спрямо отчетените към септември 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално със 7 139,2 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 33 996,4 млн. лв., което представлява 73,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 4 395,4 млн. лв. (14,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 75,6 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 369,4 млн. лв. или 70,4 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 16 443,9 млн. лв. (73,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 753,1 млн. лв. (73,4 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 307,8 млн. лв. (74,0 % от разчета), а тези от мита са в размер на 344,6 млн. лв. (90,7 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 210,8 млн. лв. или 86,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 972,3 млн. лв., което представлява 74,5 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 8 856,0 млн. лв. (увеличение с 2 743,8 млн. лв., 44,9 % спрямо същия период на предходната година) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Следва да се отбележи, че от месец юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на §24 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва  изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 145,2 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2022 г. възлизат на 44 008,4  млн. лв., което е 66,8 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към септември 2021 г. бяха в размер на 36 777,7 млн. лева.

Нелихвените разходи към септември 2022 г. са в размер на 42 184,2 млн. лв., което представлява 66,8 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 39 612,0 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 545,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 26,3 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,8 млн. лв. (88,3 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30 септември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 237,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2022 г. е 13,2 млрд. лв., в т.ч. 12,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 септември 2022 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика“. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

^[1] Разчети към ЗДБРБ за 2022 г. (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., изм. и доп. ДВ., бр. 52 от 05.07.2022 г.).