25.10.2020 г.

„Средносрочната бюджетна прогноза представлява мотивите към проекта на Закон за бюджета и съдържа икономическите перспективи, фискалните цели, приоритетите и реформите в средносрочен план. Тя беше разработена в безпрецедентна ситуация, в която държавите по целия свят се борят с всички налични ресурси за ограничаване на пандемията. Спадът на икономическата активност и заетостта се отрази крайно неблагоприятно върху редица сектори в икономиката и се превърна в предизвикателство по отношение устойчивостта на публичните финанси.“ – това коментира министърът на финансите Кирил Ананиев в предаването „Неделя 150“ по БНР. Той посочи, че в проекта на бюджет за следващата година има ясно изразени приоритети, като те са основно насочени към предприемането на мерки в отговор на разпространението на COVID-19, за което е заложен ресурс в размер над 3 млрд. лв. или 2,5 % от БВП. Тези средства са разпределени в подкрепа на домакинствата, на бизнеса, на органите на държавното управление, натоварени с дейности по овладяване на кризата, и за национално съфинансиране и това е причината министърът да нарича Бюджет 2021 антипандемичен. „Бюджет 2021 е балансиран между COVID мерките и потребността от реформи в отделните системи“, каза Кирил Ананиев.

Финансовият министър опроверга критиките за предизборни разходи, като уточни, че финансовите разчети за следващата година следват ангажиментите от програмата на правителството от 2017 г., сред които са ежегодното повишаване на доходите на заетите в публичния сектор и повишаването на размера на минималната пенсия. По думите му подобни стъпки в настоящия момент на спад на инвестициите и потреблението, които са основните двигатели на растежа на БВП, са антициклични политики.

Министър Ананиев уточни, че в проектобюджета е предвиден 5% буфер – бюджетите на институциите до декември 2021 г. ще се финансират с 95% от ресурса, който е равен на близо 640 млн. лв. и е предвиден да бъде използван в случай на форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. „Ако този ресурс не се наложи да бъде използван, той ще бъде пренасочен към финансиране на дефицита при съществуващ риск от надвишаването на определения лимит от 3,9%“, коментира той и допълни, че близо 2,5% от планирания дефицит е свързан с COVID-19 мерките.

 „За първи път имаме нов голям приоритет и това е формирането на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините – те се увеличават със 732 млн. лв., в т.ч. делегираните от държавата дейности, изравнителната субсидия, капиталовата субсидия, за зимно поддържане на пътищата, за увеличаване на заплатите в общинската администрация“, коментира той. В отговор на изразени опасения за увеличени социални разходи без потенциална обезпеченост Кирил Ананиев отговори: „Бюджетът е обвързан със средносрочна прогноза, в която е посочено как ще се развиват държавата и икономическите процеси през  следващите години и през 2022 г. планираният дефицит е между 1,5 и 2%, в който са включени всички разходи. По този начин леко и постепенно се връщаме към предишните нива, за което ЕК ни хвали, че сме една от най-устойчивите във фискално отношение държави“.

„Мерките в подкрепа на бизнеса ще продължат да действат и през следващата година – намалената ставка на ДДС за определени стоки и услуги, мярката 60/40, подкрепата за артистите и туроператорите, програмите на Министерството на икономиката за малкия и средния бизнес, операциите на ББР. През следващата година няма да бъдат изоставени нито хората, нито бизнесът“, категоричен е той.

Интервюто на министър Ананиев може да видите тук.