Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на МФ

06.11.2023 г.

Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. Налага се промяна в подхода за финансиране, като поетапно, с участието на Министерството на културата и местната власт, да се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции за потребителите и обществото. Това е заключението от анализ, направен от Министерството на финансите. В него е обобщена дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г.

Данните показват, че финансирането за т.нар. „субсидирана бройка“ не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати от съответните институти. Активността им е по-скоро периодична и обвързана с конкретни събития, а не предварително планирана и системно организирана целогодишно.

Минимален е обхватът на дейността, свързана с организирането на редовни, ежеседмични форми на занимания с деца и възрастни. Разчита се на презентиране на статични изложби на експозиции и предоставянето на вече създаден и наличен библиотечен фонд, на участие или организиране на единични събития или изяви по повод конкретни празници или събития. Твърде бавно се дигитализират и обновяват наличните материални фондове.

Ангажираността на кметовете е по-скоро ориентирана към увеличаване възнагражденията на съответните служители, а не към намиране на подходи и начини за оценка на работата, проучване на нагласите на населението, спрямо демографски и регионални характеристики, културни и образователни потребности и разширяване профила на предоставяните услуги.

По отделните видове институции анализът на МФ показва:

 

  1. Читалища

 

За финансиране на този вид културна институция държавата ежегодно осигурява близо 100 млн. лв. Субсидираните бройки за читалищата за 2022 г. са общо 7 773 служители.

Проверена е дейността на 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната. 8% или 267 от читалищата не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показатели, но получават субсидия. Не се установява зависимост между обхвата на дейността и размера на получаваните средства. Преобладаващ брой от читалищата са активни или сезонно, или само по време на ученически ваканции, а други организират само мероприятия по определен повод или празник.

 Образователни дейности се осъществяват в 1 556 читалища (48 %). В 1 706 бр. (52%) от читалищата не се поддържа образователна дейност.

В 2 863 читалища (88%) се организират културни мероприятия, а в 399 читалища (12%) няма организирани мероприятия. В 525  читалища или 61% от обхвата на тези, които организират мероприятия, броят им е едва от 2 до 5 годишно, а само в 315 или 11 % от тази група читалища има между  31 до 147 мероприятия годишно.

Сравнението по критерий „бюджет“ показва драстични разлики между част от институциите. Например, при читалища с бюджет над 500 хил. лв., читалище „Развитие-1869“ – Враца има 61 души персонал и бюджет от 781.8 хил. лв., има 3 художествени състава за лица над 18 г., 2 любителски школи и 146 организирани културни мероприятия. Докато читалище „Родина – 1860“ – Стара Загора е с бюджет 631 хил. лв. Персоналът е от 51 души. Те работят с 10 художествени състава за лица над 18 г., 23 любителски школи и имат 646 организирани културни мероприятия.

Читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1866“ – Благоевград разполага с бюджет в размер на 512,3 хил. лв. В него работят 41 служители. Активните форми на дейност, които се развиват в него, са 5 художествени състава за лица над 18 г., 7 любителски школи и 77 организирани културни мероприятия. Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ – Свищов с бюджет от 472,5 хил. лв. има само 2 състава за възрастни. Докато с бюджет от 131 хил. лв. Читалище „Христо Ботев – 1871“ – Смолян поддържа 18 художествени състави за хора над 18 г. и 46 – за деца.

В читалище „Пробуда – 1926 – Горна баня“ – Столична община, което разполага с  бюджет от 68,1 хил. лв., има 95 школи, докато Читалище „Дружба – 1870“ – Харманли с отделени средства в размер на 154,7 хил. лв. има само 3 школи.

С численост на персонала от 0,25 бр. (т.е. един служител на непълно работно време) и бюджет от 3,1 хил. лв. читалище „Димитър Ганев – 2014“ – Генерал Тошево са реализирани 24 културни мероприятия. Толкова са и събитията, които Читалище „Надежда 1871“ – Оряхово е направило при бюджет 124,2 хил. лв. и с 6 служители. 

 

  1. Музеи и художествени галерии

 

За субсидиране на музеи и художествени галерии годишно от бюджета се отделят 55 млн. лв. Субсидираните бройки за музеите и художествените галерии за 2022 г. са 2 022 или средно за институция – 18 служители.

Разгледана е дейността на 111 музеи и художествени галерии с регионален характер. През 2022 г. този тип културни институции са били посетени от над 3 млн. души и са реализирали приходи в размер на близо 13 млн. лв., което представлява около 24 % от определения за музеите и художествените галерии бюджет.

54% от музеите и художествените галерии през изминалата година не са обновявали постоянните си експозиции, а при останалите 46% обновяването варира от 1 до 10 броя. В 38 институции (34% от общия брой) няма данни за направени теренни проучвания и/или научни изследвания и научна обработка.

Общият брой на организираните изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството в страната са над 700 броя или средно по 6 броя на институция за година. В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за организирани изложби, а в 14% има по една организирана изложба.

В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за проведени образователни събития, а в 2% има по 1 мероприятие на година.

Правят впечатление разликите при посещаемостта и реализираните приходи при регионални музеи на територията на един град. Например, в гр. Пловдив – в Регионалния природонаучен музей са отчетени 160 хил. посетители и 404,0 хил. лв. приходи от дейността, докато Регионалният исторически музей в същия град е имал 24 хил. посетители и е реализирал 32,0 хил. лв. приходи от дейността. В гр. Плевен също се наблюдават големи разлики. С приблизително еднакъв по брой персонал Регионалният исторически музей е посетен от 23 хил. човека и има 30,0 хил. лв. реализирани приходи, а Регионалният военноисторически музей има 95 хил. посетители и отчетени 340,0 хил. лв. приходи от дейността.

Интерес представлява и сравнението при организираните от музеите събития, насочени към посетители до 18 години и реализирани други културни мероприятия и прояви. Историческите музеи в гр. Етрополе и в гр. Генерал Тошево, които са с бюджет 150,0 - 200,0 хил. лв., имат по 27 събития и 48 организирани други културни мероприятия и прояви, докато Регионалният исторически музей в Стара Загора с бюджет 1,3 млн. лв. е направил 7 събития за посетители до 18 год. и 7  други културни мероприятия и прояви.

При художествените галерии също се наблюдават разлики. Художествената галерия в гр. Пловдив, която разполага с 506,0 хил. лв. бюджет, има 46 хил. посетители, проведени са 37 образователни програми с 1 224 участници и са реализиране приходи в размер на 71,0 хил. лв., а Художествената галерия в гр. Варна е с 674,1 хил. лв. бюджет, но има 9 300 посетители, 8 образователни програми с 563 участници, като постъпилите средства са 42,0 хил. лв.

 

  1. Библиотеки

 

Направеният в МФ анализ обхваща 27 броя библиотеки с регионален характер. За финансирането им ежегодно държавата осигурява близо 30 млн. лв. Субсидираните бройки за библиотеките с регионален характер за 2022 г. са 1 177 или средно за библиотека на около 44 служители.

Регистрираните потребители са близо 210 хиляди. За 2022 г. в библиотеките са направени около 3 млн. посещения.

При съпоставка на регистрирани потребители за регионална библиотека към брой население на съответната община се установява приблизително еднакво съотношение на регистрираните потребители към общия брой население на общината (средно около 4%).

Има и разлики в броя регистрирани потребители в общини с приблизително равен брой население. Например, Регионалната библиотека в гр. Благоевград, която има определен бюджет от 799,4 хил. лв. и 32 души персонал, има регистрирани 12,8 хил. потребители, представляващи 11% от населението на общината, които са заели 158 хиляди книги, а в Регионалната библиотека на гр. Хасково, на която се отпускат средства в размер на 1,1 млн. лв. и има 35 служители, потребителите са били 3,1 хил. или 3% от населението на общината, които са заели 59 хил. книги.  В двете културни институции има драстични разлики в организираните културни събития (четене на книги, представяне на нови книги, изложби, презентации и др., беседи, участия в различни проекти, програми и др.). В библиотеката в Благоевград са проведени 627 инициативи, докато в тази в Хасково – 122.

Наблюдава се голяма разлика и в предоставените информационни услуги в отделните регионални библиотеки. Четири от тях са предоставили над 20 хил. бр. информационни услуги, а 15 регионални библиотеки (55%) са с под 1 000 бр.

При сравняване на реализираните издания (електронни издания, стихосбирки, библиотекарска литература и др.) се вижда, че в Регионалната библиотека в гр. Перник, която е с персонал от 28 души и бюджет от 689,4 хил. лв., са направени 55 библиографски документи по повод юбилейни годишнини и културни събития, библиографски справочници и др., а в Столичната регионална библиотека, чийто бюджет е 3,2 млн. лв. и е с персонал от 135 души, има реализирани само 2 стихосбирки. Броят на изданията е толкова и в тези културни институции в градовете Варна и Бургас, въпреки че отпусканите средства за тях са съответно 1,5 млн. лв. и 1,1 млн. лв.

 

Резюме на анализа и пълните данни по видове културни институти са публикувани на интернет страницата на МФ тук.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация