30.11.2021 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към октомври 2021 г. е положително в размер на 727,7 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 984,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 256,8 млн. лева. На месечна база за октомври се отчита дефицит в размер на 336,4 млн. лв. През месеца са извършени по-високи разходи, свързани със социално-икономическите мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. изплащане на месечни добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 120 лева, както и други разходи по одобрените мерки.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2021 г. са в размер на 42 133,6 млн. лв. или 83,3 % от актуализираните годишни разчети^[1]. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към октомври 2021 г. нарастват с близо 5,9 млрд. лв. (16,2 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,8 млрд. лв., а постъпленията от помощи и дарения нарастват с 0,1 млрд. лв. спрямо отчетените за десетте месеца на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 33 093,1 млн. лв., което представлява 83,9 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,8 млрд. лв. (13,1 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,5 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 174,3 млн. лв. или 80,3 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 15 709,2  млн. лв. (86,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 10 656,3 млн. лв. (86,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 776,2 млн. лв. (84,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 234,1 млн. лв. (97,0 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 208,2 млн. лв. или 97,0 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 10 001,3 млн. лв., което представлява 81,4 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 6 772,0 млн. лв., което представлява 100,2 % спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 268,6 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2021 г. възлизат на 41 406,0 млн. лв., което е 75,0 % от актуализираните годишни разчети. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 35 606,2 млн. лева. Значителният ръст на разходите към октомври 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към октомври 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,2 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месец октомври). Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

През последните месеци на годината се очаква разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социална подкрепа, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г. През последните два месеца на годината ще бъдат извършени и плащанията по одобрената от правителството програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.

Нелихвените разходи са в размер на 39 614,3 млн. лв., което представлява 77,7 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 37 046,3 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 537,8 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 563,6 млн. лв. (85,8 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.10.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 228,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.10.2021 г. е 11,0 млрд. лв., в т.ч. 10,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 октомври 2021 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

^[1] Разчети към ЗДБРБ за 2021 г. (oбн., ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., изм., бр. 77 от 16.09.2021 г.)