ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПОВИШИ ПРОГНОЗАТА СИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРИЯ
05.05.2015 г.
Европейската комисия очаква 1% растеж на реалния БВП на България през 2015 г., с последващо леко повишение до 1,3% през 2016 година. Ниската инвестиционна активност е главен фактор, ограничаващ икономическия растеж. Средногодишната инфлация се прогнозира да остане отрицателна през 2015 г., но инфлацията в края на годината ще бъде положителна. След бюджетен дефицит от 2,8% за 2014 г. се прогнозира дефицит от 2,9% за 2015 г. и 2016 година.
Според Комисията частното потребление през 2015 г. се очаква да се забави в съответствие с растежа на заплатите и на заетостта. Прогнозите са за спад на частните инвестиции през 2015 и 2016 година. Растежът на публичните инвестиции също се очаква да бъде леко отрицателен през 2015 г., тъй като първият програмен период за усвояването на европейските фондове 2007-2013 г. завършва, а правителството е предприело важни консолидационни мерки.
Същевременно ЕК прогнозира, че през 2015 г. и 2016 г., нарасналото външно търсене ще доведе до нетен положителен принос на износа към икономическия растеж. Обезценката на европейската валута ще подпомогне тази част от българския износ, който е насочен към страни извън еврозоната. Растежът на вноса се очаква да бъде слаб в съответствие със слабото вътрешно търсене. Според очакванията на Комисията, пазарът на труда ще продължи бавно да се възстановява. Очакваният растеж на заетостта е в рамките на 0,2-0,3% за 2015 г. и 2016 г., а нивото на безработица намалява до малко под 10% в края на прогнозния хоризонт.
Средногодишната инфлация ще остане отрицателна от (-0,5%), тъй като частното потребление се прогнозира да се забави, а международните цени на енергийните стоки ще останат ниски. Въпреки това, потребителските цени ще нараснат в края на 2015 г., в резултат на базисен ефект от спада на административните цени през 2014 г. и на спада при цените в здравеопазване и телекомуникации. От ЕК прогнозират ускоряване на инфлацията през 2016 г. от 1%.
За 2015 г. ЕК предвижда салдото на сектор „Държавно управление" да се равнява на -2,9% от БВП и да остане същото на начислена основа и за 2016 г., работейки с предположението за запазване на политиките в бюджетната сфера от предходната година.
Коментар на МФ
Основната разлика между прогнозите на двете институции се дължи на различните очаквания за динамиката на вътрешното търсене в страната. В прогнозата на Министерство на финансите е заложено ускорение на частното потребление през настоящата година, което се потвърждава и от последните данни за краткосрочните индикатори. Индикаторът, отчитащ бизнес климата в страната, се повишава от началото на годината до последно налични данни от април. Доверието на потребителите също се подобрява. Търговията на дребно нарасна през първите два месеца на годината със съответно 4,3% и 4,2% на годишна база.
И двете институции очакват забавяне на публичното потребление, но що се отнася до публичните инвестиции - МФ залага нарастване през настоящата година, докато ЕК очаква спад. МФ допуска, че през 2016 г. ще започне усвояването на европейски средства по оперативни програми, одобрени през 2015 година, както и че спадът на частните инвестиции ще бъде преодолян.
Въпреки сходните очаквания за динамиката на износа, по-силното вътрешно търсене в прогнозата на Министерството на финансите се отразява в по-висок растеж на вноса и съответно в отрицателен принос на нетния износ през прогнозния период.
Очакванията на МФ за динамиката на пазара на труда като цяло съответстват на тези на ЕК, като малко по-високото очаквано ниво на безработица в прогнозата на МФ е свързано с по-висока икономическа активност на населението.
Информацията за изпълнението на Консолидираната фискална програма към края на първото тримесечие на 2015 г., когато е реализиран бюджетен излишък на касова основа в размер на 0,3% от прогнозната стойност на БВП за годината, свидетелства за постижимостта на заложената цел за бюджетното салдо за 2015 година. Прогнозата на Министерството на финансите за 2016 г., залегнала в Конвергентаната програма на Република България 2015-2018 г., предвижда прилагането на консолидационни мерки през годината, които да доведат до намаление на бюджетния дефицит на начислена основа до 2.4% от БВП в края на 2016 г.
В приложената таблица е направено сравнение на сегашната прогноза на ЕК с тази на МФ, публикувана през април 2015 г.
Сравнение на основни макроикономически показатели
|
отчетни данни 2014 |
Прогноза |
|||
ПОКАЗАТЕЛИ |
2015 |
2016 |
|||
|
МФ |
ЕК |
МФ |
ЕК |
|
БВП, реален растеж, % |
1.7 |
1.4 |
1.0 |
1.7 |
1.3 |
Частно потребление |
2.0 |
2.4 |
1.0 |
2.9 |
1.5 |
Инвестиции в основен капитал |
2.8 |
1.8 |
-1.7 |
1.5 |
-2.9 |
Износ на стоки и услуги |
2.2 |
2.8 |
3.1 |
3.1 |
4.0 |
Внос на стоки и услуги |
3.8 |
3.6 |
2.0 |
4.0 |
3.0 |
БВП дефлатор, % |
0.6 |
0.3 |
0.4 |
1.2 |
0.6 |
Бюджетен дефицит, % |
-2.8 |
-2.8 |
-2.9 |
-2.4 |
-2.9 |
Текуща сметка, % от БВП |
0.9 |
0.2 |
1.3 |
-0.4 |
1.2 |
Инфлация, средногодишна, % |
-1.6 |
-0.6 |
-0.5 |
1.8 |
1.0 |
Безработица, % |
11.4 |
10.8 |
10.4 |
10.2 |
9.8 |
Заетост (СНС) |
0.4 |
0.3 |
0.2 |
0.5 |
0.3 |
Източник: ЕК, МФ, НСИ