05.05.2015 г.

Европейската комисия очаква 1% растеж на реалния БВП на България през 2015 г., с последващо леко повишение до 1,3% през 2016 година. Ниската инвестиционна активност е главен фактор, ограничаващ икономическия растеж. Средногодишната инфлация се прогнозира да остане отрицателна през 2015 г., но инфлацията в края на годината ще бъде положителна. След бюджетен дефицит от 2,8% за 2014 г. се прогнозира дефицит от 2,9% за 2015 г. и 2016 година.   

Според Комисията частното потребление през 2015 г. се очаква да се забави в съответствие с растежа на заплатите и на заетостта. Прогнозите са за спад на частните инвестиции през 2015 и 2016 година. Растежът на публичните инвестиции също се очаква да бъде леко отрицателен през 2015 г., тъй като първият програмен период за усвояването на европейските фондове 2007-2013 г. завършва, а правителството е предприело важни консолидационни мерки.

Същевременно ЕК прогнозира, че през 2015 г. и 2016 г., нарасналото външно търсене ще доведе до нетен положителен принос на износа към икономическия растеж. Обезценката на европейската валута ще подпомогне тази част от българския износ, който е насочен към страни извън еврозоната. Растежът на вноса се очаква да бъде слаб в съответствие със слабото вътрешно търсене. Според очакванията на Комисията, пазарът на труда ще продължи бавно да се възстановява. Очакваният растеж на заетостта е в рамките на 0,2-0,3% за 2015 г. и 2016 г., а нивото на безработица намалява до малко под 10% в края на прогнозния хоризонт.

Средногодишната инфлация ще остане отрицателна от (-0,5%), тъй като частното потребление се прогнозира да се забави, а международните цени на енергийните стоки ще останат ниски. Въпреки това, потребителските цени ще нараснат в края на 2015 г., в резултат на базисен ефект от спада на административните цени през 2014 г. и на спада при цените в здравеопазване и телекомуникации. От ЕК прогнозират ускоряване на инфлацията през 2016 г. от 1%.

За 2015 г. ЕК предвижда салдото на сектор „Държавно управление" да се равнява на -2,9% от БВП и да остане същото на начислена основа и за 2016 г., работейки с предположението за запазване на политиките в бюджетната сфера от предходната година.  

Коментар на МФ

Основната разлика между прогнозите на двете институции се дължи на различните очаквания за динамиката на вътрешното търсене в страната. В прогнозата на Министерство на финансите е заложено ускорение на частното потребление през настоящата година, което се потвърждава и от последните данни за краткосрочните индикатори. Индикаторът, отчитащ бизнес климата в страната, се повишава от началото на годината до последно налични данни от април. Доверието на потребителите също се подобрява. Търговията на дребно нарасна през първите два месеца на годината със съответно 4,3% и 4,2% на годишна база.

И двете институции очакват забавяне на публичното потребление, но що се отнася до публичните инвестиции - МФ залага нарастване през настоящата година, докато ЕК очаква спад. МФ допуска, че през 2016 г. ще започне усвояването на европейски средства по оперативни програми, одобрени през 2015 година, както и че спадът на частните инвестиции ще бъде преодолян.

Въпреки сходните очаквания за динамиката на износа, по-силното вътрешно търсене в прогнозата на Министерството на финансите се отразява в по-висок растеж на вноса и съответно в отрицателен принос на нетния износ през прогнозния период.

Очакванията на МФ за динамиката на пазара на труда като цяло съответстват на тези на ЕК, като малко по-високото очаквано ниво на безработица в прогнозата на МФ е свързано с по-висока икономическа активност на населението.

Информацията за изпълнението на Консолидираната фискална програма към края на първото тримесечие на 2015 г., когато е реализиран бюджетен излишък на касова основа в размер на 0,3% от прогнозната стойност на БВП за годината, свидетелства за постижимостта на заложената цел за бюджетното салдо за 2015 година. Прогнозата на Министерството на финансите за 2016 г., залегнала в Конвергентаната програма на Република България 2015-2018 г., предвижда прилагането на консолидационни мерки през годината, които да доведат до намаление на бюджетния дефицит на начислена основа до 2.4% от БВП в края на 2016 г.

В приложената таблица е направено сравнение на сегашната прогноза на ЕК с тази на МФ, публикувана през април 2015 г.    

Сравнение на основни макроикономически показатели

                                                                                        Източник: ЕК, МФ, НСИ