13.05.2015 г.

Европейската комисия (ЕК) публикува днес предложение за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи - актуализация за 2015 г. и становище на Съвета относно Конвергентната програма (2015-2018 г.) на Република България.

ЕК оценява положително усилията, които е положила България за адресиране на препоръките на Съвета от 8 юли 2014 г. в областите бизнес среда, пенсионна реформа, административна реформа, борба с корупцията, енергетика, образование и здравеопазване, но напредъкът все още е недостатъчен и страната следва да продължи изпълнението на ангажиментите си за адресиране на предизвикателствата в тези области. Според Европейската комисия макроикономическият сценарий, въз основа на който е изготвена бюджетната прогноза, е реалистичен. В областта на фискалната политика, усилията на правителството следва да продължат в посока поддържането на устойчива фискална рамка и провеждане на постепенна фискална консолидация съгласно изискванията от превантивната част на Пакта за стабилност и растеж.

В рамките на Европейския семестър за 2015 г., акцентът за България е поставен върху по-малко на брой, но по-неотложни проблеми, които следва да бъдат преодолени и адресирани с навременни действия. Петте препоръки са насочени основно за преодоляване на идентифицираните през февруари прекомерни макроикономически дисбаланси. Необходимо е българското правителство  да предприеме решителни мерки за преодоляване на проблемите в банковия сектор, които според Комисията са сигнал за слабости в надзора и могат да окажат значително влияние върху макроикономическата стабилност. Идентифицирани са още четири области, за които са необходими допълнителни усилия от страна на правителството - небанков финансов сектор, фискална политика, активни политики на пазара на труда и регулаторната рамка за производствата при несъстоятелност и за намаляване на задлъжнялостта. ЕК поставя акцент върху подобряването на събираемостта на данъчните приходи и борбата със сивата икономика. В отговор на последното, правителството вече работи по изготвянето на единна стратегия, която ще отговори на отправената препоръка. В оценката си ЕК посочва като важна предпоставка за подкрепа на фискалната стабилност повишаването на ефективността на разходите в здравната система, което изисква продължаване на вече предприетите от правителството реформи.