18.06.2016 г.

„Бюджетът не съществува самоцелно - ако съберем приходите в него и не ги изхарчим, ще нулираме държавния дълг за една или две години." Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за предаването „Седмицата" по Дарик радио. Той допълни, че „трябва максимално бързо да се стремим към консолидация" и че рязкото намаляване на бюджетния дефицит не трябва да води до потискане на икономическия растеж. Горанов каза още, че „11-12 % номинално нарастване на приходите няма как да се свързва със задоволителното, но доста по-ниско нарастване на брутния вътрешен продукт от порядъка на около 3 %. В този смисъл консолидацията ще върви основно по линия подобряване на събираемостта, като тази година всички възможни разходи, които могат да бъдат спестени, ще бъдат спестени, без това да засяга разчетите по бюджета. Има гласувана разходна част на бюджета, която няма да бъде надхвърляна. В този смисъл всички приходи, които дойдат в повече, ще отидат директно за намаление на дефицита." За увеличението на дълга финансовият министър поясни, че „голяма част от него дойде в края на 2014 година във връзка с фалита на КТБ. Ако сега погледнете изменението на фискалния резерв от 2014 до 2016 година, ще видите, че почти целият ръст на дълга е във фискалния резерв в момента, тоест той не е похарчен." Той обясни, че правителството предпочита да има резерви предвид текущата проверка на качеството на активите на целия финансов сектор и държавата трябва да има възможност да реагира във всяка възможна ситуация и увери, че няма причина за забавяне на резултатите, защото процесът не е политически.

„Надявам се тази година, освен популяризирането на мерките, да има реални и ефективни резултати, тоест показателите по бюджета да отчетат наличието на добър летен сезон. Има предпоставки за това, има много добра координация, тази година това е тема не само на данъчната администрация, в процеса са немесени и всички правоохранителни служби в държавата." Така министърът на финансите коментира предприетите мерки за подобряване на събираемостта и за превенция и борба с престъпността в района на Черноморието. Той допълни, че е оптимист, тъй като резултатите за първите няколко месеца от годината показват, че темпото на събираемост е добро - към 16 юни от данъци и осигуровки са събрани с около 1 млрд. и 200-300 млн. лв. повече спрямо същия период на 2015 година. „С основание мога да твърдя, че с координацията между службите и волята, която се проявява за противодействие на укриването на доходи и данъци, дава резултат," завърши темата той.

На въпрос за приоритетите на правителството в бюджета за следващата година финансовият министър заяви, че приоритетното увеличение на разходите за модернизация на армията не означава непременно, че и в други сфери няма да има увеличение на бюджета. Той обясни, че сме имали много по-добри за икономиката години, когато темата за модернизацията е била неглижирана и сега всички проблеми се струпват наведнъж. Той припомни, че държавите членки на НАТО трябва да отделят не по малко от 2 % от БВП за отбрана - България, разбира се, няма възможност да го достигне, но посоката трябва да е тази, поясни Горанов. Той каза още, че правителството ще търси възможност за увеличаване на разходите за образование и че в бюджет 2017 има две основни промени по отношение на данъчно-осигурителната тежест - планираното увеличение на ставката на акциза за тютюна и един процентен пункт по-висока осигурителна вноска във фонд пенсии.

По отношение на Доклада на Комисията с препоръки към отделните правителства, насочени към коригиране на макроикономическите дисбаланси, Владислав Горанов заяви, че е имало разискване с ЕК във връзка с препоръката за разширяване на обхвата на системата на гарантиран минимален доход: „Предлагахме формулировката там да бъде заместена с подобряване насочването на социалните помощи дотолкова, доколкото размерът на социалното подпомагане в България като дял от БВП е съпоставим със средните нива в ЕС. А и тази мярка, прокламирана като мярка за подобряване на пазара на труда, всъщност действа срещу доброто функциониране на пазара на труда", тъй като създава стимули обезкуражените лица и лицата, които не търсят активно работа, увеличавайки подпомагането им, да останат извън пазара на труда. България предлага да се постигне подобна цел чрез по-добро насочване на социалните помощи, които в момента се измерват в милиарди. Препоръката за намаляване на дефицита също не кореспондира с увеличаване на разходите за социални плащания, коментира още Горанов и предположи, че експертите от Комисията не са взели предвид специфичните проблеми в България.

На въпрос за риска от загуба на средства по ПРСР Горанов отговори, че „няма как да спрат нещо, което вече е приключило" и че правителството няма никакви притеснения в тази посока. Той уточни, че за всяка една оперативна програма постоянно тече комуникация с Европейската комисия и че тиражираните от опозицията суми са силно преувеличени, което е опит да създаде едно усещане за несигурност у гражданите.

Решението на арбитража за АЕЦ „Белене" финансовият министър коментира така: „Това, което знам, е, че всъщност НЕК е осъдена да заплати това, което е произведено във връзка с проекта „Белене", тоест ние трябва да си платим това, което сме поръчали." Той определи като спекулация твърдението, че държавата е осъдена. Със сигурност за държавата е проблем нейно голямо структуроопределящо дружество да бъде осъдено, но бюджетът няма пряк ангажимент към този казус, поясни финансовият министър.

Какво още каза министърът на финансите Владислав Горанов по темата за финансовото състояние на общините, изплащането на допълнителни пенсии от втория пенсионен стълб и евентуалните последствия от излизането на Великобритания от Европейския съюз можете да прочетете тук.