04.11.2016 г.

„Бюджетът за следващата година разпределя това, което произвеждаме, и за радост то ще е повече, отколкото ще създадем като общество в 2016 г. То се дължи на спокойствието, което политическата стабилност дава в момента и на усилията, които правителството полага за създаване на предвидима среда за правене на бизнес и възможност за развитие на частната инициатива". Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за Радио Фокус късно снощи. Според него проектът за бюджет за 2017 г. е бюджет на държава членка на Европейския съюз, която планира цивилизовано развитието си за следващите години.

„Годишният закон за държавния бюджет е един финансов план. Това е един странен закон, който не съдържа норми, а очаквания. Ако разходната част е поет ангажимент да се извърши разход, то приходната част е едно очакване към икономиката и към възможността да се произведе определен продукт и той през данъчната система да постъпи в сметките на държавата. Затова аз винаги съм предпочитал да бъдем относително консервативни. Ако успеем да съберем повече приходи от планираната събираемост в годишния закон за следващата година, те няма да бъдат самоцелно изхарчени и ще отидат за намаляване на разчетения дефицит и за подобряване на финансовата сметка на държавата. Това, според мен, е по-правилната концепция на бюджетиране". Тази философия за управлението на публичните средства представя пред аудиторията на Радио Фокус министърът на финансите Владислав Горанов.

Той уточнява, че освен вече представените основни приоритети в проекта за бюджет за 2017 г., в новата разходна рамка има още много добри неща. Има осигурени допълнителни разходи, както в сферата на културата за сценичните изкуства, така и в сферата на социалните дейности, където освен по-добрите заплати за администрацията, която ежедневно е на терен във връзка със социалните услуги към гражданите - това са служителите на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главна инспекция по труда, има осигурени средства и за подобряване на стандартите за финансиране на социалните услуги, респективно възнагражденията на служителите, заети в социалните услуги в общините.

Министър Горанов прави и кратък икономически анализ, в който подчертава, че „в структурно отношение само увеличението на потреблението не е отговор на въпроса как трябва да расте и да се развива българската икономика". Според него „трябва да има повече условия за чуждестранни инвестиции и развитие на производството, за да може да има  стабилна производствена база, която да дава възможност вътрешното потребление да консумира местни стоки". В противен случай, казва Владислав Горанов, ако разчита само на мерки, свързани със засилване на потреблението, страната ни може да се изложи на риск от задлъжняване, нещо, което се е проявило в годините на бум от 2005 до 2008 г., когато дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, т.е. превишението на вноса над износа като едно от измеренията на този дефицит, се е измервал в милиарди левове.

Във връзка с критичността на левицата в НС, че държавата харчи много малко като дял от БВП, финансовият министър обяснява, че сме избрали ниска преразпределителна роля и ниска данъчна тежест. Според министър Горанов „за да се постигне по-голяма роля на държавата във вземането на решения в обществото, подобна на тази, която имаше преди 30 г., тогава трябва да увеличим данъците, трябва да решаваме вместо хората и да имаме претенцията, че ролята на държавата трябва да бъде доминираща в икономиката". По думите на министър Горанов, ако преди да си подредим държавата, решим че можем лесно да вдигнем данъците, за да увеличим ролята на правителството в обществения живот, със сигурност резултатите ще са пагубни.

По отношение на дебатите във ВСС за бюджета на съдебната система, министър Горанов коментира, че ако се видят ръстовете в бюджета на съдебната власт, те са с добро темпо, съответстващо на възможностите на бюджета. Според него „претенциите на представителите на съдебната власт винаги са били малко повече, отколкото може да си позволим", но финансовият министър счита, че „разчетите за финансиране на съдебната власт могат в достатъчна степен да гарантират нейната независимост и функциониране през следващата година".

Целия текст на интервюто можете да видите тук.