26.01.2018 г.

„Членството на България в еврозоната е една допълнителна степен на интеграция, която ние заслужаваме, и това е преобладаващо мнение в българското общество. Наскоро имаше позиция на Икономическия и социален съвет, който обединява в себе си работодателите и синдикатите, които също изразиха, че ние имаме обща цел, която стои пред нашето общество за интеграция в европейската инфраструктура. Ние сме готови и трябва да настояваме пред нашите европейски партньори да ни допуснат, защото отговаряме на всички изисквания, или да ни дадат точни и ясни аргументи защо не е време за това“. Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Панорама“ на БНТ по актуалната тема за България и еврозоната. Той припомни, че при откриването на Българското председателство е заявил пред европейските ни партньори, че е добре присъединяването на страната ни в механизма ЕRМ 2 да стане в първото полугодие на тази година.

На въпрос за това очаква ли се скок в цените при смяната на лева с еврото, финансовият министър изрази принципна позиция, че пазарът е този, който регулира обществените отношения, така че няма абсолютно никаква причина, ако сменим лева с евро, особено след 21 години успешна история на Валутния борд, да има каквато и да била промяна в ценовата политика.

Министър Горанов посочи за пример Литва, Латвия и Естония, които последни се присъединиха към еврозоната, като обясни, че там ценовите изменения са били под 1 % и трудно може да се установи дали те са следствие на преминаването от националната валута към еврото или на инфлационни влияния, които се проявяват във всяка една държава през годините. „Нещо, което днес струва 1,95 лв., много е възможно да стане 1 евро. Ако цената на въвеждането на еврото е 1 % инфлация, аз съм готов да убеждавам българското общество, че тя си струва“ – каза още Владислав Горанов.

„Ние много отдавна, след банковата криза от 1997 г., сме загубили своя паричен суверeнитет и сме се обрекли за еврото. Ние търпим негативите от членството в еврозоната, без да можем да ползваме от доверието и другите предимства на това да сме част от една по-интегрирана и по-модерна Европа“ – допълни министърът. Според него решението по отношение на приемането на България в ЕRМ 2 не зависи толкова от държавите членки, колкото от ЕЦБ. „Досега не сме чули нито един рационален аргумент, който да почива на правилата, по които е изградена еврозоната и по които работи механизмът ЕRМ 2, против това България да стане част от това пространство“ – обобщи финансовият министър.  

По отношение на отминалия дебат по вота на недоверие към правителството Владислав Горанов коментира, че никой не е очаквал по-малко от година след последните избори един вот на недоверие да бъде успешен. Според него нито един от аргументите на управляващите и на опозицията не се е сменил, за да се наложи да се отива към избори. Опозицията е търсила тема, която максимално да засегне авторитета на правителството, но не са я уцелили и не са имали достатъчно аргументи, за да могат да убедят обществото, че сега е време за предсрочни избори.

„Темата за корупцията е тема на усещане в обществото. Ако погледнем последните проучвания на Евробарометър, България е по средата, на 12 място, от страните членки на ЕС. Това сами да си лепваме дамгата на най-корумпирана държава е удобно за опозицията, но не е житейски факт. Всички други твърдения за корупция трябва да са предмет на наказателно преследване и трябва да се реализират не през парламентарни процедури, а през конституционно установените норми за защита на държавата от корупция“ – смята Горанов. Той подчерта, че ако българската политика се прави на база на социология тогава, когато се явяваш на избори, то когато водиш политически дебат, не трябва да разчиташ само на социологически аргументи.  

Във връзка с дискусията в парламента от началото на седмицата за сигурността на системата БАЦИС на Агенция „Митници“ финансовият министър още веднъж обобщи, че „дори да има несъвършенства на системата от гледна точка на нейната физическа сигурност, така както описват анализите на ДАНС, се оказва, че тези потенциални рискове не са реализирани. Няма пробив в системата на митниците, в анализът няма данни за извършено престъпление, затова той не дава основание на прокуратурата да повдигне обвинение“. Министърът припомни данните за добрата събираемост на приходите – с 23 % са нараснали приходите от акцизи от края на 2014 г. до 2017 г. През 2017 г., в сравнение с 2014 г. в българския бюджет има 6,5 млрд. лв. в повече. 

Видео