31.03.2020 г.

На първи етап ще се търсят от пазара 4,2 млрд. лв., останалата част от лимита за дълг ще бъде активирана след време и ако е нужно.

„Глобалната несигурност, породена от ограничителните мерки, свързани с пандемията, прави все по-трудно прогнозирането за развитието на глобалната, европейската и в частност на българската икономика през следващите месеци до края на годината. Затова разработихме 3 сценария. В прогнозата, която предложих вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях с оглед да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на брифинг в Министерския съвет.

Той разясни, че предложената фискална рамка за промените, настъпили от пандемията, е намаление на приходите с 2,44 млрд. лв. и увеличение на разходите с 1, 07 млрд. лв. Министърът подчерта, че 70-те млн. лв. са предвидени за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличаването на лимита по държавния дълг, а 1 млрд. лв. ще са за допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на ДОО за финансиране на Фонд „Безработица“, с който ще се посрещнат допълнителните разходи за подкрепа на заетост.

Горанов съобщи, че е предложил и увеличение на лимита на държавния дълг, за да се осигури финансиране на дефицита, който ще се формира в резултат на намаление на приходите и увеличение на разходите. „Общият размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020 г. се очаква да достигне 3,5 млрд. лв. или около 3 % от БВП. Ако към него добавим и 700 млн. лв. операции по финансиране, свързано с на капитализирането на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 млрд. лв. над предварителните разчети в Закона за държавния бюджет“, уточни той.

Финансовият министър поясни, че увеличението е от сегашните 2,2 млрд. лв., които са включени в разчетите на годишния Закон за бюджета за обслужване на текущия държавен дълг при сценарий за нулев бюджетен дефицит, до 10 млрд. лв. „От него на първия етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара тези 4,2 млрд. лв. нов дълг плюс операции по финансиране, свързани с капитализиране на ББР, а останалата част ще бъде активирана само в случай, че след кризата или в следващите месеци на 2020 г. се налага осигуряване на допълнително ликвидно финансиране по КФП“, подчерта Владислав Горанов.

Министърът на финансите заяви, че в резултат на благоразумната политика и формираните превишения на приходите над разходите няколко години подред нивото на дълга е започнало да спада. „Сега сме предложили увеличението на дълга, за да можем да посрещнем евентуално необходимост от финансиране на разходите при ситуация на не постъпване на приходи в бюджета, т.е. формиране на дефицит. Все още оставаме на една от челните позиции по отношение на дългови равнища. Дългът ще се обслужва от текущото превишение на приходите над разходите във всеки един следващ бюджет. В тази връзка „не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика“, заяви в отговор на въпрос министърът. Той поясни, че такъв дълг се поема чрез емисии на ДЦК на вътрешния пазар, на външния пазар и потенциално финансиране от международни финансови институции.

Министърът заяви, че всички тези мерки имат една цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да ги финансира, за да се изпълняват нормално до края на годината. Той допълни, че с консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години сега имаме достатъчно фискални буфери, но трябва да има готовност, ако нещата се развият в по-негативна посока.

Предложенията на правителството за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. ще бъдат предложени днес на Народното събрание. Финансовият министър изрази надежда, че мерките ще срещнат широка подкрепа от депутатите и до края на седмицата ще бъде приет измененият Закон за държавен бюджет за тази година, адаптиран към новата ситуация.

В отговор на журналистически въпроси Владислав Горанов обясни, че най-негативният сценарий, който в момента се обсъжда, е спад на икономиката с 3 % през 2020 г, тъй като намалението на агрегираните макроикономически показатели по метода на крайно използване се проявяват във всеки един от факторите както по отношение на крайното потребление, така и по отношение на инвестициите, заради глобалната несигурност. „Ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат повече от 3 месеца възстановяването в предкризисните нива вероятно ще приключи чак в края на 2021 г.“, допълни той. Финансовият министър не изключи нуждата от втора актуализация на бюджета през есента. „Ако приемем, че изразходваме всичко, това ще означава още една актуализация на бюджета и дефицит до 7 % от БВП“, обясни той. "На първи етап - ще трябва да се търсят от пазара тези 4,2 млрд. лв. Останалата част от лимита за дълг ще бъде активирана след време и ако е нужно", обясни Горанов.

Относно оценката за загуба в приходната част на бюджета, която правим при този консервативен сценарий, Горанов съобщи, че тя е близо 2,5 млрд. лв. „Глобалната загуба по линия на БВП е в милиарди, но в момента все още не можем да кажем колко сме загубили за тези 2 седмици“, допълни той.

Финансовият министър коментира и мярката, която ще се предложи като единна методика за временно отсрочване на плащания по кредитни задължения. Той подчерта, че тя има за цел да даде възможност на банките да не страдат капиталово. В нея ще се съдържат насоки за равно третиране на всеки банков клиент, който ще пострада или страда от ограниченията, наложени от кризата.