08.04.2025 г.

„Близо 6,2 млрд. лв. повече като приходи от ДДС очакваме през 2025 г. спрямо 2024 г. - около 2,3 млрд. лв. са от макрорамка и близо 3,9 млрд. лв от мерки, които двете приходни агенции са предложили, а ръстът в приходите от ДДС е 33% спрямо 2024 г.“, с тези думи министърът на финансите Теменужка Петкова се обърна към ръководствата на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. По нейна инициатива в София се проведе работна среща на тема „Бюджет 2025: План и мерки за изпълнение на приходите“ с ръководния състав на двете приходни администрации. Целта беше да се мобилизират служителите им в повишаването на събираемостта на бюджетните приходи.

„Беше казано, че тези приходи са невъзможни, че са силно надценени, че са много амбициозни. Да, така е. Няма да изненадаме никого с тази амбиция. Тя се налага от прекомерната амбиция в разходите, която е станала факт през последните няколко години. Само ръстът в разходите за социални и здравноосигурителни плащания спрямо 2024 г. е близо 6 млрд. лева“, посочи министър Петкова и припомни, че разходите са разчетени на база действащо законодателство и са следствие на провежданите политики през последните 4 години. „Приходите са амбициозни, но не и невъзможни“, заяви тя.

„Важно е всички дължими мита, данъци и осигурителни вноски да постъпват своевременно в хазната. Това е от ключово значение за доброто управление на държавата и за защита на нейните фискални интереси“, подчерта Петкова. В националното съвещание участва и министър-председателят Росен Желязков, който изрази пълната подкрепа на правителството за работата на двете приходни администрации. В работната среща участваха и зам.-министрите на финансите Галя Димитрова, Кирил Ананиев и Методи Методиев, както и изпълнителният директор на НАП Румен Спецов, директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов, техните зам.-директори, както и директори на териториални дирекции и на дирекции от централните управления на двете агенции.

Министър Петкова отбеляза, че от началото на годината и двете агенции полагат сериозни усилия в борбата със сивата икономика. „Анализите показват, че най-сериозен е делът на сивата икономика и най-големи са опитите за заобикаляне на законодателството именно по отношение на данъка върху добавената стойност. Затова насочихме своите усилия там.“ Тя подчерта, че се залага изключително много на разширяването на обхвата на стоките с висок фискален риск. Това, което е предложено като стойност по отношение ефекта от тази марка, е малко над 1 милиард лева. Заместник-министърът на финансите Галя Димитрова допълни, че миналата година е имало голям ефект от въвеждането на предварително деклариране на движението на тези стоки. „Убедена съм, че с разширяването на този обхват тази година ще има още по-голям ефект“. Димитрова допълни, че днес следобед ще започне финалният етап от присъединяването на системите на НАП и на Агенция „Митници“ към системата на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което се осигурява достъп в реално време до данните от камерите.

Около 450 милиона лева е очакваният ефект от възстановяване на 20% ставка на ДДС върху ресторантьорския бизнес и върху хляба и брашното. От своя страна, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев оцени високо диалога с приходните администрации и заяви, че усилията трябва да са насочени към събераемост на средствата, които държавата трябва да получи от възстановяването на ставката.

Теменужка Петкова подчерта, че пред МФ, НАП и Агенция „Митници“ стои и най-голямата интеграционна задача – замяната на лева с евро. „Много важно е да гарантираме стабилността на публичните финанси, защото това е входът към постигането на нашата основна цел – членството ни в еврозоната. В динамичните времена, в които живеем, нашата основна цел е да гарантираме стабилна и предвидима икономическа среда, което е ключово за повишаването на икономическия растеж“.

Заместник-министър Методи Методиев коментира пред участниците, че страната ни очаква положително становище на ЕК и ЕЦБ по искането за изготвяне на извънредни конвергентни доклади, които да оценят готовността на нашата държава за влизане в еврозоната. Той припомни, че миналата година беше приет Закон за въвеждане на еврото в Република България, който определя правилата, процедурите и процесите за въвеждане на единната валута. Акцент беше поставен върху сериозната роля както на НАП, така и на Агенция „Митници“ за плавното преминаване от българския лев към еврото и за работа с гражданите и с бизнеса. Методиев уточни, че в комуникационната кампания за въвеждането на еврото са предвидени над 100 информационни събития в цялата държава,  които имат за цел да се преодолеят всякакъв вид съмнения и страхове.

Директорите на двете агенции представиха пред политическото ръководство на Министерството на финансите плановете си за 2025 година. „Освен мерките, които сме предложили към Министерството на финансите, сме набелязали и наши вътрешни методи и начини на работа, защото изсветляването на сивата икономика изисква денонощен труд“, подчерта изпълнителният директор на НАП Румен Спецов. От своя страна, директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов съобщи, че има шест критерия, по които се определят значимостта, важността и отговорността на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). От 212 ГКПП в Европа България фигурира с четири пункта в топ 10, отговарящи на шестте критерия, и това са граничните контролно-пропускателни пунктове „Гюешево“, „Калотина“, „Лесово“ и „Капитан Андреево“.