20.05.2009 г.

Пред нашата страна стоят трудности в средносрочен план и затова излизането ни от кризата ще бъде бавно и постепенно, а кризите са характерни за цикъла на икономическото развитие, заяви министърът на финансите Пламен Орешарски на дискусия на тема: „Кризите и България - през погледа на миналото", която се проведе днес, 20 май, в Централния военен клуб. Срещата беше организирана по повод 130-та годишнина от създаването на Министерството на финансите, в контекста на актуалната икономическа ситуация. Участници в нея бяха представители на академичните среди, неправителствени организации и студенти. В дискусията участва и д-р Пирита Сорса, анализатор в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), бивш представител на Международния валутен фонд в България.

В извънредни ситуации, каквато е настоящата криза, са допустими по-широк кръг от икономически инструменти. Мерките обаче трябва да бъдат дозирани като интензитет и фазирани във времето, тъй като обратното ще доведе до дългосрочна неустойчива вълна, бяха думите на министър Орешарски пред аудиторията. Той допълни, че в резултат на предприетите мерки, България е излязла с неочаквано бързи темпове от локалната криза през 1997 г., сред причините за която е бил неоправдания инвестиционен оптимизъм. Основна последица от кризата, в която се намираме в момента, е нарушеното доверие между финансовия и реалния сектор, каза още министър Орешарски. Ако ситуацията се запази, в средносрочен план трябва да се реализира още по-консервативна фискална политика като противодействие на намаляваща конкурентоспособност.

Надявам се, че вече сме изживели кризата в най-лошата й форма, каза в изложението си проф. д-р Михалис Псалидопулос - експерт по стопанска история в Атинския университет. Нека не очакваме бързо възстановяване от кризата, но да се надяваме, че най-лошото вече е зад гърба ни, каза Псалидопулос.

Експертът по история на икономическите учения в Хамбургския университет д-р Стефан Колев направи аналогичен преглед за България между настоящата криза и Голямата депресия през 30-те години на 20 век. В нашата страна началото й се изразява със срив на цените на земеделските стоки, силна дефлация, последвани от срив на вноса и износа. Той посочи, че и тогава, и сега, българската икономика е силно отворена по отношение на търговските и капиталови потоци и е  предшествана от силен кредитен бум .

Според Николай Неновски, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, важно последствие от кризата е, че на практика тя убива пазарната икономика, като е нарушила доверието на хората в пазара и свободната инициатива. Мерките за излизане от сегашната ситуация трябва да се вземат на ниво Европейски съюз, посочи той. Необходимо е да се спазват основните принципи на разумност - здрави публични финанси, здрава и стегната администрация, действие на съдебната система.

Професор доктор Алфредо Джилиобианко наблегна в изложението си на необходимостта от финансова регулация. Той подчерта, че тази регулация трябва да бъде конкретна и да служи на ясно дефинирани цели. Според него обаче трябва да се избегне моментът на свръхрегулация.

Д-р Пирита Сорса посочи, че все още не знаем пълното въздействие на кризата. Според нея възстановяването ще стане по-бавно, тъй като кризата е глобална. Има вътрешно търсене и рестрикции върху кредитирането, съществува и проблемът с безработицата. Повечето кризи възникват след периоди на растеж и хората смятат, че тази процъфтяваща икономика може да продължи завинаги.

Видеорепортаж на събитието може да видите тук.