30.06.2011 г.

Трябва да формираме климат на нетърпимост към неформалната икономика и неплащането на данъци. Основни инструменти за това са ясните правила, които създава и Министерството на финансите, както и мониторингът и контролът. Това подчерта заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева, която оглави Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика. Съветът е създаден през ноември 2009 г. в изпълнение на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика\", реализиран с европейски средства от представители на работодателски организации и с участието на водещи национални медии, държавни институции и други.

Промените в Закона за устройството на държавния бюджет, свързани с предложения от МФ Пакт за финансова стабилност и одобрени днес от парламента, са допълнителна гаранция за стабилност в икономиката. Тази предсказуемост вече е предпоставка за ограничаване на сивата икономика, която пречи на коректния бизнес като поражда нелоялна конкуренция, посочи заместник-финансовият министър. Пенчева открои пред членовете на Обществения съвет основните акценти в мерките за превенция и ограничаване на сивата икономика, реализирани от приходните администрации, в т.ч. и в търговията и дистрибуцията на акцизни стоки. До 31 март 2012 г. около 185 000 компании трябва да свържат касовите си апарати с компютърните системи на Националната агенция за приходите, припомни Боряна Пенчева.

Ролята на Обществения съвет е да разпредели ефективно ресурса по проекта, за да могат заинтересованите страни да реализират дейностите си по него, поясни главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България Милена Ангелова. Тя отчете работата по проектните дейности и открои възможностите за реализация на проекти за популяризиране на мерките за ограничаване на неформалната икономика, в т.ч. чрез обществено-информационни кампании и с участието на медии-партньори.

Проучване в рамките на проекта на 11 пилотни бранша откроява като най-рискови от гледна точка на неформалната икономика здравеопазването, инфраструктурното строителство, туризма и млекопреработвалния сектор. Средната оценка за дела на „сивата\" икономика в тези браншове достига до 50-75 на сто. На второ място с относително висока степен на „сивия\" сектор се нареждат небанковите финансови услуги, парфюмерията и козметиката, електротехника и електроника, информационни технологии и полиграфия. Оценките за сивия сектор там варират между 20 до 40 на сто. Като най-безрискови се открояват машиностроенето и пощенските услуги с относителен дял на сивия сектор от 10-15 на сто.

Северозападният, Северният централен район и Югозападният район на планиране са посочени като най-рискови по отношение на неформалната икономика. Според оценките на работодатели, работници, служители и граждани, най-разпространени прояви на „сивата\" икономика са заплащането на ръка, неплащането в пълен размер на данъците върху печалбата, укриване на осигуровки, нелоялна конкуренция, неспазване на данъчното законодателство, нефактуриране на продажби, неплащане на ДДС, както и контрабанден внос/износ. Основните вреди от тези практики за коректния бизнес в страната са по-ниската рентабилност, по-високите разходи за труд, по-висока себестойност на продукцията, загуба на персонал и други. Затова бизнесът настоява за еднакви правила за всички участници на пазара и за стриктното им спазване, единодушни са участниците в проекта.