28.11.2014 г.

Европейската комисия публикува Годишния обзор на растежа за 2015 г. и Доклада по механизма за ранно предупреждение, с който се стартира годишният цикъл в наблюдението по Процедурата по макроикономически дисбаланси в съответствие с Регламент (ЕС) 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година.

В обзора за растежа Комисията препоръчва три основни стълба за провеждане на икономическа и социална политика. През 2015 г. усилията следва да бъдат насочени към мобилизиране на допълнителни инвестиции, подобряване на инвестиционната среда в ЕС, засилване на ангажимента на държавите-членки за провеждане на структурни реформи, за да се стимулира създаването на повече работни места и към прилагането на фискални политики за осигуряване на дългосрочен контрол върху размера на дълга и дефицита. 

В доклада по механизма за ранно предупреждение са идентифицирани държавите-членки, за които Европейската комисия счита, че е необходимо да бъдат подробно разгледани в задълбочен преглед с цел да се установи наличието или преодоляването на макроикономическите дисбаланси, както и на свързаните с тях рискове. Идентифицирането на държавите се базира на икономически прочит на табло с 11 макроикономически показатели и на заключенията от задълбочените прегледи по държави от предходния цикъл на наблюдение. 

Тази година отново са идентифицирани 16 държави за задълбочен преглед. Сред тях са държави, за които са установени прекомерни макроикономически дисбаланси (Италия, Хърватска и Словения), държави с дисбаланси, налагащи решителни действия на политиката (Ирландия, Испания, Франция и Унгария), държави с дисбаланси (Белгия, България, Германия, Холандия, Финландия, Швеция и Обединено кралство), както и две нови държави (Португалия, Румъния), които са включени в процедурата след приключване на програми за финансова помощ. За Гърция и Кипър наблюдението на макроикономическите дисбаланси се извършва в рамките на програмите за финансова помощ. 

ЕК отчита напредък в корекцията на макроикономическите дисбаланси в ЕС, но този напредък е недостатъчен и силно затруднен от макроикономическата обстановка, характеризираща се със слаб растеж, недостатъчна кредитна активност, продължителен период на ниска инфлация и високи нива на безработица в някои държави. Въпреки разликите по отделни държави, за ЕС като цяло напредъкът е незадоволителен по отношение на корекцията на текущите сметки на държавите с излишък, рисковете свързани с външната задлъжнялост, високите нива на задлъжнялост на частния сектор, както и исторически високите нива на безработица, бедност и социално изключване.         

В оценката си, Европейската комисия посочва, че България изпитва макроикономически дисбаланси, които се нуждаят от наблюдение и действия на политиката, по-специално по отношение на продължителната корекция на пазара на труда, докато при корекцията по отношение на нетната международна инвестиционна позиция се наблюдава по-голям напредък. През 2013 г. България отчита излишък по текущата сметка и подобряване в експортните дялове на износа въпреки нарастването на разходите за труд. Задлъжнялостта на частния сектор е малко над индикативния праг, като е концентрирана в корпоративния сектор. Въпреки че през първата половина на 2014 г. безработицата намалява за първи път от началото на кризата, нивата на младежка безработица, бедност и социално изключване остават основно предизвикателство пред страната ни. Скорошните развития в банковия сектор се определят като фактор, който може да окаже значително влияние върху икономическия растеж.

При интерпретацията на данните в Доклада следва да се има предвид че през септември тази година се премина към новата методология на платежния баланс (BP6) и Европейската система от сметки (ESA2010). Данните не са налични за всички показатели за целия времеви период, поради което са използвани и стойности по показателите, изчислени по старата методология (BP5/ESA95). Поради липсващи пълни редове с показателите за всички държави в съответствие с новата методология, индикативните прагове не са променяни.