30.11.2014 г.

„Готов съм да отстъпя от позицията си за запазване на размера на минималната работна заплата и ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, а на две части в рамките на следващата година - с 20 лв. до 360 лв. от 1 януари и с още 20 лв. от средата на 2015 г., така тя пак ще достигне в следващата година до 380 лв., както се предлага от синдикатите и от служебното правителство, което е разработило 3-годишната бюджетна прогноза в предходния й вариант, но това нарастване ще стане на два етапа". Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за предаването „Неделя 150" на БНР. Министърът обясни, че промяната в позицията на МФ идва от процеса на консултиране по темата. Той уточни, че след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и след като е изслушал различните мнения и не е получил подкрепа на основните му притеснения, че пазарът на труда ще бъде притиснат от едно рязко покачване на минималната заплата, се е решил на тази „еволюция" в първоначалните си позиции.

Министър Горанов коментира, че отговорът на въпросите за нарастването на възрастта за пенсиониране и откъде ще се изплащат от началото на следващата година пенсиите на категорийните работници, ще намерят решение между първото и второто гласуване на бюджета на ДОО в Народното събрание. „Дотогава много интензивно представители на НОИ, на социалните партньори, на МФ и на МТСП ще дискутират темата. Разбира се, крайното решение нормално да е на този, който носи отговорност за цялата изпълнителна власт, именно премиерът" - допълни Горанов.

„Натрупаха се доста проблеми, свързани с работата по европейските програми, което доведе до спиране на плащанията, до стотици милиони задължения на държавата към бизнеса заради изпълнението на такива проекти. Имаме намерение още до края на годината и по ОП "Регионално развитие", и по ОПОС да разплатим всички средства, които фирмите дотук коректно са изработили, фактурирали и сертифицирали по съответния ред" - обясни министър Горанов по актуалната тема за усвояването на еврофондовете.

Владислав Горанов разясни приетото в началото на седмицата решение на правителството, което задължава всички, които извършват плащания от бюджета, когато тези суми са над 100 хил. лв., да уведомяват предварително Агенция „Митници" и НАП, за да могат те да направят съответните мерки и да вкарат в бюджета средствата, които са дължими.

Финансовият министър коментира и темата за повишаването на събираемостта на приходите. По отношение промените в данъчните закони той уточни, че „в Закона за акцизите и данъчните складове и в Закона за митниците има промени, които връщат част от отменените инструменти за контрол както върху горивата, така и върху алкохола, така и върху тютюна, въобще върху акцизните стоки. Връщат ги на ниво закон като инструментариум на Агенция „Митници", за да може още по-ефективно да се гарантира, че няма да има злоупотреби с движението на акцизните стоки". Увеличението на данъка върху лихвите според министър Горанов „ще накара хората да извадят парите си от банките и да ги включат в крайно потребление, което е нещо много добро за икономиката". 

За актуалната тема за сливането на двете приходни администрации министърът заяви, че „ когато се стигне, ако въобще се стигне до такова обединение, то няма да е свързано със съкращения на персонал, ако някой ще напусне Агенция „Митници" или НАП, той ще го напусне заради начина, по който изпълнява своите задължения, а не заради едно обединение, което е все още предмет на анализ".

Какво още коментира министърът по БНР можете да видите тук.