23.12.2015 г.

„Предварителните очаквания на МФ са бюджетът за 2015 г. да приключи с дефицит около 2,5-2,6 % от БВП или 0,7-0,8 % от БВП по-малко спрямо заложеното в актуализирания бюджет за тази година" - тази новина съобщи министърът на финансите Владислав Горанов по време на заключителната за тази година пресконференция на Министерството. На нея присъстваха екипът от заместник-министрите на финансите Карина Караиванова, Кирил Ананиев и Фейзи Бекир, както и ръководителите на НАП и Агенция „Митници" Бойко Атанасов и Ваньо Танов. Кратък годишен обзор на МФ можете да видите тук. 

Министър Горанов подчерта, че намаляването на дефицита се държи основно на по-добрата работа на приходните администрации - НАП и Агенция „Митници", които са събрали около 2 млрд. лв. повече приходи в сравнение с миналата година. Министър Горанов припомни, че при гласуването на ЗДБРБ за 2016 г. е коментирал, че „3,3 % дефицит на КФП е възможно най-лошият сценарий, който няма да се състои" и това се е сбъднало. Горанов няколко пъти посочи в изложението си, че ролята на приходните администрации през цялата година е била изключително важна за цялостната стабилност на сегашното управление, защото реформите, които правителството се опита да наложи през Закона за бюджета за 2015 г., не са се оказали лесни и част от министрите не са успели да ги реализират с необходимото темпо и да се вместят в предварително разчетените разходи. „Ако приходните администрации не бяха събрали близо 2 млрд. лв. повече, ние щяхме да сме в доста неприятна ситуация и трудно щяхме да избегнем процедурата за прекомерен дефицит, защото всичко събрано допълнително отива за намаление на потенциалното ниво на дълга" - коментира министърът.

Владислав Горанов заяви, че в следващите години МФ ще положи съществени усилия за подобряване ефективността на публичните разходи, но добави, че „за съжаление, инструментите на министъра на финансите в тази посока са много ограничени, защото разходите се извършват от първостепенните разпоредители с бюджет, а се видя, че силовото налагане на реформи без необходимата подкрепа от съответните системи не винаги носи необходимия резултат". Финансовият министър каза още, че няма да се откаже да повдига трудните теми за ефективността на разходите в отделни системи и да предлага решения, въпреки че получава упреци, защото предлага непопулярни мерки и решения. Според Владислав Горанов добрият финансов министър е този, който консервативно управлява парите на гражданите и се опитва да не генерира дългове, които да натоварват следващите поколения.

С поглед напред към новата година финансовият министър каза, че се водят  трудни политически дебати за това каква трябва да бъде преразпределителната роля на държавата. Той е убеден, че сегашният модел на данъчната система е оптимален и не следва да се променя, защото предполага ниско ниво на облагане и относително ниско преразпределение на ресурсите от страна на държавата. Министър Горанов подчерта, че „при ниска данъчна тежест е важно да бъдат запушени всички възможности за злоупотреби от гледна точка на данъците, затова и всички предстоящи изменения в законодателството ще бъдат насочени в тази посока". Логиката на това е, че така не само ще се подобрява фискалното изпълнение, а и средата за правене на бизнес, чрез премахване на естествените предимства на контрабандистите и крадците на ДДС пред светлия бизнес и хората, които искат да бъдат коректни пред държавата.

„Оценявам 2015 г. като година на връщане към предвидимостта в икономиката, това се вижда през макроикономическите показатели, защото се наблюдава възстановяване на потребителското доверие и увеличаване на вътрешното потребление - а това се реализира само с добра работа на цялото правителство" - допълни своя обзор на годината министър Горанов. Той припомни, че по отношение на растежа на БВП, през есента на 2014 г. оценките за ръст са били около 0,6-0,8 %, а сега се доближаваме до почти 3 % за тази година. Той заяви, че „ако успеем да преминем психологическата граница от 3 % ръст на икономиката, ще се задействат автоматични механизми, които ще дадат възможност да надминем неблагоприятните тенденции за нисък растеж от последните години".

Като първи законодателни предложения на МФ в началото на 2016 г. министър Горанов анонсира, че ще бъде направена промяна в Закона за публичните финанси, с която ще бъде въведен механизъм за финансово оздравяване на общините. Той ясно ще регламентира взаимоотношенията между общините и правителството при възникване на кризисни финансови ситуации. Изпълнителният директор на НАП Бойко Атанасов съобщи, че през 2015 г. данъчната администрация е събрала 1,600 млрд. лв. повече, в сравнение с 2014 г. и е постигнала над 80% събираемост на нововъзникналия дълг в законно установения срок. „НАП успя да създаде точни и ясни правила за това как се събират дългове без значение от физически, юридически лица, малък, среден или голям бизнес" - заяви Атанасов. Според него това е дало възможност за еднакво прилагане на закона спрямо всички задължени лица. Освен това НАП коренно са променили политиката си по отношение на контролните функции - започнали са мониторинг на най-големите фирми - над 400 фирми в „Големи" и „Средни данъкоплатци", под формата на ежемесечни наблюдения на оборотите и постоянен контакт с ръководството им. Според ръководителя на НАП, чрез фискалният контрол ръстът на декларираната данъчна основа от сделките  в ЕС се е повишил с над 500 млн. лв., което е с над 25% повече в сравнение с 2014 г. НАП са въвели възможност за качествено, добро и бързо обслужване, направили са няколко кампании, насочени към данъкоплатците, показали са добро отношение и в резултат е постигната по-добрата събираемост на приходите, обобщи Бойко Атанасов. „Идеята на НАП е да бъдем предсказуеми за лоялните данъкоплатци и непредсказуеми към нелоялните" - каза в заключение изпълнителният директор на НАП.  

Директорът на Агенция „Митници" Ваньо Танов отчете 550 млн. лв. повече събрани приходи от акциз, като ръстът им през 2015 година е 12 %. Той припомни, че когато е бил изготвен бюджетът за 2015 г. в краткосрочен план е било предвидено през 2018 г. ръстът на акцизите да нарасне с до 9,6 %.  - т.е. в рамките на една година митниците са постигнали това, което е предвидено за четири години. Танов прогнозира, че преизпълнението на приходите от мита е 10-15 %.