19.01.2016 г.

„Продължавам да смятам, че потенциал за по-голям растеж от този, който нашите прогнози в момента показват, има, въпреки че се появиха много спекулации дали се поставят твърде амбициозни задачи пред нашата икономика или не" - така министърът на финансите Владислав Горанов коментира темата за растежа на икономиката по време на 10-тата годишна среща на бизнеса с правителството, която беше организирана от в. „Капитал" под надслов „България в глобалната несигурност. Рисковете и възможностите за икономиката".

Според Горанов растежът ще се движи в границите между 2 и 3 %. Има потенциал, ако се върне доверието, и за по-сериозен ръст. Финансовият министър отбеляза, че същото проявление, като номинална маса на инвестиции от страна на разходи през правителството, което наблюдавахме през 2015 г., вероятно няма да се състои в този обем през тази година, но страната ни е с около една година по-напред в готовността си за новия програмен период и „трябва да работим и реално да усвояваме европейските средства, които са преобладаваща част от инвестиционния ресурс, който правителството заделя". „На база поети ангажименти имаме около 1900 договора за саниране. Те ангажират близо 1 млрд. лв., които потенциално в следващите няколко месеца биха могли да минат през малките и средни фирми като икономически обороти и допълнителни инвестиции" - съобщи пред бизнеса Горанов.

В краткия си икономически анализ министър Горанов обобщи, че световният стокооборот се очаква да се забави, приносът на нетния износ на българската икономика в растежа ще бъде, може би, по-ограничен спрямо 2015 г. Но, според него, големи резерви имаме именно в тази част от структурата на БВП, която най-трудно се повлиява и изисква най-много време, за да се активира като фактор, а именно крайното потребление. „То изисква дългосрочна стабилност, усещане за перспектива в обикновения икономически субект и предполага рационално поведение в резултат на цялата икономическа и политическа среда, в която живеем" - заяви финансовият министър.  

Трябва да сме особено предпазливи към бързото нарастване на държавния дълг,  предупреди отново Владислав Горанов. Той каза, че „ако няколко години напред няма последователна политика за намаляване на дефицита и ако всеки път си поставяме въпроса колко и докога можем да бъдем на дефицит, винаги ще излиза темата за дълга и някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира така структурираната държава". Според министър Горанов данъчната ни система може да се справи, ако се избягват популистките решения и прехвърлянето върху фиска на допълнителни, външни за него дефицити.

На въпрос за състоянието на енергийната система финансовият министър каза, че „ако премахнем възприятието, че енергетиката е елемент от социалната политика и започнем на пазарен принцип да работим, бихме могли тези грешни решения в миналото, които доведоха до натрупването на огромни дефицити в нея, да бъдат преодолени". Той изрази мнение, че изкушенията да се взимат популистки и непазарни решения в енергетиката са големи и ако се заложи и фискът срещу това, темата с дълга и данъчната система ще се поставят още по-остро. Министър Горанов категорично заяви, че най-лесното и най-грешното решение ще бъде да тръгнем да променяме в момента данъчната система, той е уверен, че предвид общия политически ангажимент в момента, не вижда риск това да се случи.

Финансовият министър изрази увереност, че трябва страната ни да мине през катарзиса на оценката на качеството на активите на банките, за да може да се върне доверието във финансовата система. По отношение на предстоящите стрес-тестове за финансовата система Горанов каза, че очаква банковият сектор да бъде малко по-консервативен и по-предпазлив, а това би стагнирало кредитирането. Във връзка с обявеното на форума, че МВФ и СБ са потвърдили, че ще направят оценка на финансовото състояние на страната след приключването на стрест-тестовете за банковия сектор, министър Горанов поясни, че експертни екипи на двете институции ще верифицират отделните елементи на финансовата система - от една страна като регулатори, от друга страна като компании, като бизнес, който оперира в този сектор, и ще дадат обща оценка къде са намира държавата по техните стандарти. Ценното, според финансовия министър, е че това ще служи за стандарт като оценка за външната среда, ще бъде приемано с висока степен на доверие от инвеститорите и тези, които наблюдават българския финансов сектор.

Помолен да коментира бъдещото членство на България в еврозоната, министър Владислав Горанов обясни, че „в момента в Европа има криза на солидарността, която не е свързана толкова с проблемите с бежанците, колкото с дисбалансите в някои държави членки на еврозоната след финансовата криза, които те още не са преодолели и които не искат да ги преодоляват със скоростта и темповете, с които например на Германия й се иска. Това създава недоверие в еврозоната и измества на заден план идеята за нейното разширяване". Според финансовия министър Европа е структурирана на три кръга, а нашата страна е допусната само до първия. „Има още две крачки по този път и няма да ги прескочим, а преди да стигнем еврозоната, ще трябва да минем през Шенген" - каза Горанов.

„Много е важно при благоприятен икономически цикъл да не допускаме безпричинно политическа нестабилност и с лека ръка да обръщаме цикъла или да плашим и да отнемаме перспективата на икономическите субекти" - категоричен е финансовият министър.