04.05.2018 г.

Относно: Налагането на обезпечителни мерки по реда на чл. 121 а от ДОПК от органите, управляващи фискален контрол към Централното управление на Национална агенция за приходите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ДАНЧЕВ,

Няколко пъти цитирахте чл. 121 а, като норма от ДОПК, той има различни алинеи, именно за това в момента ще говорим. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК орган по приходите, който е оправомощен да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, освен правомощията по чл. 12, ал. 1, има и правомощието да изисква обезпечение при условията, посочени в Кодекса.

И сега за член 121 а. В алинея първа - при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените случаи в ДОПК - чл. 121а, алинеи 1 и 2.

Наред с това си правомощие, обаче, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите предприема и действия по чл. 40 от Кодекса за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за нея се изземват. В този случай стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната й стойност и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

Видно от посочените разпоредби налагането на предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител не е задължително действие, а може да бъде извършено след искане на орган по приходите при осъществяване на фискален контрол, при наличие на мотивирана преценка относно необходимостта от обезпечителната нужда. Основното при тази преценка е да не се възпрепятства неоснователно търговската дейност на лицето, като същевременно се създадат необходимите гаранции за събиране на публични задължения.

В ДОПК е предвиден ред за обжалване на актовете пред териториалния директор, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. Решението на териториалния директор подлежи на обжалване пред административния съд, който се произнася с определение, което е окончателно. В случай, че съдът отмени действията по обезпечаване на доказателствата или действията по определяне на обезпечение в пари или неотменяема банкова гаранция, териториалният директор организира незабавното изпращане по електронен път на сканирано копие от решението/определението на административния съд на съответния компетентен орган за изпълнение на съдебния акт, който възстановява сумата на лицето, предоставена от него като обезпечение.

Незаконосъобразно би било, и ако имате данни за подобна практика, ни сезирайте, органите на НАП да не изпълнят влязъл в сила съдебен акт.

След извършен анализ на съдебната практика по тълкуването на чл. 121а от ДОПК, от страна на НАП е направено предложение до министъра на финансите и смятаме да инициираме законодателна промяна в чл. 121а, ал. 5 за допълването, с оглед още по категорично да става ясно, че имаме две различни хипотези и две различни правомощия на органите по приходите.        

Наложените обезпечения в резултат от контролните действия на органите по приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ от началото на нейното съществуване, 2014 г., до настоящия момент са в размер на 42 510 155 лв., от които към момента са възстановени и/или прихванати 28 811 128 лв. Средният период на възстановяване на наложените обезпечения е 52 дни от датата на тяхното налагане. Надявам се, че покрих голяма част от въпросите, които бяха засегнати.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!