15.11.2019 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЯНКОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Когато преди година работихме по съставянето на държавния бюджет за 2019 г. един от приоритетите ни беше създаването на по-справедлив модел за определяне размера на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините. Фокусът беше върху промяна на механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия, която е предназначена да осигури минимално равнище на местните услуги, съгласно разпоредбата на чл. 54 от Закона за публичните финанси. В хода на обсъждането на възможните варианти беше извършен преглед на прилаганите в предходните години механизми. Анализът показа, че през годините след 2007 г. значително се изкривява целта на изравнителния механизъм, като се предоставя достъп до субсидията за всички общини без оглед на фискалните им възможности и се приоритизира компонентът за разпределение на средствата на база натурални показатели за сметка на редуциране на изравнителния компонент. Подобен подход води до ангажиране на значителен ресурс от големи и богати общини, респ. води до задълбочаване на диспропорциите между тях и общините с по-ниски фискални възможности.

Водени от основното предназначение на общата изравнителна субсидия за осигуряване на съпоставимо равнище на фискални възможности за предоставяне на необходимите местни услуги в общините и на база на направените изводи, с бюджет 2019 г. беше одобрено изменение в механизма за нейното разпределение.

В изменения модел е отчетена способността на дадена община да генерира постоянни данъчни приходи, като на общините, които са с по-силен фискален капацитет, се ограничава достъпът до изравнителна субсидия. С оглед намаляване на различията се възприе подход общините, които са реализирали през предходната година над 120 % от средното за страната равнище на постоянни данъчни приходи на един жител, да не получават изравнителна субсидия. Общините, които са реализирали постоянни данъчни постъпления под това равнище, получават право на достъп до изравнителна субсидия с цел осигуряване на съпоставимо ниво на фискални възможности за предоставяне на местни услуги.

Механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидията през 2019 г. за общините с достъп включва 5 компонента, като най-голям дял има компонентът, който осигурява изравняване на разликата между 120 % от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община. Останалите компоненти на общата изравнителна субсидия включват: разпределение на база дяловете за разходни потребности на общините с достъп, оценени чрез натурални показатели; компонент за общините, чиито дял на приходите спрямо общите постъпления е по-малък от 25 на сто; компонент за покриване на отрицателни разлики спрямо размера на субсидията, определен със ЗДБРБ за предходната 2018 г., както и допълнителен компонент, който се разпределя за общините, които имат осреднено данъчно усилие над средното за страната.

Съгласно този механизъм, през настоящата година 19 общини нямат право на достъп до изравнителна субсидия. По-големият фискален потенциал на тези общини е обусловен в значителна степен от различни икономически фактори, като наличие на големи предприятия, складови и производствени бази, логистични или търговски центрове, морски или планински курортни комплекси на тяхна територия, които им осигуряват предимство във възможностите за генериране на постоянни данъчни приходи. В тези приходи се включват не само събраните местни данъци от физически лица, но и платените местни данъци от предприятията, което, съпоставено с броя на жителите, на които общината предоставя местни услуги, предпоставя значително надхвърляне на средното равнище за всички общини. Предоставянето на допълнителни средства за общините с голям фискален потенциал би задълбочило диспропорциите между тях и останалите общини и би било в противоречие с целта на изравнителната субсидия, поради което условието за достъп до субсидията следва да продължи своето действие и през следващите години.

В проекта на ЗДБРБ за 2020 г. като цяло механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия се запазва. Промяна има само във връзка с увеличаване на сумата за разпределение по допълнителния компонент за данъчно усилие, с цел стимулиране на общините да използват дадените им правомощия със Закона за местните данъци и такси по отношение на размерите на ставките, като в механизма за 2020 г. данъчното усилие се съпоставя със средния размер на съответната ставка в границите, определени от Закона за местните данъци и такси.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. беше направена промяна и в механизма за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи. Към прилаганите до 2018 г. компоненти (натурални показатели по общини за брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души, дължина на общински пътища, брой население и територия) беше включен и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на тези населени места. Категорията на общините се определя чрез заповед, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за категоризация на общините в страната. Обхванатите общини през 2019 г. от допълнителния компонент за 4-та и 5-та категории са 131, като всяка от тях получава по 25 хил. лева.

С Бюджет 2020 са предвидени по-значими промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община. Премахнат е компонентът, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година. Следователно, разпределението по общини и за двата трансфера е направено само на база натурални показатели. Запазва се допълнителният компонент при разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общините, като увеличението е 50 хил. лв. за всяка община.

В заключение, искам да Ви уверя, че с казаното до тук не спира процеса на търсене на обективни критерии, които да служат за база при разпределението на трансферите за местни дейности, а имаме за цел да продължи сближаването на възможностите за предоставяне на необходимите местни услуги във всяка община и осигуряването на по-добри условия за живеене във всяко едно населено място.

Допълнителен въпрос относно възможността за отделяне на 2 процентни пункта от подоходния данък за общините и за формиране на комунален фонд

Отговор:

Въпросите, които поставихте, наистина стоят на дневен ред от много време. Концептуално погледнато, ако извършим подобно прехвърляне, то вероятно ще предостави значителен допълнителен ресурс в разпореждане на местните власти.  

Тръгваме обаче от концептуалния подход защо съществува разделение на видовете данъци, защо данъците върху доходите и върху потреблението са определени за финансиране на централното правителство и защо местните данъци във всичките си форми са определени като правомощия на местните власти и постъпват в местния бюджет.    

Според мен, ако се пристъпи към тази мярка, ще се получат поне два дефекта, бързо и веднага, ако се пристъпи към мярка за заделяне на 2 процентни пункта от подоходния данък към конкретните общини.

Лесно е да си го представите, защото няма нужда от много сериозен анализ да направим извода, че тогава по-богатите общини ще станат още по-богати, а по-бедните общини ще станат още по-бедни. Защо по-бедните общини ще станат още по-бедни? Защото неминуемо изземването от ръцете на правителството на един значителен ресурс и прехвърлянето му в разпореждане на местните власти до голяма степен ще ограничи възможностите за провеждане на кохезионна политика от страна на правителството по отношение на отделните райони.

Намаляването с такъв значителен ресурс на постъпленията по централния бюджет не може да мине и през коментар на тези функции и дейности, които сега правителството финансира с тези постъпления, дали трябва да преминат към общините и дали общините трябва да поемат и допълнителни подобни функции с оглед значителния ресурс, който ще постъпи в тях. Но, според мен, еднозначен отговор и лесен баланс в това отношение няма.

Неслучайно през годините сме предлагали да се мисли възможност, по преценка на общините, разбира се, без това да е решение на централната власт, да се даде възможност и общините да определят подоходен данък в зависимост от желанието, възможностите и потенциала.

Спомняте си, че имаше дебат преди години, даже участваше в една от управленските програми на Политическа партия ГЕРБ, за даване на възможност на местните власти за определяне на такъв подоходен данък на територията на съответната община в размер, тогава беше предложено, на до 2 процентни пункта, т.е. да се даде една възможност на местните парламенти да водят и икономическа политика чрез подобни решения. Тогава реакцията на местните власти беше изключително негативна, което беше малко странно, защото очевидно, забелязваме го все по-отчетливо през годините, местните власти, бидейки близо до хората, не желаят да поемат отговорност за решения, които биха могли по някакъв начин да настроят обществото или жителите на съответната община, срещу общинския кмет. Целта им винаги е била и апел – всички проблеми, които възникват, да се решават на централно ниво.  

Децентрализацията не може да е свързана само с права, тя неминуемо трябва да увеличи отговорността на съответните местни власти.

Обобщаващият извод е, че, за съжаление, с протичащите демографски процеси и намаляване гъстотата на населението рано или късно ще се стигне до дебат за структурата на териториалното устройство, до извода, че там, където живеят малко хора, инфраструктурата ще е по-лоша и те ще се справят по-трудно. 

Тук е ролята на правителството да увеличава изравнителния компонент и да го фокусира, като намали помощта за тези общини, които обективно могат да се справят, и увеличи помощта за тези, които по-трудно се справят сами.

Темата за комуналните предприятия е добра тема. Тя и сега си стои като възможност пред местните власти. В закона е дадена възможност на общинските съвети да ги създават, така че ние бихме могли да подпомогнем методологически или под друга форма НСОРБ или конкретна община, стига тя да има желание в подобна посока. Такива примери има вече много.  

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!