28.02.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

            УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ШОПОВ,

Работата по бъдещо приемане на еврото датира още от времето на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. В официално заявената Преговорна позиция и Допълнителните информации към нея по глава 11 "Икономически и валутен съюз" от 2001 г., както и с Предприсъединителните икономически програми на Република България за периода 2002-2005 г. и 2004-2007 г., България е поела ангажимент за членство в еврозоната.

В съответствие с този ангажимент, на 25 ноември 2004 г. е подписано „Споразумение за въвеждане на еврото в Република България“ между Министерския съвет на Република България и Българската народна банка. От страна на българското правителство споразумението е подписано от тогавашния министър на финансите Милен Велчев, а от страна на Българската народна банка – от тогавашния управител Иван Искров. В споразумението са разписани политиките и ангажиментите, които ще се следват в процеса на въвеждане на еврото в Република България.

Впоследствие ангажиментът за бъдещо приемане на единната европейска валута е препотвърден и в „Договора за присъединяване“, обнародван в „Официален вестник на ЕС“ от 21юни 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г. В продължение на процеса по подготовка за бъдещо влизане в еврозоната, с ПМС № 168 от 3 юли 2015 г. е създаден и „Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната“.

Трябва да се отбележи, че съгласно чл. 105 от Конституцията на Република България, Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, а в допълнение чл. 6 от Устройствения Правилник на Министерския съвет и неговата администрация предвижда, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на Република България на основата на приета от него програма за управление на страната. Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г.“ е приета с Решение № 447 на Министерския съвет от 9 август 2017 година. В Програмата присъединяването на България към Валутния механизъм-ІІ и еврозоната е изведено като приоритет в Глава 6 „Финанси“.

В контекста на гореизложеното, съгласно прието РМС от 7 март 2018 г., министърът на финансите е упълномощен да проведе преговори по бъдещото присъединяване на Република България към Валутен механизъм-ІІ. С РМС № 429 от 28 юни 2018 г. е одобрено писмото за намерение за участие на Република България в Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във ВМ-II. Писмото е изпратено официално на 29 юни 2018 г. на европейските партньори. В него са формулирани конкретните ангажименти във връзка с подготовката на икономиката ни за безпроблемно участие във ВМ-ІІ и в механизма на тясно сътрудничество по линия на банковия съюз. Писмото ни получи политическа подкрепа на Еврогрупата на заседанието ѝ на 12 юли 2018 г., като тогава държавите от еврозоната, ЕЦБ и Дания подкрепиха България в намерението ѝ за присъединяване към ВМ-ІІ.

Обръщам Ви внимание, че според правилата на ЕС решенията за присъединяване на дадена държава–членка към Валутен механизъм II, a впоследствие и към еврозоната, се взимат във формат, в който участват министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от еврозоната, плюс Дания, която за момента е единствената държава в ERM II.

Вследствие на намеренията на Република България за присъединяване към Валутен механизъм II и към Банковия съюз, със свое Решение № 611 от 27 август 2018 г. Министерският съвет одобри „План за действие за присъединяване, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България към ВМ-ІІ“. В него са включени мерки за засилване на рамката на надзора в банковия сектор; подобряване на макропруденциалната рамка; засилване на надзора върху небанковия финансов сектор; подобряване на рамката за несъстоятелността; засилване на рамката за борба с изпирането на пари; модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия, ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. Към края на миналата година всички мерки от плана бяха изпълнени.

Цялата информация за този процес е публично достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите.

            БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Допълнителен въпрос относно притесненията за възможни загуби при превалутиране на лева в евро

Отговор:

В рамките на тази парламентарна процедура едва ли ще мога да Ви убедя в ползите от замяната на българския лев с евро. Ние това решение сме го взели още с обвързването с фиксиран валутен курс на лева към еврото. За мен продължава убеждението, и това се споделя в политическите програми на по-голяма част от системните български партии, че преминаването от лев към евро е безспорно икономическо предимство с много позитивни ефекти, които няма нужда да обяснявам под формата на отговор. Самият факт, че в българския парламент – без против, с въздържали се – се даде категоричен и ясен мандат за участие на представителите на българските държавни власти, в случая министъра на финансите и управителя на БНБ, за единствения начин, по който те могат да защитават позиция във форматите, в които се взимат решения по отношение на ERM II. Няма абсолютно никаква заплаха за спестяванията на българските граждани, защото в момента ние сме с фиксиран валутен курс на лева спрямо еврото по силата на действащия Валутен борд и България ще излезе от него, само и когато влезе в еврозоната и то само с курс 1.95583 – курс, с който Германия се присъедини към еврото.  

БЛАГОДАРЯ!