Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Отговор на парламентарен въпрос от Красимир Вълчев – народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС, относно ангажименти, които българското правителство ще поеме с Плана за възстановяване и устойчивост по отношение на бъдещето на комплекса „Марица-Изток"

18.02.2022 г.

 

Уважаеми господин Вълчев,

 

Абсолютно сте прав, че темата е достатъчно важна, за да импровизираме. Започвам по ред на въпросите. Проучени ли са възможностите за ПАВЕЦ – да. Проектът за разширение на ПАВЕЦ „Чаира“ ще се случи. Той няма как да се случи със средства от Плана за възстановяване, тъй като не отговаря на “do-not-significant-harm” принцип. Причината проектът да не е започнал все още е, че това, което заварихме в сектор „Околна среда“, са такъв голям брой наказателни процедури, в това число и голямо количество несвършена работа относно конкретни мерки по НАТУРА, които в момента блокират започването на проекта, въпреки одобрено финансиране от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие поради негативно становище от Комисията за това, че България като страна не си е свършила работата в програма „Околна среда“. Министерството на околната среда и водите, заедно с институтите на БАН, работят по това да се свърши работата и се надяваме в рамките на тази година проектът да бъде отблокиран, както и доста други проекти. Възможностите за допълнителни ПАВЕЦ мощности, извън разширението на „Чаира“, също са разглеждани. Проблемът е, че проектът „Горна Арда“ е изпуснат, когато е имало възможност за това и в момента два от трите язовира попадат в НАТУРА, така че няма как да бъде изграден. Доколкото знам, него в момента го подготвят и разглеждат възможности за това част от каскадите, които имаме, да могат също да минат в ПАВЕЦ режим след съответната реконструкция, както и тези проекти да се остойностят, но там нямаме проектна готовност.

Отивайки на въпроса Ви за „Марица Изток“, това, което ние поемаме като ангажимент към момента, е 40 % намаление на въглеродния отпечатък на комплекса, което произтича от поетите ангажименти през 2019 г. по Зелената сделка и затваряне на централите, които не отговарят на екологичните изисквания към момента. Това е, което България поема като ангажимент. Ангажимент за затваряне на допълнителни мощности от комплекса не е предложен в текущия план. Това позволява на страната да ползва сезонно натоварване на мощностите, така че да можем да оберем зимния пик и значително да намалим риска за пълно сезонно натоварване на мощностите, така че да намалим риска през зимата да останем без базови мощности. Както знаете, зимният пик е около 2000-2500 МW по-висок от летния пик.

Що се отнася до това дали сме разгледали доклада, да, разгледахме го доклада на учените. Там основните предложени решения са свързани с улавянето и утилизацията на въглероден диоксид, които, за съжаление, са недопустими по Плана за възстановяване като технологии за използване.

Що се отнася до батерийните технологии, истината е, че в момента, след проведени разговори, между другото – доста, и с партньори в Щатите, и с партньори в Европа, както и с компании, има много голям интерес за изграждането на завод за батерии. Литиево-йонните батерии са с 7500 цикъла към момента, „Цинк Еър“ са с около 9000 цикъла, а има и железни батерии, които са на база желязо и електролит, които са с около 25000 цикъла. Тоест, тук говорим за минимум 10 до 15 години за употреба, след което може да има рециклиране. Ако говорим за железните, говорим за над 20 години употреба. Батериите идват на цени, които са значително по-ниски от това, което бяха преди 2 или 3 години и това, което заявихме много ясно по време на Общественото обсъждане е, че идеята тук не е да се купят едни батерии. Идеята тук е в България да дойдат заводи за батерии и ние да заменим местен ресурс с местен ресурс, а не да заменим местен ресурс с внос. Благодаря Ви!

 

Реплика на Красимир Вълчев:

Благодаря, г-н вицепремиер! Опасявам се, че и при Вас, както и при други хора, е останало грешно впечатление за този доклад или има някакво объркване. Те са два доклада. Единият на Минно-геоложкия университет, който наистина е с акценти улавянето и съхранението на въглероден двуокис, но този е различен - на Техническия университет. Проверете пак, запознайте се с него. Той по-скоро предлага хибридни горивни решения за преходния период, като те са подчинени на единствената формула, която според мен трябва да се работи за следващите 15 години, това е да се намалят емисиите на въглероден двуокис при запазване на производството на енергия от въглища и това става с технологични решения, това са направили останалите страни – развитите страни. Възложили са на академичните среди да намерят тези решения. Факт е, че ние в момента имаме решенията за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, но все още човечеството търси най-добрите решения за съхранение на тази енергия, респективно балансиране на енергийните системи. Това ми е молбата, запознайте се с този доклад. Там наистина има много задълбочено проучване. Това, което на мен не ми стана ясно, Вие ще намалите 40 % въглеродния отпечатък, което е добре като ангажимент, по-добре от алтернативата да правим паро-газови централи, което означава, че при всяка газова криза ще има и енергийна криза. По-добре от ангажимента да заместваме въглищни мощности с газови, но това как ще бъде постигнато? Със сезонна работа на работещите, със закриване на един рудник или с инвестиране в точно такива преходни технологични решения? Това предлага докладът на Техническия университет. Продължава да не ми е ясно заводът за батериите какво ще прави в Плана тогава, след като ще го привличаме? Субсидии ли ще заложим за този завод за батерии? Може би това ми е уточняващият въпрос. Благодаря!

 

Дуплика на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев:

Г- н Вълчев, всъщност и част от частните инвеститори в региона, както знаете и ЕЙ И ЕС и „КонтурГлобал“ обсъждат варианти как всъщност да се намали въглищното съдържание в работата на централите. В един от тези варианти, Вие споменахте, се ползва SRDF, който да се миксира с въглищата. Друг вариант би могъл да бъдат други горивни източници, така че да се намали въглеродният отпечатък и въглеродните квоти. Що се отнася до завода за батерии, идеята е първо ние да изградим много сериозен капацитет от батерии, които да се разположат на подстанциите на ЕСО и затова е предвиден ресурс в Плана, а отделно по Фонда за справедлив преход е предвиден ресурс за преквалификация на работници от района, така че те да могат да бъдат наети на справедливи заплати в тези заводи, така че да няма намаляване на техния доход. Що се отнася до челния опит, за съжаление челният опит е доста печален, защото видяхме редица европейски държави, които закриха базови мощности, разчитайки на вятър и на слънце без да имат алтернатива какво се случва, когато вятърът го няма. Затова основен акцент на това, което България прави в Плана, е разширение на възможността за съхранение на енергия, както и проучване на възможността за базови мощности, каквито са геотермалните. Така че, когато ние минаваме към зелена енергия, да сме сигурни, че тази енергия може да бъде използвана като базова мощност, а не когато стане -15 градуса в понеделник в 8 вечерта, изведнъж да се окажем без достатъчно мощности. Това е и причината защо структурата, която сме задали за намаляване на въглеродния отпечатък, не е свързана с ангажимент за закриване на конкретни мощности, извън тези, които разбира се, не отговарят не екологичните изисквания и е трябвало да бъдат закрити отдавна. Благодаря!

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация