Отговор на парламентарен въпрос от Ирена Димова и Кирил Ананиев – народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС, относно необходимост от разработване от страна на Министерството на финансите на механизъм относно прилагането на чл. 84, ал. 3 от Закона за държавн
03.06.2022 г.
Господин Ананиев, благодаря за въпроса!
Въпросният текст на чл. 84, ал. 3 от Закона за държавния бюджет в текущата редакция, в която съществува в закона за бюджета беше предложен от народни представители и беше подкрепен на второ гласуване от Бюджетната комисия. За съжаление обаче действащият текст е неприложим в текущата му редакция и има нужда от прецизиране. За тази цел, сега с актуализацията на бюджета, ще внесем редакция в текста.
Причините защо в текущата редакция текстът е неприложим е, че разпоредбата не е съобразена с механизма на извършване на финансови корекции, който е в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Така формулиран, този законов текст поставя под въпрос неговото съответствие с правото на Европейския съюз, установяващо системи за контрол и управление на оперативните програми, задължение за всяка държава – членка, която трябва да предотвратява, открива и коригира нередностите, както и задължение за държавата-членка да възстанови неправомерно платените суми, заедно с лихвите за просрочени плащания. Доколкото хипотезата на чл. 84, ал. 3 установява намаляване на всички наложени финансови корекции за нередности, но единствено по отношение на общини бенефициенти по програми, не и другите бенифициенти, съфинансирани от изброените фондове, съотнесена към предходните алинеи на чл. 84 от ЗДБРБ за 2022 г. може да се направи извод, че всички останали бенефициенти с наложени финансови корекции по програми, съфинансирани от същите фондове, са поставени в неравностойно положение - по-неблагоприятно. Ето защо, с въведеното правило в чл. 84 хипотетично се поставя въпросът спазени ли са правилата на ЕС и на националното законодателство за предоставяне на държавна помощ, когато един бенефициент се ползва с предимство пред останалите бенифициенти.
Неясен е и въпросът относно лихвите, които в периода на съгласуване и обмен на информация при сключване на тристранни споразумения не спират да се начисляват, както и че такава възможност е изключена, когато задължението е предадено за събиране от Националната агенция за приходите.
На следващо място, посочвайки управляващия орган, в самия текст, на програмата, като страна по тристранното споразумение, не е съобразено, че с нормативен акт част от неговите функции може да са делегирани на различен държавен орган - например Държавен фонд „Земеделие“, което усложнява процедурата при изготвяне и съгласуване на тристранни споразумения.
По тази причина ще предложим редакция в текста, която да може да постигне целите, след което ще бъдат дадени и съответните указания.