26.01.2024 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИТОВА,

Благодаря за въпроса, госпожо Митова. Може би първо ще си позволя около 30 секунди да Ви образовам как работят държавните финанси, защото във Вашия въпрос, за съжаление, се показва неразбиране как работят държавните финанси. Вие казвате, че са изхарчени 11,4 милиарда лв. от Министерство на финансите. Всъщност, Министерството на финансите е изхарчило 90 милиона лв. Останалите средства са изхарчени от всички други министерства и ведомства, което не стават по усмотрение на министъра на финансите или на Министерски съвет, а стават на база на приетия Закон за държавния бюджет, който е гласуван тук, в тази зала. В Закона за държавния бюджет се дава разходен лимит на всяко едно министерство, по всяко едно перо. Казва се, примерно, Министерството на правосъдието за персонал има право да изхарчи толкова средства, Министерството на образованието и науката за учителски заплати има право да изхарчи толкова средства. Така че тези 11,4 милиарда лева, всъщност, са разходи на цялата държавна система, а не на Министерството на финансите. И тези разходи са на база одобрени лимити тук, в тази зала, по държавния бюджет. Това е вярно както за 2021 г., така и за 2022 г., така и за 2023 г. Не знам защо прескочихте 2022 г. във Вашия въпрос, когато през декември месец са изхарчени 9, 248 млрд. лв. от всички държавни институции. Тоест кой знае каква голяма разлика спрямо 2021 г. няма. 2023 г. са изхарчени 11,579 млрд. лв. от всички държавни институции, като това включва 1,2 млрд. лв. , които са заделени в сметка на МРРБ за общинските проекти, което е напълно законно. Сметката за чужди средства се заделя в края на годината с акт на Министерски съвет, ако параметрите на държавния бюджет го позволяват. В случая го позволяват, тъй като държавният бюджет беше заложен дефицит до 3%, а нашият дефицит беше 2,2%, така че нямаше никакъв проблем да се заделят тези средства, за да може да тръгне изпълнението на общинските проекти. Така, между другото, се случи от началото на годината, от януари месец.

Сега конкретно на вашите въпроси. Около 40% от тези средства 11,5 млрд. лв. са по държавния бюджет, 24,8 % са по бюджетите на социално осигурителните фондове - разбирайте пенсии, здравеопазване и т.н., а така също и средствата по сметките на Европейския съюз - 18,5%, като тук трябва да се каже, че една голяма част от повишението спрямо миналата година е приключването на разплащанията по програмния период, където имаме силно увеличение на средствата, а по бюджетите на общините са 15,3%.

Най-големите пера, където отиват средствата са: за инструментът SAFE - 853,1 млн. лв., както казах това са европейските средства, Фонд мениджър на финансови инструменти 204 млн. лв. - пак европейски средства, които са по европейските програми. За Национална компания „Железопътна инфраструктура“ - 149,9 млн. лв., „Метрополитен“ ЕАД - 135 млн. лв., Столична община - 50 милиона лева, Агенция „Пътна инфраструктура“ - 47 милиона лева, Министерство на здравеопазването - 33,5 млн. лв. Това са основно големите пера. Специално за МРРБ влизаме вече в държавния бюджет. Основният принос за ръста на разходите в държавния бюджет е това, което казах за сметката за чужди средства за общините. Иначе той е същият, както е бил миналата 2022 г. Ако изключим средствата за общините, две са системите, които са харчили много през месец декември - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на отбраната.

МРРБ е направило разплащания за изграждане на автомагистрала „Струма“, тунел „Железница“ и укрепване и обезопасяване на свлачище в участъка, за модернизация пътя до Калотина, строителство на автомагистрала „Европа“, за модернизация на пътя Видин-Ботевград, за строителство на автомагистрала „Хемус“ - за участък 3, за моста над река Марица и няколко други по големи разплащания. От МРРБ биха могли да Ви предоставят пълната разбивка, а както знаете от бюджет 2024 г. ще ги виждаме по проект всеки месец, тъй като се одобрява с решение на Министерски съвет, а самите проекти бяха одобрени от Народното събрание в Приложение 2, така че да имаме абсолютно пълна прегледност и да няма въпроси.

Другата система, която е похарчила много средства през месец декември е Министерството на отбраната, като знаете, че всичко това минава през решение на Народното събрание, където се приема проект за инвестиционен разход, на база на който се извършва плащане. Основните плащания, които са правени са по линия на проекта за инвестиционен разход за „Страйкърите“, откъдето идва голямото увеличение на средствата на Министерство на отбраната.

Отделно имаме увеличение на средствата, които са по линия на НЗОК и Държавното обществено осигуряване, тъй като има значителен ръст и в пенсиите, и в средствата, които се дават за здравеопазване. Като само пенсиите са 1,698 млрд. лв. от тези 11 млрд. лв, а общо заедно със здравното осигуряване са 2,9 млрд. лв. Средствата, които са свързани с програмите на Европейския съюз, също са увеличени, като тази година спрямо миналата имаме увеличение с 1,716 млрд. лв. в разплащанията по европейски програми, тъй като, както знаете, периода 2014 - 2020 г. приключи с плащанията - този декември дойдоха всички финални плащания по проекти.

Ако погледнем 2023 г. спрямо миналата година, разликата е 2,330 млрд. лв., от които 1,2 млрд. лв., както казах, са заделени в сметката за чужди средства за общините. Имаме 1,7 млрд. лв., които идват от увеличение по линия на средствата за Европейския съюз. Имаме 968 млн. лв. увеличение по държавния бюджет, както Ви казах МРРБ и Министерството на отбраната. 90 млн. лв. увеличение по бюджетите на общините и около 700 млн. лв. намаление по другите бюджети. Така че, всъщност, по някои от бюджетите са похарчени по малко средства тази година, отколкото миналата година. Това е и причината дефицитът да е по нисък не само там, а и в другите държавни бюджетни организации, тъй като средствата за издръжка са значително по малко, отколкото бяха предвидени. Знаете, че цените и на енергоизточниците, и на всичко останало спаднаха значително и съответно, както имахме един доста голям спор, когато се приемаше бюджет 2023 дали намаляването на предвидените първоначално средства за издръжка с 10% е разумно. Оказа се, че не само е било разумно, а е крайно недостатъчно. Ние, всъщност, похарчихме много по-малко за издръжка, отколкото беше предвидено, даже и след това намаление от 10%. Всичкото това, разбира се, е видно и през системата СЕБРА, където знаете, че са публични всички тези плащания, така че не виждам кой от какво се притеснява. Традиционно около 20% от разходите на държавата се случват декември месец, тъй като тогава стават големите разплащания за големите инфраструктурни проекти, които се строят до септември октомври. После им се оправя документацията и идват за плащане през декември. Като цяло няма кой знае колко завишаване на плащането през последния месец. През последните години даже в исторически план нивата са под средното за месец декември.

Тази информация ще Ви бъде предоставена, има я и на  сайта на Министерството на финансите и не мисля, че има нещо тайно.

Що се отнася до дефицита на начислена основа и начинът, по който той се изчислява от Европейската комисия, откакто сме влезли 2007 г. в Европейския съюз, така че не е някакво нововъведение, което сме направили тази година специално, за да изчислим дефицита по този начин. И това е, всъщност, което ни трябва и от гледна точка на приемането в еврозоната.

Що се отнася до дефицита на касова основа, ако не бяхме заделили парите за общините, той щеше да бъде под 2%. Но ние ги предвидихме, за да помогнем реализирането на общинските проекти през тази година. Така че не мисля, че това е нещо лошо. Още повече, че тези средства са абсолютно прозрачно заделени и е ясно за какво ще отидат, тъй като всеки един проект е одобрен от Народното събрание. Ние тук минахме проект по проект през всичките, а те бяха 1600 проекта, както казва г н Ганев, бяха индивидуално разгледани и одобрени от Народното събрание.

Същото нещо направихме и с големите капиталови разходи на държавата в Приложение 2, за да е ясно министерството освен за заплати и издръжка, за какво друго харчи пари. И в момента, ако погледнете последното постановление, което мина вчера на заседание на Министерски съвет, виждате разходи от примерно 20 000 лв. за инвестиция в котел на някое министерство т.е. има абсолютно пълна прозрачност на всички капиталови разходи до ниво „купуваме софтуер за ъпгрейд на си файлова система“. Така че такова ниво на прозрачност на разходите не мисля, че някога е имало в държавните финанси. Що се отнася до чисто на философската основа за това какъв трябва да бъде дефицитът, знаете, че може да имаме много сериозни разминавания. Аз лично вярвам, че трябва да се вземат средства, които да се инвестират и ако те се вземат, за да се инвестират, а не да се плащат текущи разходи, това е добре за държавата, стига да се инвестират добре. Защото ако не се инвестират, нашата икономика изостава, нашият бизнес не може да си направи капиталовите инвестиции, съответно нивото на БВП на глава от населението, или казано по прост начин колко сме богати, изостава. А то изостава, защото не правим инвестиции. И ако видите всеки един нормален бизнес, когато той се разширява и прави инвестиции, иска да расте, отива в банката, взима си кредит, прави си инвестицията и това му помага да расте по бързо, а не да чака да събере пари от собствени печалби и на базата на това да расте. Иначе нямаше да има банкова система, така да ви го кажа.

Благодаря!