29.09.2006 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХРИСТОВ,

#amp;nbsp;

Ще започна отговора в пряка връзка с Вашия първи въпрос. Няма никакви сериозни основания да очакваме апокалипсиса, който описахте, тоест макроикономическото състояние на страната не предполага по никакъв начин верижни фалити на банки или други стопански неравновесия, за които говорите. Тъй като Вие смесихте аргументите и ги подкрепихте основно с някои от не най-добрите икономически показатели, ще Ви кажа данните в комплект за първото шестмесечие на тази година.За първите шест месеца на годината икономическият растеж е рекорден от досегашната ни вероятно двайсетинагодишна история - 6,1, като само за второто тримесечие е 6,6, също своеобразен рекорд за отделно тримесечие. Размерът на чуждите инвестиции за първите шест месеца на годината е около 1 млрд. и 600 млн. евро - още един рекорд за последните двайсетина години. Умишлено използвам „двайсетина#amp;quot;, а не „шестнадесет#amp;quot;. Инфлацията, която в началото на годината прие малко по-високи стойности заради административните цени, в резултат на целенасочената икономическа политика, която се води, и при благоприятното развитие на стопанската конюнктура слезе на стойности 2,2 за първите осем месеца на годината. Това също е сравнително добро постижение на фона на обстоятелството, че нашата икономика, за разлика от икономиките на страните от стара Европа, е бързо растяща, а това винаги води до инфлационен натиск вътре в икономиката. Да, при тези параметри дефицитът по текущата сметка също е по-висок от прогнозирания, но това е очаквано при равнището на петрола и при по-високия от прогнозирания ръст на преките чуждестранни инвестиции. Висок е и размерът на брутния външен дълг. Цифрата, която споменахте в долари, е вярна. В евро е 16 милиарда, от които се наблюдават две тенденции - намаляване на правителствения и гарантирания от правителството дълг, който устойчиво слезе след последните предсрочни изкупувания на външен дълг под 30 на сто от брутния вътрешен. За сравнение, 1997 г. това съотношение беше над 130 - само правителствения дълг. За сметка на това в последните години се наблюдава тенденция на разрастване на частния външен дълг, което може да се разглежда в две направления. От една страна, като рязко подобряване на конкурентоспособността и на кредитабилността на българските компании, които, за разлика от 90-те години, днес се ползват с доверието на финансовите институции и могат да привличат пряко ресурс и отвън, не само от българските банки. По този начин те избират по-добрите според нас условия за кредити. При всички случаи по-евтини, отколкото на местния пазар. Това, от една страна. От друга страна, голяма част от българските компании имат заздравяващи се и укрепващи връзки със свои външни партньори, което също води до ръст на задлъжнялостта. Безспорно е, че този ръст внася известни рискове в средносрочен план. Размерът обаче на дълга все още не е в размери, които биха могли да будят сериозно безпокойство. Третият аспект на отговора - какво прави Министерството на финансите в тези условия? Няколко мерки, без да са специфично насочени към темата, която споменавате. На първо място, за да освободим простор за разрастване на частния дълг, ние последователно намаляваме правителствения дълг. Само в края на миналата и началото на настоящата година предсрочно погасихме дългове към фонда, Световната банка, както и по двустранни споразумения в размер около 1 млрд. лв. От друга страна, в резултат на по-високия дефицит по текущата сметка и по-високия външен частен дълг ние последователно провеждаме политика на реализиране на излишъци и поддържане на фискални резерви, които гарантират фискалната устойчивост в средносрочен план.

На база на всичко, което казах, още веднъж ще обобщя, че рисковете, за които Вие говорите, не почиват на фундаменталните фактори на нашата икономика.

Благодаря за вниманието!