Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

ОТГОВОР НА ПИТАНЕ ОТ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, ОТНОСНО: ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ ВЛОШАВАНЕТО НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА СТРАНАТА

15.02.2008 г.

БЛАГОДАРЯ ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧАЧЕВ,

 

Ако ми позволите първо да направя коментари върху някои от вашите твърдения. 44 преразпределения - това не е точна цифра, преразпределението е значително по-малко. Най-малкото с милиард и сто млн. лева трансфери от Брюксел, които в никакъв случай не са изземване на ресурси от българския бизнес и българските домакинства, аса помощи отвън. Така че, не смятайте номинално, вижте какво стои зад цифрите.

А по отношение на рекордната инфлация за миналата година - да, това е един от показателите, от който силно се притесняваме, но той не е рекорден след 1996, а подобна инфлация имаше и 2000 година, в резултат на напълно обективни фактори, а не от дейността на тогавашното правителство, нито тази инфлация е пряк резултат, едва ли не, от усилията на това правителство.

По отношение на Вашите въпроси. Да говорите за влошаване на икономическата ситуация в страната не е много коректно от гледна точка на цялостен поглед върху макро-икономическите показатели. Растежът за 2006 година очаква се да надхвърли 6 на 100 и това е за 4-та или 5-та последователна година, а ръстът на чуждите инвестиции достигна рекордните около 5,2 млрд. евро - сума, която се оценява вероятно на всички инвестиции привлечени през 90-те години за всичките 10 години. Това показва доверие в икономиката и в перспективите на икономиката, тъй като зад формалните индикатори решението на инвеститорите да вложат средства са и личен риск. Не вярвам големите фондове и чужди инвеститори да играят прекалено хазартно и да влагат пари в една влошаваща се икономическа ситуация, както Вие твърдите.

Когато правим оценка цялостна, не можем да говорим ние само позитивните неща, вие само негативните. Твърде елементарно е за публиката. А би следвало да разсъждаваме системно и в цялост да видим добрите страни и да видим с какво да предпазим и от лошите тенденции, които има в икономиката.

За съжаление, Вие казахте, че ние правим големи излишъци и в същото време казахте колко е лош дефицитът по текущата сметка. Вероятно препоръчвате да засилим дефицита по текущата сметка като направим още по-силна бюджетна експанзия. Това вече ще ни направи несериозни като икономически намерения и като икономическа политика.

Що се касае по вашия въпрос за Еврозоната, след миналото лято и избухване на американската ипотечна криза с последващо влияние върху глобалните финансови пазари, всички страни-членки на Еврозоната, ЕК и Европейската централна банка станаха значително по-внимателни при оценката на устойчивостта на икономическото развитие на всички нови страни-членки с акцент върху икономиките, които се трансформират от централно-планови към пазарни. Не случайно, до този момент, в Еврозоната влязоха 3 страни от първата вълна от 10. Трите страни не принадлежат към тази група. Това са Словения, Кипър и Малта. Но в никакъв случай не Чехия, Полша, Унгария, които по икономическо развитие са малко пред нас и които са показателни, че също не успяват до този момент да отговорят на Маастрийхтските критерии за устойчивост не в текущ, а в средносрочен план.

От тази гледна точка, прекалено бързото поставяне като свръх амбициозна цел членство в Еврозоната не е полезно преди всичко за нас. Защото ще влезем неподготвени и може да увеличим уязвимостта на икономиката си. А не да й направим добро.

По втория Ви въпрос за фискалните излишъци аз мисля да не коментирам, тъй като Вие очевидно искате да наслоите мнение, че фискалните излишъци са зло за икономиката, а за съжаление, или за радост даже, тази теза се споделя само и единствено от ограничен кръг икономисти в страната, а болшинството оценяват фискалната политика като правилна. Комисар Алмуня само преди няколко дни даде прес-конференция по предварителните резултати и определи фискалната политика като изключително силна и правилна.

В заключение, бих искал да подчертая, че за миналата година трансферът от Брюксел по различните видове инструменти общо е около милиард и сто лева, при вноска в бюджета на Общността 590 млн. лева. Което е удовлетворяващ резултат за 1 година членство. И бих Ви помолил, сравнявайки усвояемостта за първата година членство да направите коя от другите, включително, стари страни-членки са усвоили значими суми от тази финансова перспектива. Не говоря, че те усвояват помощите от предната финансова перспектива. Тъй като ние нямаме предна финансова перспектива.

Благодаря Ви.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация