19.07.2013 г.

Относно: Политиката на правителството за по-ефективно и ефикасно прилагане на принципа на програмното бюджетиране при управление на публичните финанси

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН МИХАЛЕВСКИ,

През настоящата година се навършват 10 г. от стартиране въвеждането на програмното и ориентираното към резултатите бюджетиране в България. Избраният тогава подход представлява първата стъпка в развитието на подходите на бюджетиране и осигурява плавен преход от планиране, основано на исторически данни и класификация от икономически тип към планиране на бюджета въз основа на целеви стойности за резултати от политиките.

Няколко години са необходими на Министерството на финансите да обхване разработваните и провеждани от министерствата и държавните агенции политики и да ги преведе на бюджетен език, обвързвайки целите, резултатите и ресурсите. През целия този период процесът протича успоредно с традиционния подход на бюджетиране. Въведена е практика Народното събрание да одобрява разходите на министерствата и държавните агенции вкл. и по политики, Министерският съвет да утвърждава бюджетите им по програми, а отчетите на програмните бюджети да се изпращат в Министерството на финансите и в Народното събрание, както и да се одитират от Сметната палата. Влизащият от началото на следващата година в сила Закон за публичните финанси, за съжаление не добавя допълнителни изисквания към подхода, оставяйки го на същото ниво на развитие. Дава се законова възможност за разширяване на обхвата и за включване и на други ПРБК в този процес, вкл. и на общините.

През изминалите години в Министерството на финансите не е правена комплексна оценка за прилагането на подхода. Той по-скоро е оценяван от международни финансови институции в контекста на усъвършенстването на бюджетната процедура и повишаването на прозрачността на бюджетните документи и вземаните управленски решения. Спорен обаче остава въпросът доколко настоящият начин на прилагане на подхода на програмно бюджетиране допринася за повишаване качеството и ефективността на предлаганите публични услуги. Следва да се отбележи, че през последните години се наблюдава сериозно отстъпление по отношение на ключови за прилагането на подхода елементи, изразяващо се в липса на подходящи показатели за изпълнение, на отговорност по отношение постигането на заложените целеви стойности по тях, на неясно формулирани политики и визия за тяхното развитие в средносрочен план. На това до голяма степен се дължи наблюдаваното изместване на фокуса на диалога, който се води както в Министерството на финансите, така и в Министерския съвет и в Народното събрание. Вместо обсъждането да се фокусира върху конкретните резултати от политиката и съответните ефекти за обществото, дебатът се концентрира единствено върху търсенето на решения за удовлетворяване на натиска за финансиране.

В тази връзка, от съществено значение е отговорът на Вашия въпрос, доколко правителството ще се ангажира със засилване и укрепване ролята на този инструмент, осигуряващ възможност за приоритизиране на политики в рамките на фискалните ограничения, наложени в една функционираща бюджетна рамка. Правителството вече декларира набора от инструменти, които ще използва за повишаване на ефективността на публичните финанси. Сред тях е и подходът на програмно бюджетиране. Министерството на финансите има решаваща роля за реалното му функциониране, стоейки от страната на търсенето на информация за вземането на добре информирани бюджетни решения. Естествено това е необходимо, но не достатъчно условие за повишаване качеството на публичните финанси. Това което ни предстои в близко бъдеще, освен възстановяване реалното функциониране на този подход на бюджетиране е и постепенното обвързване на остойностяването на предоставяните публични услуги с конкретни измерители за тяхното качество. Именно тогава подходът ще намери реалното си приложение, а няма да се имитира използването му.

В заключение считам, че текущото състояние на публичните финанси, както и това на икономиката ни далеч се различават от възможностите. Ето защо, непосредствен ангажимент на правителството, наред със спешните мерки за подобряване събираемостта на приходите, за противодействие на корупционните практики, за облекчаване на административната тежест стоят и задачите за отстраняване на натрупаната в преразпределението на разходите неефективност, на създадената култура за налагане на дисциплина без осигуряване на условия за предсказуемост и приоритизиране, както и на натрупаното закъснение в осъществяването на ключови за страната реформи.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОТГОВОР

Законът се нуждае от няколко промени. Това, което беше направено с него, е да се въведе набор от правила, които да осигурят фискална стабилност, но за съжаление бяха въведени два набора от правила - един национален и един европейски. Могат да възникнат ситуации, в които тези цели взаимно да си противоречат. Освен това по този начин, по който той е зададен, наистина с нищо не ни помага по отношение на програмното бюджетиране.

Министерството на финансите е отворено по посока на дискусия как да подобрим този закон, тъй като основна критика и по време на приемането му беше, че той всъщност развързва ръцете на министъра на финансите да прилага практики, които са добре известни от близкото минало, които често ставаха обект на допълнителни въпроси от страна на Сметната палата, но които с този вариант на Закона за публичните финанси на практика се прилагат.

Естествено е, че управлението на публичните средства и по-ефикасното им изразходване, ориентирано към по-реални резултати, които да доведат до по-добро благосъстояние и до по-добри възможности като цяло за развитие на икономическите агенти, също трябва да бъде включено в този кръг от въпроси при евентуална промяна, която ще се окаже е необходима на Закона за публичните финанси.

Като цяло отношението ни към европейските средства трябва да се промени в тази посока. Тази промяна трябва да започне от самия процес на програмиране и реалното обвързване на политиките, тъй като до момента се считаше, че едва ли не в определени области само европейските средства са възможност за провеждане на политика, но добре знаем, че това не е така и че това противоречи на основни принципи, на които се базират тези европейски фондове. Смятам, че това, което Вие посочихте, напълно съответства и на един по-добър стил и начин на управление не само на националните средства, но и на европейските.