28.11.2014 г.

Относно: Дефлацията и ефекта на Съюза върху държавните финанси

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АЛЕКСАНДРОВ,

Санкциите и икономическите мерки на Европейския съюз срещу Руската федерация във връзка с конфликта с Украйна бяха разширени чрез пакет от допълнителни ограничителни мерки от 29 юли 2014 година. Мерките ограничават достъпа на руските предприятия с преобладаващо държавно участие (над 50%) до капиталовите пазари в ЕС, износа на някои групи стоки с двойна употреба (основно машини и оборудване), търговия с оръжия и военни технологии.

Не се очаква ограниченията, наложени от ЕС при износа на стоки с възможна двойна употреба, да окажат съществено отрицателно влияние върху растежа на износа на България, както през текущата, така и през следващата година. Износът на тези групи стоки през последните години, включително и към страните от ЕС се характеризира с добро развитие и може да се допусне, че е възможно пренасочване на износа за Русия към вътреобщностния европейския пазар.

В отговор на действията на ЕС, Руската Федерация също въведе ограничения в търговията. В началото на август 2014 г. Русия обяви, че спира вноса на месо и месни продукти, риба и рибни продукти, мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци от ЕС.

Износът на България към Русия на стоки от забранителния списък възлиза на 10.1 млн. евро през 2013 г. и 4.6 млн. евро за първото полугодие на 2014 година. Това представлява едва около 1.8% от износа на България към Русия и 0.05% от общия износ на страната ни към света. С най-голям дял сред стоките са плодове (80%), следвани от мляко и млечни продукти (18%). Не считамe, че наложените от Русия санкции върху износа на селскостопански продукти ще имат съществен отрицателен ефект върху износа на стоки и икономическия растеж на България. Имайки предвид тенденцията на намаляване на износа на България към Русия през 2014 г., за периода август-септември 2014 г. (т.е. след влизане в сила на забраната) приносът на износа на стоки от забранителния списък е минимален и не е определящ за общата динамика. Общият спад е силно повлиян от влошената икономическа обстановка в региона, като цяло.

Основните рискове от ефектите на санкциите срещу Русия са свързани с реализацията на селскостопанските и хранителните продукти на европейските производители. Наложените ограничителни мерки водят до увеличаване на предлагането на вътрешния пазар, което се отразява в понижаване на цените им и засилване на конкуренцията. И тук е по-лошият ефект за България. От друга страна, трябва да се има предвид, че за да противодейства на тези процеси, ЕС предоставя средства за компенсация на европейските фермери. Целта на мерките беше намаляване на предлагането на плодове и зеленчуци на Общия пазар на ЕС чрез изтегляне на продукция от пазара или предотвратяване на пускането на пазара на продукция, с цел намаляване на натиска върху цените. В страната ни бяха приложени мерките изтегляне от пазара на зеленчуци и плодове за благотворителност и за храна на животни и небране на зеленчуци и плодове. От общия бюджет на помощта за всички държави членки, в размер на 125 милиона евро, усвоените средства в Общността са в размер малко над 37 млн. евро, което представлява 29,8% от предвидения бюджет. Най-висок размер на финансова помощ е заявила Полша, следвана от Белгия и Румъния. България се подрежда на пето място, като е заявила финансова помощ в размер 398 097 евро, тъй като част от производителите са се отказали от намеренията си да прилагат заявените мерки, а друга част не са били одобрени при проверка от техническия инспекторат на Разплащателната агенция.

Понижаване на общото равнище на цените и риск от дефлация се наблюдава и в рамките на ЕС. Това се дължи основно на тенденциите в международните цени на суровините. Цените на енергийните стоки и по-специално на цените на петрола, които са важен фактор за динамиката на потребителските цени, следват низходяща тенденция от началото на 2014 г., докато тенденцията на спад на международните цени на храните, която започна от август 2012 г. продължава и досега.  

При планирането на бюджета за 2015 г. ревизирахме прогнозите за растеж именно по причина на дефлационните процеси, т.е. отчетени са факторите, които влияят негативно в тази посока.

БЛАГОДАРЯ!