14.11.2019 г.

Писмен отговор на въпрос от д-р Валентина Найденова – народен представител от ПГ „БСП за България“ относно: Броя на осигурените лица от държавата за здравно осигуряване, броя на неосигурените лица за здравно осигуряване и постъпилия финансов ресурс по сметката на НАП за здравноосигурителни вноски през 2016, 2017 и 2018 г.

УВАЖАЕМА ДОКТОР НАЙДЕНОВА,

В отговор на поставения от Вас въпрос относно броя на осигурените лица от държавата за здравно осигуряване, броя на неосигурените лица за здравно осигуряване и постъпилия финансов ресурс по сметката на НАП за здравноосигурителни вноски през 2016, 2017 и 2018 г., Ви предоставям следната информация:

По въпрос 1 – Какъв е броят на осигурените лица от държавата (пенсионери, държавни служители и др.) за здравноосигуряване през 2016, 2017 и 2018 г.?

Министерството на финансите не обработва и не разполага с детайлизирана информация за броя и вида на осигурените лица. В МФ се обработват и консолидират агрегираните данни от представените от първостепенните разпоредители с бюджет касови отчети. С такава детайлизирана информация разполагат съответните бюджетни организации, които се явяват осигурители и представят съответните осигурителни декларации, в които се съдържа информация за осигурените лица, техните осигурителни доходи и вноски. 

Независимо от това следва да се има предвид, че администрацията на Министерския съвет поддържа Административен регистър, представляващ електронна база от данни, поддържана чрез Интегрираната информационна система на държавната администрация и Единната информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация. В Административния регистър се съдържа информация за разпределението на служителите по административни структури, заетите и незаетите длъжности в администрацията, служебните и трудовите правоотношения и т.н. В съответствие с чл.62 от Закона за администрацията Министерския съвет приема ежегодно доклад за състоянието на администрацията, който се предоставя за сведение на Народното събрание и се публикува в електронната страница на Министерския съвет. Докладът за състоянието на администрацията съдържа обобщена и анализирана информация от административните структури в системата на изпълнителната власт и от базата данни на Интегрираната информационна система на държавната администрация. Интегрираната информационна система на държавната администрация обединява въведената от административните структури информация в Административния регистър, Регистъра на услугите и годишните отчети за административното обслужване на съответната администрация. В съответствие с публикуваните данни в докладите за състоянието на администрацията за периода 2016 – 2018г., заети щатни бройки на държавните служители, чиито здравноосигурителни вноски се поемат изцяло от държавния бюджет по години са както следва:

2016 г. -  84 638 щ.бр.

2017 г. -  85 293 щ.бр.

2018 г. -  86 048 щ.бр.

Тези данни са за лица по служебно правоотношение по Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за дипломатическата служба, при спазване на изискванията на Закона за класифицираната информация.

Освен горепосочената категория лица, които се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет в качеството на работодател, допълнително държавата прави трансфери към системата на здравното осигуряване и заплаща здравноосигурителните вноски на определени категории лица по чл. 40, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, а именно:

• пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд;
• лицата, получаващи обезщетение за безработица;
• ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи;
• лицата до 18-годишна възраст, студентите, чуждестранните студенти - редовно обучение;
• гражданите, които отговарят на условията за получаване на социални помощи и целеви помощи за отопление;
• задържаните под стража или лишените от свобода;
• лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец;
• родителите, които полагат грижи за инвалиди.

В изпълнение на решенията на Министерския съвет за бюджетната прогноза и указанията за подготовката и представянето на бюджетните прогнози, НЗОК  представя прогноза за размера на трансферите за здравно осигуряване за лицата, които в съответствие със Закона за здравното осигуряване се осигуряват за сметка на държавния бюджет, придружена с индикативни разчети за натурални и стойностни показатели по отделните категории лица, на база на изискана информация от съответните компетентни институции- Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Агенцията за социално подпомагане, Министерство на правосъдието и др. Получената от НЗОК информация е основата, върху която се определя размера на трансферите за здравно осигуряване за тези категории лица с годишния закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса

Индикативните разчетни данни за броя на лицата по чл. 40, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет по години е както следва:

2016 г. -  3 968,6 хил.бр.лица

2017 г. -  3 946,4 хил.бр.лица

2018 г. -  3 910,4 хил.бр.лица

Допълнително  Ви информираме, че Законът за здравното осигуряване не изисква при съставянето на годишния закон за бюджета на НЗОК, в частта на приходите от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване да се прави обособяване по отделни категории здравноосигурени лица и персонализиране на приходите от вноски и трансфери.

По въпрос 2 – Какъв е броят на отчетените неосигурени лица за здравноосигуряване през 2016, 2017 и 2018 г.?

С оглед изпълнението на една от основните функции на НАП по събиране на държавните публични вземания, засиления обществен интерес по темата за липсващите в бюджета здравни вноски, както и предвид необходимостта от измерване на реалните стойности на невнесените здравни осигуровки, още през 2014 г. е изготвен анализ за здравно неосигурените лица в България от дирекция „Управление на риска” при НАП.

Към настоящия момент е извършена пълна оценка на актуалните характеристики и ефекта от третиране на риск „Недеклариране и невнасяне на здравни вноски от задължените лица в България”, във връзка с Програмата за спазване на законодателството и намаляване нивата на риск през 2020 година и 2021 година.

С цел определяне действителния брой на здравно неосигурените български граждани, следва да се има предвид, че според Закона за здравното осигуряване, подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК всички български граждани, които не са граждани и на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Това означава, че българските граждани, които са граждани и на друга държава (с двойно гражданство, едното от които е българско) и пребивават в чужбина повече от 183 дни в календарната година, не подлежат на задължително здравно осигуряване. Също така не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Това най-общо са лица, които пребивават и/или работят в други държави от ЕС, включително членовете на техните семейства.

В тази връзка за целите на оценката е определен броят на българските граждани в трудоспособна възраст, пребиваващи в чужбина. Въз основа на резултатите от проведено през месец юли 2017 г. социологическо проучване – национално представително изследване в 1350 домакинства в Република България, и е верифициран с приблизителните оценки на други външни институции, както и публикувана информация от Евростат.

В хода на анализа и оценката, както и с цел подпомагане управленските решения за третиране на риска, общият брой рискови лица – български граждани е разделен по категории, както следва:

1) безработни лица:

- лица без право на обезщетение, които не са осигурени от фонд „Безработица“

- лица, получаващи обезщетение от фонд „Безработица“ за определен период от време, които дължат здравни вноски за своя сметка през останалия период на годината;

2) лица, завършващи средното си образование – за месеците до започване на трудова дейност или следване във висше учебно заведение;

3) самоосигуряващи се лица, които за годината са декларирали както доходите си, така и задълженията си за здравни вноски, но все още не са ги погасили;

4) лица, които за годината са декларирали доходите си, но не са декларирали и не са заплатили дължимите от тях здравни вноски;

5) други здравно неосигурени лица.

Броят на „други здравно неосигурени лица“ е получен като разлика от измерения общ брой здравно неосигурени лица и броя на здравно неосигурените лица посочени в първите 5 групи.

В „други здравно неосигурени лица“ могат да попадат следните видове лица, като изброяването не изчерпва всички възможни хипотези:

- лица, които нямат сключени трудови или друг вид договори с работодател и работят нелегално (временно или постоянно);

- лица без постоянна работа, които работят като сезонни  работници в чужбина и не определят себе си като безработни, но същевременно не са здравно осигурени;

- безработни лица, които не получават обезщетения за безработица или друг вид целеви помощи и не се регистрират в бюрата по труда;

- безработни лица, без регистрация в бюрата по труда, които упражняват свободна професия и не се самоосигуряват (занаятчии, консултанти и др.).

Може да се каже, че голяма част от тези лица попадат в т.нар. сива икономика. 

Друга категория са чуждестранните лица в т.ч. и лицата придобили статут на бежанец и задължени за здравно осигуряване в България.

В оценката, определянето на актуалните характеристики на риска, в т.ч. и броят на здравно неосигурените лица, е извършено към края на всяка година за периода от 2014 г. до 2018 г. По години и категории броят на здравно неосигурените лица е представен за периодите, за които е поискана информация в хил. броя:

Въз основа на гореизложеното обосновано може да се приеме, че анализът и извършената оценка на Националната агенция за приходите определят действителния брой на здравно неосигурените български граждани и показват реалната картина на здравното осигуряване в страната.

По въпрос 3 – Какъв е постъпилият финансов ресурс по сметките на НАП за здравноосигурителни вноски през 2016, 2017 и 2018 г.?

Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски се осъществява от Националната агенция за приходите. Здравноосигурителните вноски на осигурените лица се внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, с изключение на дължимите вноски от назначените служители в бюджетните организации. Съгласно разпоредбите на чл.159 от Закона за публичните финанси дължимите от бюджетните организации осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове може да се начисляват, отчитат, удържат и разплащат чрез схемата за централизирано разплащане на осигурителни вноски. Дължимите суми от бюджетните организации за здравноосигурителни вноски се превеждат от централния бюджет директно по сметката на Националната здравноосигурителна каса и не постъпват по сметките на Националната агенция за приходите.

По отчетни данни общо събраните от НАП приходи от здравноосигурителни вноски и  здравноосигурителните вноски по реда на чл.159 от ЗПФ по години за периода 2016 – 2018г., са както следва:

2016 г. -  2 212,6 млн.лв.

2017 г. – 2 404,2 млн.лв.     

2018 г. -  2 633,3 млн.лв.

М И Н И С Т Ъ Р:                                       

                        Владислав Горанов