19.12.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН САМАНДОВ,

Във връзка с отправения парламентарен въпрос относно ефекта върху икономиката от отпуснатите за бизнеса над 10 млрд. лв. компенсации за електрическа енергия, Ви представяме следната информация:

Поскъпването на природния газ и електроенергията възпрепятства производствения процес в страната. Въведените мерки за подкрепа на небитовите потребители на електрическа енергия са с цел икономиката да не пострада и да се избегнат финансови затруднения и отпадане на фирми от пазара. При липса на компенсации, би могло да се очаква, че фирмите ще прехвърлят по-високите си производствени разходи върху крайната цена на продуктите и услугите, което би довело до още по-съществено повишаване на инфлацията и намаление на потреблението на домакинствата.

С цел смекчаване на икономическите последици от настъпилата нестабилност на цените на енергийния пазар Министерският съвет одобри програми за компенсиране на всички небитови крайни клиенти на електрическа енергия и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи (в т.ч. и програмите, разработени и одобрени в изпълнение на разпоредбите на § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.), за компенсиране на непредвидените разходи на дружествата от отрасъл ВиК за потребена електрическа енергия, за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества, използващи като основно гориво природен газ и за подпомагане на студенти и докторанти, настанени в студентски общежития, стопанисвани от държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“.

Към настоящият момент общият индикативен бюджет на всички одобрени програми (в т.ч. и програмите за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия за времето от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г.) е в размер на 9,5 млрд. лв. Към 30.11.2022 г. общо изплатените компенсации по тях са в размер на 5,5 млрд. лв.

Относно степента на въздействие и вторичните ефекти върху икономическия растеж и стабилност от прилагането на действащия механизъм за подкрепа на небитовите потребители на електрическа енергия, следва да се има предвид, че същите зависят, както от прилаганата ценова политика, така и от всички други фактори, влияещи върху финансовите резултати на конкретното предприятие - получател на компенсация по тези програми. С оглед на това, е невъзможно да се установи с точност въздействието от прилагане на програмите върху ръста на печалбите на данъчно задължените по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) лица за 2022 г., респективно върху бюджетните приходи от корпоративен данък. Анализът на въздействието се ограничава и от липсата на данни към момента за данъчните финансови резултати за 2022 г., тъй като годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022 г., за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, се подава в срок от 1 март до 30 юни 2023 година.

Съдейки по статистическите данни, за момента в страната не се наблюдават проблеми с производството и сред факторите допринесли за това са отпуснатите компенсации за електрическа енергия за небитовите потребители. По данни на Националния статистически институт индексът на производство в преработващата промишленост е нараснал с 14.8 % за периода януари-септември 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Сред секторите с най-голям принос за растежа са производствата на метални изделия, хранителни продукти, напитки, машини и оборудване. За същия период, по данни на Евростат, брутната добавена стойност (БДС) в преработващата промишленост е отбелязала рекорден реален растеж от 28 %. За цялата икономика растежът на БДС за деветте месеца на годината е 3.7 %, като освен преработващата промишленост с положителен принос се открояват и секторите търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство.

По отношение на мерките за овладяване на ускореното нарастване на потребителските цени в страната, при равни други условия, прекият им ефект за понижение на инфлацията според хармонизирания индекс на потребителски цени (ХИПЦ), е както следва:

• Въвеждане на нулева ставка на ДДС за хляб и брашно, със срок на действие до 30.06.2023 г.: приносът от мярката се оценява на еднократен ефект от -0.2 процентни пункта (пр.п.);
• Освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ със срок на действие до 30.06.2025 г. – за електрическа енергия и природен газ за битови нужди няма акциз, следователно няма директен ефект върху ХИПЦ;
• Освобождаване от акциз за втечнен нефтен газ (LPG), използван като моторно гориво, със срок до 30.06.2025 г., както и компенсация от 0,25 лв./литър за бензин и газьол, без добавки: общият еднократен ефект от двете мерки се оценява на -0.6 пр.п.;
• Въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9 % за топлинна енергия за отопление и подгряване на вода, както и природен газ: еднократният принос от понижението на цените на природен газ и топлинна енергия се оценява на -0.1 пр.п. в ХИПЦ.

Цените на електрическа енергия за небитови потребители са извън обхвата на индекса на потребителски цени, който е приет за измерител на инфлацията. Но механизмът за подкрепа на небитовите потребители оказва косвено влияние за ограничаване на инфлационните процеси в страната, като компенсира енергийните разходи на фирмите и по този начин намалява вторичните ефекти, които се прехвърлят от производствените върху потребителските цени.

РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ