02.05.2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖАНОВ,

В отговор на отправения парламентарен въпрос, Ви информираме за следното:

Министерството на финансите неотклонно и последователно във всички свои правомощия се ръководи от принципа за прозрачност на публичните финанси, като освен масиви с данни от обществена значимост, достъпни в машинно четим формат на Портала за отворени данни, публикува регулярно и широк набор от данни и аналитични материали на интернет страницата на министерството, придържайки се към водещите международни стандарти.

Съгласно действащото законодателство и международно утвърдени стандарти отчетната информация за изпълнението на бюджета се изготвя и представя на месечна, тримесечна и годишна база, което е регламентирано и в чл. 133 на Закона за публичните финанси (ЗПФ). Министерството на финансите публикува обобщена информация за основните показатели по изпълнението на бюджета на агрегирано ниво, съгласно изискванията на ЗПФ, като в допълнение ежемесечно се публикува и кратък месечен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и на основните показатели по консолидираната фискална програма.

Министерството на финансите също така изготвя, в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на ЗПФ, на тримесечна база информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели по консолидираната фискална програма, която в законово регламентираните срокове се внася за разглеждане в Министерския съвет. В изпълнение на чл. 135, ал. 2 на ЗПФ информацията се публикува на интернет страницата на Министерския съвет.

В изпълнение на чл. 136, ал. 1 на ЗПФ Министерството на финансите изготвя доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за полугодието на текущата година, който се представя на вниманието на народните представители в законово установения срок. Материалът се публикува на интернет страницата на Министерския съвет, както и на интернет страницата на Министерството на финансите.

Годишният отчет за изпълнението на държавния бюджет се изготвя съгласно разпоредбите на чл. 138 на ЗПФ по показателите, по които е бил приет Законът за държавния бюджет на Република България за съответната година. Предвид високите стандарти за качество на данните, които се залагат с изискването той да се базира на одитирани от Сметната палата отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, е регламентирано приемането от Министерския съвет и внасянето му за разглеждане в Народното събрание да става в срок до 30 септември на следващата бюджетна година (чл. 138, ал. 3 от ЗПФ). Министерството на финансите публикува ежегодно на интернет страницата си годишния отчет за държавния бюджет за предходната година, придружен от доклад и други аналитични материали до края на месец септември на текущата година.

Бих искала да отбележа, че съгласно международното проучване “Open budget Survey”, според което повече от 120 страни са класирани според тяхното ниво на предоставяне на данни за националните бюджетни процеси, по отношение на прозрачността на бюджета България се нарежда сред страните в Европа със значителна налична публична информация. В последното проучване, проведено през 2021 г., на България е присъден резултат от 72 пункта, като, за сравнение - на Германия са присъдени 73 пункта, на Великобритания - 74 пункта, а на Румъния - 63 пункта. Според тази оценка, бюджетната прозрачност в България е оценена като адекватна.

Министерството на финансите традиционно е на едно от първите места сред органите на централната власт в Гражданския одит на активната прозрачност, правен от Програма „Достъп до информация“. Проучването оценява как органите на власт изпълняват задълженията си по ЗДОИ и други нормативни актове за публикуване на информация в Интернет, и как отговарят на заявления за достъп по електронен път.

По отношение на исканите от Вас данни за приходната и разходната част на бюджета по седмици от 2021 г. до момента по категориите, публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, бих искала да Ви информирам, че в националното законодателство, следвайки утвърдените международни стандарти и практики за събиране на информация за изпълнението на бюджета, няма регламентиран ред за събиране на данни на седмична база. Отчетните данни се събират и обобщават в Министерството на финансите на месечна и тримесечна база, въз основа на които на интернет страницата на министерството се публикува обобщена информация по основните бюджетни показатели. Ежемесечните отчетни данни за изпълнението на държавния бюджет и на консолидираната фискална програма се публикуват и в машинно четим формат на Портала за отворени данни на следните адреси: https://data.egov.bg/organisation/dataset/79ce7de2-0150-4ba7-a96c-dbacb76c95b6 и https://data.egov.bg/organisation/dataset/bfcdd4cb-4737-4272-92ea-9b2395f7cb14?rpage=1 .

В допълнение към публикуваните отчетни данни за изпълнението на бюджета и съгласно чл. 157 от ЗПФ и Наредбата за определяне на реда, начина, сроковете и обхвата на подлежащата на публикуване информация от Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), (Наредбата), приета с ПМС № 299/2016 г., обн., ДВ, бр. 92 от 22.11.2016 г., изм., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., Министерството на финансите ежедневно публикува на интернет страницата си информация за извършените плащания чрез СЕБРА от включените в системата бюджетни разпоредители по отделни първостепенни системи и по код за вид плащане в СЕБРА. Информацията се публикува и в машинно четим формат на Портала за отворени данни. Като нормативен административен акт по прилагането на ЗПФ, Наредбата урежда отношения само в рамките на законовата делегация за нейното приемане при съобразяване с целите и принципите на закона, вкл. с логиката и същността на СЕБРА. В тази връзка, доколкото основна цел на Наредбата е да осигури постигането на прозрачност, съобразно дефиницията по чл. 20, ал. 7 от ЗПФ, с настоящите разпоредби на Наредбата тази цел е постигната.

Данните за извършените плащания в лева чрез СЕБРА не са по Единната бюджетна класификация, а по код за вид плащане, които са по агрегирани показатели, и не включват плащанията от валутни сметки, плащанията по схемата за централизирано разплащане на осигурителни вноски по реда на чл. 159 от ЗПФ, приравнените на касов поток операции и други. Тези ежедневни данни са структурирани чрез функционалностите на СЕБРА за оперативни бюджетни и счетоводни цели при управлението и контрола на плащанията, инициирани чрез системата и са надежден източник на данни за целите на оперативното наблюдение и касово управление в процеса на изпълнението на бюджета.

Информацията за извършените плащанията чрез СЕБРА по дни, включително за периода, посочен във Вашия въпрос, е налична на интернет страницата на Министерство на финансите (на която в детайли са посочени обхватът и други специфики относно публикуваните данни) на адрес: https://www.minfin.bg/bg/transparency, както и в машинно четим формат на Портала за отворени данни на адрес: https://data.egov.bg/data/view/01293990-7330-49c6-92a2-cc73db73ec24.

По отношение на посочените показатели за приходната част на бюджета относно публикуването и анализирането на тези данни по седмици това не би направило по-ясно и по-прозрачно наблюдението на приходите, тъй като внасянето на данъци и осигуровки е обвързано с конкретни дати, а данните по календарни седмици не са към една и съща дата. Динамиката на данните за касовото изпълнение на приходите в държавния бюджет зависи и от редица други обстоятелства, като процедурите и законоустановените срокове за деклариране, възстановяване и прихващане на данъци, правилата на чл. 22 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за установяване и изчисляване на сроковете, установената в чл. 169 от ДОПК последователност на погасяванията на публичните вземания и други. От тази гледна точка, необходимата за анализа съпоставимост на данните и съпътстващата ги информация в нейната цялост не могат да бъдат осигурени при предоставянето на данни по седмици.

По отношение на публичността на данните за приходите по органи, които ги събират, следва да се има предвид, че правомощията по отношение на събирането на различните приходи са ясно разграничени в действащото законодателство. За извършваната от тях дейност, двете приходни агенции – Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“, публикуват и предоставят публична информация. Следва да се посочи обаче, че данните за изпълнението на данъчните приходи в държавния бюджет не се изчерпват със събраните от двете агенции постъпления. Така например, в сумата на отчетените данъчни приходи по държавния бюджет влизат и тези, отчетени чрез схемата за централизирано разплащане по Глава четиринадесета от ЗПФ данъци. 

Относно предоставянето на публична информация по видове предприятия съгласно Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) е необходимо, на първо място, да се посочи, че визираният закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия. В тази връзка, дефинираните в чл. 3 и следващите на закона категории предприятия се отнасят само до предприятията, попадащи в обхвата на същия закон. С оглед на това, предоставянето на регулярни данни само за част от предприятията не би осигурило консистентност на информацията по отношение на изпълнението на държавния бюджет. Следва да се отбележи, че Законът за счетоводството (ЗСч) също съдържа класификация на предприятията, при която критериите се различават от тези в ЗМСП и е по-широка по своя обхват, но, като правило, не покрива изцяло обхвата на понятието данъчно задължени лица не само по отношение на физическите лица, които не са формирали предприятие при осъществяване на своята дейност. Препятствие за разпределяне на приходите по видове предприятия, съобразно цитираните законови категории, през първото шестмесечие на годината се явява и липсата на данни, по които предприятията, респективно внесените от тях данъци, да бъдат отнесени към един или друг вид. Предвидените критерии за определяне на предприятията от даден вид към момента предполага наличието на данни за предходната година (чл. 4б от ЗМСП) или текущия отчетен период (чл.19 от ЗСч). Срокът за подаване на данъчната декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и на годишните отчети за дейността обаче е от 1 март до 30 юни на следващата година. Следователно, обсъжданото деление на предприятията не може и не се поддържа от информационната система на НАП.

В част III на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО се попълва код на основната дейност. Като основна се посочва дейността, извършвана от предприятието, която има най-голям относителен дял в приходите от продажби. Кодът и наименованието са според Класификация на икономическите дейности – КИД-2008 (4-ти знак). Следователно, обвързването на приходите с информацията относно основната дейност на предприятието се извършва с подаването на годишната данъчна информация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. В допълнение, евентуалното обобщаване на информация за приходите по код на икономическата дейност е свързано с обработката на голям обем данни, което прави неефикасно представянето й за кратки периоди (за всяка седмица). Следва да се има предвид също, че не всички лица посочват код на икономическата дейност. Такива например са чуждестранните лица, задължени за данъка по Закона за ДДС.

В съответствие с регламентираната в чл. 8 от ДОПК компетентност на териториалните структури на НАП, отчитането на приходите е разпределено по данъчна регистрация на задължените лица, а не по населено място на основната им икономическа дейност. В тази връзка информацията за териториално разпределение на приходите в НАП е на ниво административна област, като не е налице информация в кое населено място се извършва основната или друга дейност на задължените лица. В допълнение, лицата, регистрирани в Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП, са с национален обхват и за тях не се изготвя разпределение на информацията на териториален принцип. За лицата, които имат клонове, отчитането на приходите на всички клонове е по регистрация на седалището на дружеството-майка, а не по седалище или по населено място на основната икономическа дейност на всеки един от клоновете. Съответно, териториалните структури на Агенция „Митници“ са определени в чл. 7 от Закона за митниците и съобразно тяхната компетентност по същия закон и по Закона за акцизите и данъчните складове отчитането на приходите не се извършва по населено място на основната икономическа дейност на задължените лица. С оглед на това информация за приходите, разпределена по населено място на основната икономическа дейност, не може да бъде предоставяна и публикувана.

В заключение и предвид посочените по-горе обстоятелства, считам че при осъществяване дейността на Министерството на финансите е спазен законоустановеният принцип на прозрачност.

РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ