07.08.2024 г.

УВАЖАЕМ ГОСПОДИН БОЖАНОВ,

В отговор на поставени въпроси от Ваша страна относно осъществяване на контрол  по прилагането на промените в Закон за хазарта, изразявам следното становище:

1. По отношение на въпроса как Националната агенция за приходите осъществява контрол върху забраната за онлайн реклама на хазарт (при дебатите беше споделено притеснение, че поради сложността на механизмите за онлайн реклама, такава забрана може от една страна да е технически неизпълнима, а от друга - нейното прилагане може да е в колизия с европейското право)

С последните изменения на Закона за хазарта, обн. в ДВ., бр.42 от 14 Май 2024 г., е въведена забрана  за онлайн реклама на хазартни игри в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници (чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗХ).

Съгласно Законът за хазарта държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с него дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подпомаган от специализирана администрация, като този надзор включва и нарушенията, свързани с ограниченията на рекламата, предвидени в чл.10.

По отношение на радио и телевизионните програми, следва да се има предвид, че Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) дефинира два вида медийни услуги – линейни и нелинейни и определя Съветът за електронни медии (СЕМ) за надзорен орган по Закона за радиото и телевизията. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗРТ, СЕМ осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на закона и сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на медийните услуги. В тази връзка СЕМ осъществява надзор над линейни и нелинейни медии, които се създават и предоставят за разпространение от лицензирани и/или регистрирани от СЕМ доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България.

 Съгласно чл 10, ал. 8 от ЗХ, в случай че Съветът за електронни медии при осъществяване на своите правомощия установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административнонаказателно производство. Съветът за електронни медии сезира НАП, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация. Освен въз основа на тази норма от ЗХ при осъществяването на надзор над рекламното съдържание в медийното пространство, взаимодействието между НАП и СЕМ се основава и на подписан между двете институции Меморандум за сътрудничество по прилагане на нормативната уредба и при установени нарушения, в хода на планова и/или извънпланова проверка, без значение дали същата е извършена от страна на НАП или от страна на СЕМ, контролните органи на НАП съставят акт за установяване на административно нарушение.

По отношение на нарушения, свързани с реклама в печатни произведения и на интернет страници, компетентният орган, който осъществява контрола предвиден в ЗХ е изпълнителният директор на НАП. В разпоредбата на чл. 105 от ЗХ е предвидена възможност за административно наказателна отговорност, както за организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, така и за физически или юридически лица, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10 от ЗХ. Допълнително контрол се осъществява и по отношение на преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до реклама, която не е допустима по ЗХ, по начин и ред, уреден в чл. 88а от закона.

По отношение на изразените от Вас притеснения, че поради сложността на механизмите за онлайн реклама, такава забрана може от една страна да е технически неизпълнима, а от друга нейното прилагане да е в колизия с европейското право, следва да се има предвид обстоятелството, че понякога е технически невъзможно органите на НАП или СЕМ да следят цялото съдържание, което се публикува в интернет пространството, дори  и с помощта на специализиран софтуер за нуждите на тези контролни производства.

Друга изключително важна особеност, за която и вие алармирате е фактът, че Законът за хазарта няма как да регулира процеси, които са от компетентността на чуждестранни юрисдикции и не са забранени от приложимото местно законодателство на тези юрисдикции. Така например ако популярни чуждестранни лица извършват реклама на хазартни игри и хазартни продукти, както и на организатори на такива игри, чрез чуждестранни социални мрежи и други платформи за видео споделяне, които не са медии по смисъла на ЗРТ и за които е неприложимо българското законодателство, но са достъпни на територията на Република България, те няма как да бъдат санкционирани, тъй като не са нито установени на територията на страната, нито пък имат статут на местно лице съгласно данъчното ни законодателство и това не позволява на НАП да образува срещу такива лица административнонаказателно производство. Ако обаче, български певец, спортист, артист или  друго популярно лице, рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10 от ЗХ чрез платформа за споделяне на видео съдържание, по отношение на него може да бъде извършена проверка и наложена санкция по реда на чл. 105, ал. 2 от ЗХ.

Същото така в много случаи е трудно да се определи и юрисдикцията на лицето, правещо реклама, тъй като същото може да е гражданин на една държава, да живее постоянно в друга и да работи за рекламни компании и организатори на хазартни игри в целия свят. От друга страна фактът, че интернет страници се генерират и поддържат от физически и юридически лица от цял свят, ограничаването на онлайн рекламата на хазартни игри в чуждестранни сайтове на практика понякога се явява технически и фактически невъзможно.

Независимо от гореизложено, изпълнителният директор на НАП, като надзорен орган по Закона за хазарт, прави всичко нормативно установено и съответно допустимо от закона, за да се спазват ограниченията, свързани с рекламата на хазартни игри, предвидени в чл. 10, както и максимално да се ограничат евентуалните нарушения за закона. В тази връзка НАП организира и информационни срещи с представители на организаторите на хазартни игри с цел дискутиране на новите разпоредби в ЗХ, в това число и изясняване на евентуални неясноти при прилагането му.

2. По отношение на въпроса как Националната агенция за приходите осъществява контрол върху ограничението за външна реклама (билборди) (напр. докладват ли доставчиците на услуги за външна реклама информация за заетата площ от реклами за хазарт, в какъв формат, и извършва ли Националната агенция за приходите проверки за коректността на докладваната информация).

По отношение ограничението за външна реклама (билборди) приложима се явява разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗХ , съгласно която се забранява рекламата върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения. При действащата редакция на ЗХ не е предвиден начин и механизъм за докладване, относно заета площ и формат на рекламата, от страна на доставчиците на рекламни услуги до надзорния орган. В момента от страна на НАП се извършва цялостен анализ по отношение на всички дружества, извършващи доставка на рекламни услуги с оглед уеднаквяване на практиката по отношение спазването на ЗХ, като е осъществена и комуникация с техните браншови организации. В тази връзка до браншовите организации на дружествата осъществяващи дейност на рекламни агенции вече са изпратени отговори на конкретно поставени от тях въпроси относно допустимото извършване на реклама по ЗХ. Също така в рамките на следващия месец предстои среща между представители на НАП и браншовите организации отново с цел коректно прилагане на законовите ограничения, предвидени в ЗХ и механизмите за осъществяване на контрол върху рекламното съдържание.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ