26.10.2018 г.

ПИСМЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОС ОТ Г-Н РУМЕН ГЕЧЕВ -НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Относно: Преодоляване на макроикономическите дисбаланси

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕЧЕВ,

В отговор на Ваше запитване с изх. № 854-06-1144 от 15.10.2018 г., Ви предоставям следната информация:

1. С кои конкретни „широкообхватни структурни реформи“ и в какви срокове ще бъде постигнато макроикономическо равновесие на българската икономика?

В изпълнение на одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г. стратегия „Европа 2020" и в приложение на инструмента за по-добра координация на икономическите политики в ЕС - „Европейски семестър", държавите-членки изготвят Национални програми за реформи (НПР). С тях държавите докладват ангажиментите си за икономически и структурни реформи за постигане на националните цели по стратегия „Европа 2020", за изпълнение на приоритетите в Годишния обзор на растежа, както и в отговор на препоръките на Съвета на ЕС в рамките на макроикономическото наблюдение и тематичната координация. НПР се изготвят ежегодно и в координация с Конвергентната  програма. Изпълнението на целите и препоръките по различните стратегически документи има за цел да отговори на различни идентифицирани предизвикателства пред българската икономика, с оглед на създаване на по-благоприятна среда за устойчиво икономическо развитие в дългосрочен план. В тази връзка т.нар. Национален доклад за 2018 г., публикуван през февруари 2018 г., представи основните аспекти на постигнатия досега напредък в страната в справянето с основните слабости на икономиката, установени от Европейската комисия. В него се посочва, че, наред с определени предизвикателства, страната е постигнала напредък в осъществяването на структурните реформи.

В рамките на три години усилията и предприетите от правителството мерки, съчетани с добрата координация и комуникация с Европейската комисия, позволиха на страната да бъде деескалирана в рамките на Процедурата по макроикономически дисбаланси, където България вече не страда от прекомерни дисбаланси в икономиката. Това се дължи основно на политическите действия, съчетани с положително макроикономическо развитие, което доведе до постепенно отслабване на дисбалансите. В продължение на три последователни години специфичните препоръки за България се съсредоточиха основно върху области с макроикономически дисбаланси, които осигуряват съгласуваност с препоръките и възможността за по-пълно справяне с тях и справяне с установените предизвикателства. Икономическият растеж, положителните развития по основни макроикономически индикатори, както и солидната фискална позиция са основа за провеждането на реформи, ускоряващи процеса на конвергенция. Основните области, върху които ще се наблегне за постигането на макроикономическо равновесие, са тези посочени в специфичните препоръки на Съвета от юли 2018 г., а именно: фискална политика за подобряване събираемостта на данъците и намаляване на неформалната икономика; подобряване рамката на управление на държавните предприятия; засилване на надзора и законодателството в банковия и небанковия финансов сектор; подобряване на рамката по несъстоятелността; активиране на групите в неравностойно положение на пазара на труда, чрез повишаване на квалификацията и уменията; повишаване качеството на общото образование; подобряване достъпа до здравни услуги и справяне с недостига на здравни специалисти.

С РМС № 575 от 17 август 2018 г. бяха приети актуализирани мерки към Националната програма за реформи за 2018 г., с които се адресираха специфичните препоръки от 2018 г. В допълнение към момента се изпълнява План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм ІІ и към Банковия съюз. Представените мерки са в области, за които страната има отправени специфични препоръки, като времевата рамка за тяхното изпълнение е до юни 2019 година.

В допълнение на горното, през 2016 г., в контекста на третия стълб от „Плана Юнкер“, бяха създадени специални работни групи с основна цел да адресират основните проблемни области пред нарастването на инвестициите в страната. На базата на тяхната работа бяха идентифицирани конкретни мерки свързани с намаляване на инвестиционните бариери. Последната „вълна“ от нови мерки бяха инкорпорирани в общия План за действие през м. март 2018 година. Към настоящия момент планът съдържа 166 правни и административни мерки. Според последния отчет за изпълнението на плана (актуален към м. юни 2018 г.) 83 мерки са изпълнени (ниво на изпълнение на общия план от 50 %), а останалите мерки са в процес на изпълнение.

2. Какъв бюджетен ресурс и какви промени в бюджетната политика сте предвидили за осъществяването на тези реформи?

Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., представляваща мотиви към него, са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и са в процедура по съгласуване по чл. 32 от УПМСНА.

В Бюджет 2019 г., спрямо ревизираната оценка за 2018 г., е предвиден ръст на разходите, с който е осигурена възможност за реализиране на нови приоритетни разходни политики, като са разчетени средства за осигуряване изпълнението на приоритетите на правителството в съответните сектори, в т.ч. за секторите, които са обект на специфичните препоръки на Съвета, с което се дава възможност за финансиране на мерките, адресиращи препоръките и допринасящи за постигане на очакваните резултати от провежданите реформи в тези сектори. Като пример може да посочим и конкретни параметри за осигурено надграждащо/допълнително финансиране на целенасочени мерки за въздействие, както следва:

За социална политика

• За хората с увреждания - за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане са предвидени допълнително по 150,0 млн. лв. за всяка година от прогнозния период;
• За социално включване - въвеждане на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лв., като по бюджета на МТСП са разчетени 7,0 млн. лв. за този нов вид помощ;
• За социална закрила и равни възможности - за целеви помощи за отопление са предвидени допълнително по 40,4 млн. лв. за всяка година от прогнозния период (50 % повече спрямо средствата през 2018 г.).

За политиката по доходите се предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години, заложена е мярка за увеличение с 10 % на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите в бюджетната сфера, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

На секторно ниво, по отношение на доходите за 2019 г., допълнително е разчетено увеличение на възнагражденията средно с 20 % за 2019 г. на педагогическия персонал с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

За политиката в областта на образованието и науката е осигурено допълнително финансиране за мерки и механизми по четирите стълба на финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.

Мерките с фискално въздействие в пенсионната политика включват увеличаване от 1 юли 2019 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 1 200 лв. и увеличаване  от 1 юли 2019 г. на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., с 5,7 % (процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО), при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж.

С Бюджет 2019 и предвидените промени в данъчните закони се цели създаването на допълнителни условия за укрепването на финансовата децентрализация на общините, като мерките са насочени към по-справедлив модел за определяне на бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на общините и налагане на по-справедлив модел на облагане при някои местни данъци и такси, повишаване на събираемостта на приходите от общините и осигуряване на по-голяма самостоятелност и гъвкавост при определянето на местните данъци и такси.

Това са само няколко нагледни примера за поетите ангажименти за финансово обезпечаване на реформите в отделните сектори и за подкрепа на провежданите политики.

За повече информация може се запознаете с приоритетите на политиките и основните допускания за периода 2019-2021 г., включени в проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година.

МИНИСТЪР: ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ