Писмен отговор на въпрос от Валентина Найденова – народен представител от ПГ „БСП за България“, относно стопанската и нестопанската дейност, реализирана от лечебните заведения в Република България
05.02.2020 г.
УВАЖАЕМA ГОСПОЖО НАЙДЕНОВА,
В отговор на поставените от Вас въпроси Ви информирам следното:
Така зададените въпроси съдържат аспекти, които са от компетентност и на други институции, в т.ч. Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и същите следва да бъдат отправени за становище и към тях. Също така, не става ясно какви са конкретните цели, които преследват и съответно предполагат некоректно интерпретиране на темата.
Независимо от горното, по въпросите от компетентност на Министерството на финансите Ви уведомяваме следното:
По въпрос № 1: Каква дейност е предоставянето на медицинска помощ, финансирана с публични финансови ресурси по непазарни цени, определени чрез Националния рамков договор (съгласно ЗЗО), а не чрез пряко договаряне между лечебното заведение (договорен партньор на НЗОК) и НЗОК – стопанска или нестопанска дейност?
Правно-организационната форма, структурната обособеност, устройството и дейността на лечебните заведения са регламентирани в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ, лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1 (определени видове лечебни заведения, които се създават от държавата като юридически лица на бюджетна издръжка - центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология и ред. др.), се създават по Търговския закон (ТЗ) или по Закона за кооперациите (ЗК), както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. По силата на чл. 3, ал. 6 от ЗЛЗ за тях се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗК, съответно за чуждестранните дружества - националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в ЗЛЗ не е предвидено друго.
По смисъла на ЗЛЗ, лечебните заведения са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти оказват посочената в чл. 2 от същия закон медицинска помощ, а частно-правната им търговска правосубектност следва да способства осъществяваните от тях дейности по предоставяне на медицински грижи (арг. чл. 3 и 4 ЗЛЗ). Чл. 6 от ЗЛЗ императивно определя, че лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Характерът и същността на дейността им са на първо място насочени към оказване на болнична и извънболнична помощ, а търговската част от дейността им следва да способства изпълнението на основното предназначение на дейността. Това е така, тъй като системата на здравеопазването има своя фундамент в нормата на чл. 51 от Конституцията на Република България и нейното изграждане и доразвитие със закон е подчинено да обслужи основното право на гражданите на "достъпна медицинска помощ".
Според чл. 3, ал. 4 от ЗЛЗ, лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки, освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. Съгласно чл. 97 от ЗЛЗ, приходите на лечебното заведение се формират чрез постъпления от:
- договори за оказана медицинска помощ;
- директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;
- възстановяване на направени разходи от трета страна;
- целеви субсидии от държавния бюджет, когато това е предвидено със Закона за държавния бюджет;
- целеви субсидии от общинските бюджети, когато това е предвидено в тях;
- отдаване под наем на оборудване, помещения и площи, съгласно действащото законодателство;
- дарения, завещания, помощи и други източници.
Основна част от приходите на лечебните заведения се формират по сключени договори с НЗОК за извършена медицинска дейност. Основен принцип, определен с чл.5, т.8 от ЗЗО е договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. За целта, НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите - Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз, от името на изпълнителите, приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности и Национален рамков договор за денталните дейности. НЗОК закупува от изпълнителите медицински дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, договорени с Националните рамкови договори. Като отчита спецификата на пазара на медицински дейности, законодателят създава законови механизми за договаряне и заплащане на медицинските дейности и услуги, с което се осигуряват равните права на всички здравноосигурени граждани, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и правото на безплатно ползване на медицинско обслужване.
От гореизложеното може да се направи извод, че, изхождайки от статута на лечебните заведения, тяхната дейност е стопанска. В същото време, предвид особеностите на дейността по предоставяне на медицинска помощ, независимо от източника й на финансиране (в конкретния случай дейността на лечебните заведения, която има за цел опазване, поддържане и възстановяване на човешкото здраве), същата е ограничена до търговски сделки за нуждите на осъществяваните медицински дейности и за обслужване на пациентите (чл. 3, ал. 4 от ЗЛЗ), независимо че субектите, осъществяващи тази дейност, са търговски дружества от гледна точка правно-организационната им форма.
Следва да се има предвид обаче, че Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не съдържа дефиниция на понятието „стопанска дейност“, както и по никакъв начин не определя и не регулира осъществяването на различните видове дейности в страната. Също така, съгласно т. 8, § 1 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) "Пазарна цена" е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани, като кодексът дава конкретно определение и на понятието „свързани лица“ (т. 3, § 1 от ДР на ДОПК). Обръщаме внимание, че определенията са въведени в кодекса единствено за целите на данъчното облагане. Важен елемент от определението е, че пазарната цена е тази, която е договорена между несвързани лица.
По въпрос № 2: Ще предприемете ли действия за законодателни промени, свързани с предоставянето на медицински услуги по непазарни цени от лечебните заведения, регистрирани по ТЗ, които да бъдат освободени от участие в облагането на данък доход по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ?
Както споменахме по-горе, съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЛЗ, лечебните заведения се създават по ТЗ закон или по ЗК, с изключение на ограничен кръг от лечебни заведения, създадени от държавата. Предвид това и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съгласно която данъчно задължени лица по закона са местните юридически лица, то лечебните заведения, регистрирани като търговски дружества или кооперации се облагат по общия ред на закона.
Във връзка с референцията в писмото към облагането на юридическите лица с нестопанска цел, обръщаме внимание, че последните са юридически лица, регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), т.е. те не са търговски дружества, а представляват сдружения и фондации, които се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Съгласно чл. 3 от същия закон, юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели и могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.
Съгласно чл. 1 от ЗКПО, законът урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, включително на тези които не са търговци, за печалбата им от сделки по чл. 1 от ТЗ. В случая на юридическите лица с нестопанска цел, на облагане с корпоративен данък подлежат именно тези сделки, които са по чл. 1 от ТЗ, като същите на практика са ограничени от самия ЗЮЛНЦ само до такива, които са свързани с предмета на основната дейност, за която са регистрирани. Лечебните заведения по закон са определени и създадени като търговски дружества или кооперации (чл. 3 от ЗЛЗ), с изключение на ограничен кръг, създадени от държавата.
В контекста на гореизложеното, считаме, че реферирането към облагането на юридическите лица с нестопанска цел, съответно цитираното писмо на Националната агенция за приходите, са нерелевантни към тълкуването на това каква е дейността на лечебните заведения, които са търговски дружества или кооперации.
Във връзка с данъчното облагане по реда на ЗКПО на търговските дружества или кооперации – лечебни заведения, следва да се има предвид, че лечебните заведения, както и всички други юридически лица, формират данъчния си финансов резултат на базата на преобразувания с данъчните правила счетоводен финансов резултат. Формирането на счетоводния финансов резултат се извършва по реда на счетоводното законодателство, което се прилага от всички търговски дружества.
Обръщаме внимание, че въпросите във връзка с финансирането на лечебните заведения, както и въпросите за евентуалното подпомагане на тези, които реализират загуби, следва да намерят своя отговор извън контекста на данъчното облагане. Освобождаването от облагане на лечебните заведения за основната им дейност би представлявало данъчна преференция, т.е. ще лиши държавата от потенциални данъчни приходи (т.нар. данъчни разходи). Прилагането на данъчни преференции в полза на определен отрасъл води до изкривяване на инвестиционния избор и дискриминация между отделните отрасли и дейности, вместо до коригиране на пазарните недостатъци.
Следва да се има предвид също, че загубите на бюджетни приходи във връзка с прилагането на данъчна преференция за стимулиране на лечебните заведения ще се поемат от останалите данъкоплатци. Данъчните разходи на държавата са заместител на бюджетните разходи и в тази връзка, с цел постигане на балансиран държавен бюджет, предоставянето на ново данъчно облекчение и възникващите в следствие данъчни разходи трябва да бъдат компенсирани с увеличаване на данъчните приходи от други източници.
Предвид гореизложеното, считаме че на този етап не са предоставени основателни мотиви и аргументи, във връзка с които да бъдат предприети действия за законодателни изменения с цел преференциален данъчен режим, насочен към лечебните заведения, регистрирани по ТЗ и ЗК.
По въпрос № 3: Какво е Вашето отношение към възможността лечебните заведения, регистрирани като търговски дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала, съгласно изискванията на ЗЛЗ, да бъдат пререгистрирани като Публични предприятия, предоставящи „Обществени услуги“ и реализиращи нестопанска дейност по непазарни цени?
На основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗПП, лечебните заведения, регистрирани като търговски дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала са публични предприятия. Същевременно, в закона не се дефинира понятие „публично предприятие, предоставящо обществени услуги и реализиращо нестопанска дейност по непазарни цени“. Цитираният чл. 6 от ЗПП не дефинира понятието „стопанска дейност“.
Реферираният в писмото §2 от ПЗР към ЗПП се отнася за държавни предприятия, създадени на основание чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Това са предприятия, които не са търговски дружества, нямат капитал и са образувани със специални закони. Тези предприятия имат специфична правна форма и се основават с точно определена цел, която може да бъде свързана с държавните публични политики. Те се отличават от правителствените агенции или други държавни институции, които имат основно нефинансови цели.
Държавните предприятия функционират основно в сектори с естествен монопол или сектори, свързани със скъпа инфраструктура като железопътен транспорт, ръководство на въздушното движение, управление на затворите, радиоактивни отпадъци и др., както и такива със стратегическо значение. Министерството на финансите не разполага с информация относно съществуващи лечебни заведения - държавни предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ, поради което не намираме връзка с направената референция към §2 от ЗПП.
Обръщаме внимание, че ЗПП бе разработен във връзка с поетия от българските власти ангажимент за присъединяване на България към ERM II и Банковия съюз, а именно: „Подобряване управлението на държавните предприятия чрез преглед и привеждане на българското законодателство в съответствие с Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия“. В този смисъл, законът е разработен в синхрон с най-добрите международни практики в областта на корпоративното управление.
С УВАЖЕНИЕ,
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ