Писмен отговор на въпрос от Георги Свиленски – народен представител от ПГ „БСП за България“, относно постъпленията в бюджета на МК по § 32 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта
10.06.2020 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СВИЛЕНСКИ,
В отговор на поставения от Вас въпрос относно какъв е размерът на средствата, постъпили в бюджета на Министерството на културата за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на основание и в изпълнение на § 32 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ДВ, бр. 1 от 3.01.2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) Ви информираме, че Министерството на финансите поддържа, изразеното с писмо наш № 01-00-100/18.03.2016 г., становище в отговор на аналогично Ваше питане, в качеството Ви на народен представител от парламентарната група „БСП лява България“ от 43-то Народно събрание (вх. № 654-06-439/11.03.2016 г. на Народното събрание), а именно:
Разпоредбата на § 32 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта е твърде противоречива, тъй като с нея се създава уредба на материя, предмет на Закона за публичните финанси, която противоречи на заложените в него принципи и правила.
В чл. 2 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) е посочено, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата определени със ЗПФ. Предвид установената със ЗПФ (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) уредба за съставянето, приемането и изпълнението на държавния бюджет, считаме, че не следва с разпоредби на Закона за хазарта (ЗХ) да се урежда осигуряване на средства по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет. Прилагането на § 32 от преходните и заключителни разпоредби на ЗХ предполага одобряването на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата след приемането от Народното събрание на бюджета му по показатели, области на политики/бюджетни програми, което е в противоречие със законоустановения принцип в бюджетирането, че постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията (чл. 17, ал. 1 от ЗПФ), като поставят в изключително положение един разпоредител с бюджет спрямо останалите.
Също така, в текста на § 32 от преходните и заключителни разпоредби на ЗХ е записано „целева субсидия“, какъвто показател няма и не следва да се използва за уреждане на бюджетни взаимоотношения на разпоредител с бюджет по държавния бюджет.
Като цяло законовата уредба относно Национален фонд „Култура“ (включително формирането на приходите и финансирането на дейностите) се отклонява от основните бюджетни правила, заложени в ЗПФ, вероятно в резултат на историческо стеклото се обстоятелство, че в началото фондът е бил създаден и е функционирал като юридическо лице на извънбюджетна сметка (1999 г.). В този дух е и разпоредбата на § 32 от преходните и заключителни разпоредби на ЗХ, предвиждаща целеви характер на приходи за Национален фонд „Култура“ от такси по ЗХ.
Във връзка с гореизложеното, потвърждаваме изразяваното от Министерството на финансите принципно несъгласие с подобни изключения, като считам, че е необходимо да се направи цялостно преосмисляне на законовата уредба и привеждането на финансирането на Национален фонд „Култура“ в унисон с общите правила на публичните финанси, както и да бъдат направени съответните промени в ЗХ, които да са в съответствие със ЗПФ. Следва да се има предвид, че несъгласуваността на уредбата на законово ниво води до правна несигурност и не съответства на конституционния принцип на правовата държава.
МИНИСТЪР:
Владислав Горанов