05.05.2021 г.

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГАНЕВ,

Във връзка с поставените от Вас въпроси в писмо с изх. номер 154-06-3/16.04.2021 г., относно споразумения със съседни държави от ЕС за взаимно признаване на данъчно-акцизните складове за горива по Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз, Ви информирам за следното:

По въпрос 1: С кои държави членки на ЕС, България има сключени споразумения за взаимно признаване на данъчните складове за горива по реда на горецитираната директива?

С Директива 2008/118/ЕО на Съвета се определя общ режим по отношение на акцизните стоки, включително енергийните продукти. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО акцизните стоки могат да се движат под режим отложено плащане на акциз на територията на Общността, включително когато преминават през трета страна или трета територия от данъчен склад до:

- друг данъчен склад;

- регистриран получател;

- място, от което акцизните стоки напускат територията на Общността;

- получател, когато стоките се изпращат от друга държава членка.

В тази връзка не е необходимо сключване на споразумения между държавите членки за взаимно признаване на данъчните складове.

По въпрос 2: В случай, че не е необходимо сключването на изрично споразумение, то по какъв ред горива с произход данъчно-акцизен склад, лицензиран в съседна нам държава – напр. Гърция или Румъния, могат да бъдат доставяни директно и продавани на дребно в бензиностанции в България и ще се ползват ли от режима на отложено плащане на акциз?

Държавата членка на получаване може при условия, определени от нея, да позволи движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до място на директна доставка, разположено на нейна територия, когато това място е посочено от лицензирания складодържател в държавата членка на получаване или от регистрирания получател. В тази връзка в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е регламентирана възможност лицензираните складодържатели и регистрираните получатели да получават и разтоварват енергийни продукти на място на директна доставка, което е различно от местонахождението на данъчния склад или обекта, в който се получават и разтоварват стоките. На мястото на директна доставка лицата са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на закона.

Следва да се има предвид, че през 2020 г. в ЗАДС са направени изменения, с които е въведено задължение лицензираните складодържатели на енергийни продукти да осигурят не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза, за ползване от лица, които не са свързани с него по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Също така е регламентиран и редът и начинът за определяне на складовия капацитет, както и за достъпа на лицата.

   М И Н И С Т Ъ Р:

                          КИРИЛ АНАНИЕВ