Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Отговор на парламентарен въпрос от Цецка Бачкова и Петър Маринов – народни представители от ПГ на „ДБ - обединение“, относно разходване на изтегления на 16.09.2020 г. външен заем в размер на 5 млрд. лв.

05.08.2021 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БАЧКОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАРИНОВ,

В отговор на поставения въпрос Ви предоставям следната информация:

Съгласно разпоредбите на Закона за държавния дълг (ЗДД) всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват задължение на държавата. Ежегодно с одобряването на ЗДБРБ за съответната година Народното събрание определя ограничения по отношение на максималния размер на новия държавен дълг за годината и съответно максималния размер на държавния дълг към края на годината. В тази връзка в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. е заложено ограничение за поемане на нов държавен дълг до 10,0 млрд. лв. На база на отчетни данни поетия нов дълг за 2020 г. е в размер на 7,1 млрд. лв., в т.ч. 4,9 млрд. лв. (2,5 млрд. евро) по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN програма), 1,2 млрд. лв. от емисии на ДЦК на вътрешния пазар и 1,0 млрд. лв. (511,0 млн. евро) посредством ратифицираното със закон от Народното събрание на 22.12.2020 г. (обн. ДВ, бр.109/22.12.2020 г.), споразумение за държавен заем по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19 (SURE) (ОВ, L 159/1 от 20 май 2020 г.). В рамките на визираното ограничение по закон, на 15 септември 2020 г. Република България успешно пласира два транша облигации със срочности от 10 и 30 години всеки в обем от по 1,25 млрд. евро. Постигнатите параметри за 10-годишните облигации са лихвен купон в размер на 0,375% и цена 99,863 за 100 евро номинал, съответстваща на годишна доходност от 0.389%. При 30-годишните облигации  лихвеният купон е в размер на 1,375%, цената е 97,566 за 100 евро номинал (доходност: 1,476%). Инвеститорският интерес към книжата беше висок, което доведе до презаписване и на двата транша еврооблигации над 3 пъти. Важно е да се отбележи, че постигнатият лихвен купон по 10-годишната облигация е най-ниския, който България е получавала на международните капиталови пазари, а 30-годишният транш е емисията с най-големия матуритет, който България е емитирала.

Съгласно чл. 5 на ЗДД държавен дълг може да се поема за финансиране на бюджетния дефицит, за рефинансиране на държавния дълг в обръщение на датата на падежа или преди тази дата, за подкрепа на платежния баланс на страната и т.н. Законодателят е предвидил възможност за поемане на държавен дълг за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание. В тази връзка е важно да се отбележи, че посочената по-горе емисия по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN програма) в размер на 4,9 млрд. лв. от септември 2020 г., която се визира в отправения въпрос, не представлява дълг, поет за финансиране на конкретни инвестиционни проекти и специфични програми, одобрени от Народното събрание и в този смисъл няма възможност да се разграничат конкретни инвестиционни направления. Цитираната емисия държавен дълг на международните капиталови пазари през септември 2020 г. е предназначена за финансиране на бюджетния дефицит, рефинансиране на падежиращ дълг в обръщение и подкрепа на ликвидната позиция чрез наличностите на централния бюджет в единната сметка и валутни сметки в БНБ.

На база на изложеното може да се обобщи, че държавният дълг следва да се разглежда в контекста на заложените показатели по държавния бюджет и другите бюджети, сметките за средства от ЕС, които формират бюджетната рамка и залагат законово определените ограничители по отношение на бюджетното салдо и показателите в частта на финансирането. Конкретно за 2020 г. следва да се отбележи, че в актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 г. (ДВ, бр. 104/8.12.2020 г.) е заложен дефицит по КФП за годината в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4 % от прогнозния БВП), както и ресурс за обслужване на падежиращ държавен дълг, за финансирането на които е предвидено и поемане на нов държавен дълг.

За информация дефицитът по КФП за четвъртото тримесечие на 2020 г. възлиза на 4,4 млрд. лв., погашенията по държавния дълг са в размер на 0,2 млрд. лв. и в допълнение има префинансирани с национални средства разходи по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС в нетен размер на 0,9 млрд. лв., като основната част от тези разходи са възстановени на България от ЕК през месец февруари 2021 г.

 

 

 М И Н И С Т Ъ Р:         

 

АСЕН ВАСИЛЕВ

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация