05.05.2021 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н ДАНАИЛОВ,

В отговор на Ваше писмо под горния номер, с отправено искане за предоставяне на информация, Ви уведомявам следното:

1. Във връзка с поставения въпрос за разчетите за приходите и разходите през месец април 2021 г., бих желал да Ви информирам, че на база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първите четири месеца на 2021 г. да бъде положително в размер на 115,4 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП). Само за месец април на месечна база се очаква да бъде отчетен излишък в размер на около 735 млн. лева.

Основните параметри по КФП на база предварителни данни и оценки са както следва:

         Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 16 660,4 млн. лв. (35 % от годишния разчет), като спрямо първите четири месеца на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 2,0 млрд. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2,3 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове от 31 март на 30 юни 2021 г. за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. Следва да се отбележи, че през 2020 г., предвид предприетите бързи мерки в началото на пандемията също беше удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г. и бяха внесли изравнителна вноска по корпоративния данък до 31.03.2020 година. При съпоставката в частта на неданъчните приходи и приходите от ДДС следва да се има предвид също, че през месец април 2021 г. постъпиха предвидени приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 16 545 млн. лв., което е 31,5 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 12 991,8 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първите четири месеца на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към април 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 420 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до април. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към април 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 574,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към април 2021 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец май 2021 година.

2. По отношение на изплатените средства за преодоляване на последствията от COVID-19, Ви информирам, че с писма № 91-00-125 от 04.05.2020 г. и № 91-00-22 от 18.01.2021 г. на министъра на финансите и Указанията за изпълнението на държавния бюджет и на сметките за средства от Европейския съюз за 2021 г. (ДР № 1/18.01.2021 г.) за първостепенните разпоредители с бюджет - без общините (ПРБ) е въведено изискването да представят ежемесечна отчетна информация за извършените разходи във връзка с мерките за предотвратяване разпространението на COVID-19 и лечението му, мерки за подкрепа на бизнеса и социални мерки. Представената информация от ПРБ съдържа отчет на разходите по основни показатели - персонал, издръжка, социални разходи, стипендии, субсидии, придобиване на нефинансови активи, капиталови трансфери и др. Отчетните данни следва да са придружени от обяснителна записка, която да съдържа информация за източника на финансиране на тези разходи - в рамките на одобрения бюджет или допълнително одобрени за целта средства, в случай на одобрени такива, за сметка на дарения или донорски програми (европейски и други), нормативното основание и конкретните цели или направления, за които са извършени разходите по предприетите мерки.

Представената от ПРБ информация се консолидира и по видове мерки, класифицирани в следните групи „Мерки за подкрепа на домакинствата“, „Мерки за подкрепа на бизнеса“ и „Мерки за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19“. Важно е да бъде отбелязано, че информацията за извършените разходи, която се консолидира от Министерство на финансите е на касова основа.

Във връзка с гореупоменатото, приложено Ви изпращам обобщена информация в табличен вид за изразходваните средства (включително по сметки за средства от ЕС) за финансиране на мерките, предприети в отговор на COVID-19 през 2020 г. и 2021 г. (към 31.03.2021 г.).

Видно от представената Ви с настоящото писмо информация общият размер на изразходваните средства във връзка с COVID-19 за 2020 г. е 4,1 млрд. лв, както следва:

• Мерки за подкрепа на домакинствата - средства в размер на 1,2 млрд. лв., от които с най-голям дял са разходите свързани с еднократното изплащане на допълнителни суми към пенсиите в размер на 50 лева за периода август-декември 2020 г. в размер на 530,6 млн. лв.; Изплащане на парични обезщетения за безработица, както и парични обезщетения при временна неработоспособност на лица, заразени с COVID-19, и карантинирани лица поради близък контакт със заразен с COVID-19 - 284,9 млн. лв. и Средства за осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията в размер на 274,4 млн. лв.;
• Мерки за подкрепа на бизнеса - средства в размер на 1,9 млрд. лв., от които с най-голям дял е изпълнението на мярката за „Запазване на работните места в страната т.нар. мярка „60/40“ в размер на 1 млрд. лв. и предоставените ресурси за подкрепа на бизнеса през ББР в размер на 700 млн. лв. за предоставяне на финансови инструменти за подкрепа на пострадалите физически лица и фирми от пандемията COVID-19.
• Мерки за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 - средства в размер на
  1 млрд. лв., от които с най-голям дял са средствата за „Подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19“ в размер на 395,6 млн. лв. и „Осигуряване на финансиране от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ и на медико диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия във връзка с обявената епидемична обстановка и лечението на COVID-19“ в размер на 288,6 млн. лв.

Към 31.03.2021 г. общият размер на изразходваните средства във връззка с предприетите мерки е 1,3 млрд. лв., както следва:

• Мерки за подкрепа на домакинствата - средства в размер на 645,2 млн. лв., от които с най-голям дял са разходите за еднократното изплащане на допълнителни суми към пенсиите в размер на 50 лева за периода януари-март 2021 г. в размер на 314,2 млн. лв.;
• Мерки за подкрепа на бизнеса - средства в размер на 300,4 млн. лв., от които с най голям дял е изпълнението на мярката за „Запазване на работните места в страната т.нар. мярка „60/40“ в размер на 165,0 млн. лв.
• Мерки за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 - средства в размер на 400 млн. лв., от които с най-голям дял са средствата за „Осигуряване на финансиране от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ и на медико диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия във връзка с обявената епидемична обстановка и лечението на COVID-19“ в размер на 220,3 млн. лв. и „Подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19“ – 114,5 млн. лв.

При необходимост от по-детайлна информация по отношение на изразходваните средства, същата следва да бъде изискана от съответните ПРБ  – изпълнители на конкретната мярка или администратори на съответната помощ.

3. В отговор на поставения въпрос за плана за възстановяване и устойчивост и поетия ангажимент от Европейската комисия да представи редица промени в данъчните законодателства на страните членки, Ву уведомявам следното:

Съгласно заключенията от специалната среща на Европейския съвет от 17-21 юли 2020 г., по време на която бе постигнато споразумение за следващата Многогодишна финансова рамка и Инструмента за възстановяване, и приетото Междуинституционално споразумение (МИС)[1] институциите на Европейския съюз (ЕС) ще работят за изпълнението на пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси по време на Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. Целта е с приходите от тях да се погасява заемът за финансиране на Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ (част от който е Механизмът за възстановяване и устойчивост), а приходите, надвишаващи нуждите за погасяване, да финансират бюджета на ЕС като общи приходи в него.

Съгласно пътната карта и работната си програма за 2021 г. [2] ЕК се ангажира до юни 2021 г. да представи следните законодателни предложения, придружени и от съответни предложения за нови собствени ресурси, които да бъдат въведени до 1 януари 2023 г.:

• предложение за данък в цифровата област, придружен от предложение за нов собствен ресурс на тази база;
• предложение за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, придружен от предложение за нов собствен ресурс на тази база;
• предложение за собствен ресурс на база схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) въз основа на направен преди това преглед на схемата, включително на възможността за евентуалното разширяване на обхвата ѝ върху въздухоплаването и морския транспорт.

В допълнение, съгласно МИС, до юни 2024 г. Комисията следва да предложи допълнителни нови собствени ресурси, които биха могли да включват данък върху финансовите сделки и финансово участие, свързано с корпоративния сектор, или нова обща основа за облагане с корпоративен данък с оглед евентуалното им въвеждане като собствени ресурси до 1 януари 2026 г.

Следва да се има предвид, че за въвеждането на всички тези потенциални нови собствени ресурси, чисто процедурно, след като ЕК представи конкретните си законодателни предложения, се очаква те да бъдат разпределени към компетентните секторни работни органи на Съвета на ЕС за обсъждане, като първо следва да се одобрят и приемат като данъци, а едва след това като собствени ресурси.

В този смисъл, евентуалното въвеждане на тези нови собствени ресурси ще бъде изцяло в зависимост и като последица от напредъка и взетите решения от секторните работни органи, компетентни в съответните области на политика.

Следва да се има предвид, че пътната карта не обвързва правно Съвета със задължение за въвеждането на тези нови собствени ресурси.

Към настоящия момент гореспоменатите законодателни предложения не са представени от ЕК, като също така конкретните им параметри не са ясни и поради това не е направен анализ и оценка на въздействието им. След тяхното представяне от ЕК, ще се направи анализ и оценка на всяко от тях с оглед формиране на позиция на страната ни, участие в бъдещите обсъждания в Съвета на ЕС и защита на националния интерес при предстоящите преговори.

МИНИСТЪР:

    КИРИЛ АНАНИЕВ

[1] Междуинституционално споразумение (МИС) между Европейския парламент (ЕП), Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия (ЕК) относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси

[2] https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar%3A91ce5c0f-12b6-11eb-9a54-01aa75ed71a1.0001.02/DOC_2&format=PDF