01.04.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Във връзка с Ваше запитване относно намаляване на тарифните и нетарифните бариери за внос на стоки с риск от по-голямо поскъпване в ЕС, бих искал да Ви информирам за следното:

По отношение приложимите тарифни мерки следва да се има предвид че от датата на присъединяване към Европейския съюз (ЕС) Република България е възприела и прилага изцяло Общата търговска политика на ЕС по отношение вноса от трети страни, в това число Общата митническа тарифа.  Митата по Общата митническа тарифа са договорени в рамките на Световната търговска организация (СТО) и страните по Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) са поели ангажимента да прилагат тези обвързани ставки на митата.

В съответствие с чл. 28, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Съюзът включва митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и който включва забрана на митата върху вноса и износа между държавите-членки, и на всички такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни.

Съгласно чл. 31 и чл. 207 от ДФЕС, единствено и само институциите на ЕС имат право да вземат решение по отношение на митата спрямо стоки, внасяни и изнасяни от и за трети страни. Определените мита и разпоредбите относно тяхното прилагане имат еднакво действие във всички държави членки на ЕС. В тази връзка  отделните държави членки нямат правомощия да вземат решения на национално ниво за освобождаване или налагане на мита на автономно основание.

При неизпълнение на горепосочените задължения от страна на държава членка, Европейската комисия (ЕК) има право да започне процедура за нарушение и при необходимост да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз (чл. 258 от ДФЕС).

Вносните мита представляват традиционен собствен ресурс за бюджета на Европейския съюз, предвид което държавите членки са длъжни да извършват всички необходими действия във връзка с тяхното установяване и предоставяне на разположение на бюджета на Съюза.

На основание постигнатите договорености в рамките на Световната търговска организация за улесняване на търговията, в последните повече от 10 г. търговската политика на Европейския съюз (ЕС) е все по-либерална, вследствие на което има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство. На базата на тези споразумения стоките се допускат за свободно обращение в ЕС и в страната/групата страни партньори с намалени или нулеви ставки на митата.

Към настоящия момент ЕС има сключени преференциални търговски договорености с редица страни и региони, напр. Страните от Западните Балкани, Турция, Страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Страните от Източното партньорство и др.

Съюзът е сключил споразумения за икономическо партньорство с Кот д'Ивоар, Гана, Папуа Нова Гвинея и Фиджи, Камерун.

Съюзът едностранно предоставя тарифни преференции при внос на стоки от следните страни и територии, включени в приложение II към Договора за функциониране на ЕС.

Споразумения за свободна търговия са сключени напр. с Република Корея, Канада, Япония, Сингапур.

В допълнение, следва да се има предвид и Общата система за тарифни преференции (ОСТП), която позволява на износителите от развиващите се страни да плащат по-малки мита върху стоките си при внос в ЕС. Облекченият достъп до пазара на ЕС допринася за икономическия им растеж. Целта на ОСТП е да окаже помощ на уязвими и слабо развити страни да постигнат устойчиво развитие чрез стимулиране на местното им производство и включването им в световната търговия.

Подробна информация за търговските споразумения на ЕС (текстовете на сключените споразумения, както и информация, и преглед на процеса на преговорите за сключването им) може да бъде намерена на страницата на ГД „Търговия“ на ЕК.

Водещ компетентен орган в Република България по горецитираните договорености, които влияят върху събираемостта на митата, е Министерство на икономиката и  индустрията.

Същевременно като член на СТО, ЕС прилага и Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (Антидъмпингово споразумение от 1994 г.), както и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (Споразумение за субсидиите), които споразумения позволяват прилагането на мерки за търговска защита в случаите, когато вносът на определен вид стоки нанася вреда на европейското производство.

В съответствие с разпоредбите на тези споразумения, Европейският съюз е приел Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на ЕС и Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на ЕС. На основата на тези регламенти, ЕС е приел редица регламенти налагащи антидъмпингови и изравнителни мита за чувствителни за икономиката на ЕС стоки, в това число за метали и изделия от метали, за някои видове пневматични гуми за камиони и автобуси, за полиетилен терефталат, за някои видове азотни торове и др.

В допълнение, от 02.02.2022 г., с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г., последно изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/434 на Комисията от 15 март 2022 година (ОВ на ЕС, серия L, брой 88 от 16.03.2022 г.), в сила от 17.03.2022 г., са наложени окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, изразяващи се в защитно мито от 25 %. Същевременно с цел да се предотврати липсата на достатъчно суровини за европейското производство, съгласно разпоредбите на чл. 1 от регламента се откриват непреференциални тарифни квоти (ТК), в рамките на които не се прилага защитно мито, когато стоките, принадлежащи към някоя от 26-те категории продукти, изброени в приложение I, се поставят под режим допускане за свободно обращение в ЕС. В приложение IV на регламента са посочени за всяка една от 26-те категории продукти, конкретните параметри на предвидените тарифни квоти (код по КН, държава на произход, количества по периоди на валидност на тарифните квоти, пореден номер на тарифната квота).

Водещ компетентен орган в Република България по приемането на  горецитираните мерки на търговска защита е Министерство на икономиката и индустрията, а по тяхното прилагане – Агенция „Митници“ към Министерство на финансите.

Паралелно с инструментите за търговска защита, законодателството на ЕС предвижда и механизми за стимулиране на икономиката на ЕС чрез суспендиране на митата за някои видове стоки.

Суспендирането на митата се управлява чрез регламенти, които се подготвят и обсъждат в рамките на две различни генерални дирекции към ЕК – DG TAXUD и  DG AGRI.

Суспендиране на митата от DG TAXUD

- Регламент (ЕС) № 1344/2011 на Съвета от 19 декември 2011 за суспендиране на автономните мита по Общата митническа тарифа за определени селскостопански, рибни и промишлени продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1255/96 и последващите му изменения;

- Регламент (ЕС) № 7/2010 на Съвета от 22 декември 2009 година за откриване и управление на автономни тарифни квоти на Съюза за някои селскостопански и промишлени продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2505/96 и последващите му изменения;

- Регламент (ЕС № 1387/2013 на Съвета от 17 декември 2013 година за суспендиране на автономните мита по Общата митническа тарифа за определени селскостопански, рибни и промишлени продукти и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1344/2011 и последващите му изменения;

- Регламент (ЕС) № 1388/2013 на Съвета от 17 декември 2013 година за откриване и управление на автономни тарифни квоти на Съюза за някои селскостопански и промишлени продукти и за отмяна на Регламент (ЕС) № 7/2010 и последващите му изменения;

- Регламент (ЕС) № 2021/2278 на Съвета от 20 декември 2021 година за суспендиране на митата по Общата митническа тарифа, посочени в член 56, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за някои селскостопански и промишлени продукти, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1387/2013;

- Регламент (ЕС) № 2021/2283 на Съвета от 20 декември 2021 година за откриване и управление на автономни тарифни квоти на Съюза за някои селскостопански и промишлени продукти и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1388/2013.

Целта на тези регламенти е развитието на промишлени и селскостопански отрасли в ЕС чрез суспендиране на митата за стоки, които не са налични на територията на ЕС или са налични но в недостатъчни количества, и които представляват: суровини, материали, полуготови изделия или компоненти за производство. Автономни мерки за суспендиране на митата не могат да бъдат предоставяни за крайни продукти, нито за продукти които са обект на защитни мерки или на забрани или ограничения за внос.

Искане за суспендиране на митата може да подаде всяко дружество, регистрирано на територията на ЕС, което употребява в производството си вносни суровини. Дружествата нямат право да представят исканията си директно пред ЕК. Техните интереси се представят и защитават на съюзно ниво от Агенция „Митници”.

Всяко лице на територията на ЕС може да се възползва от въведените автономни мерки за суспендиране на митата, независимо дали е участвало в процедурата за тяхното въвеждане.

Автономните мерки за суспендиране на митата се въвеждат чрез регламенти на Съвета на ЕС два пъти годишно – от 1 януари и от 1 юли на всяка календарна година.

На национално ниво исканията се разглеждат в РГ 24 „Митнически съюз и митническо сътрудничество“ към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет, след което се изпращат в съответния срок на на Европейската комисия. Исканията се разглеждат от работна група „Икономически тарифни въпроси”, в която участват представители на ЕК и държавите  членки, в това число и Република Турция в рамките на митническия съюз с ЕС. Крайните срокове за изпращане на исканията в DG TAXUD на ЕК са:

    15 март - по отношение на мерки, за които се иска въвеждане от 1 януари на следващата година;

    15 септември - по отношение на мерки, за които се иска въвеждане от 1 юли на следващата година.

Подробна информация относно водещите принципи и процедури, които Комисията спазва при изготвянето на предложения до Съвета за въвеждане на мерките за суспендиране на автономни мита и за автономни тарифни квоти се съдържа в Съобщение на Комисията относно суспендирането на автономни мита и относно автономните тарифни квоти, публикувано в ОВ на ЕС, 2011/С 363/02.

Суспендирането на  митата  от DG AGRI

По отношение на суспендирането от DG AGRI, правното основание, което се прилага е чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти.

От момента на присъединяване на Република България към ЕС такова суспендиране е въвеждано три пъти на ниво ЕС със следните регламенти:

- Регламент за изпълнение (ЕС) № 569/2012 на Комисията за временно суспендиране на митата за внос на някои зърнени култури за 2012/2013 пазарна година, който се е прилагал от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г.;

- Регламент № 1115/2012 за временно суспендиране на митата за внос на някои зърнени култури за 2012/2013 пазарна година, който се е прилагал от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г.

- Регламент № 1100/2010 за дерогация от Регламент № 891/2009 по отношение на митата за внос на захар по CXL (списък 140 към СТО) квотите през 2010/2011 пазарна година.

Чрез дерогация от чл. 3, параграф 11) и чл. 10, параграф 2 от Регламент № 891/2009, митата за внос на захар по CXL квотите през пазарната 2010/11 година, който се е прилагал от 01.12.2010 г. до 31.08.2011 г.

Компетентният орган на национално ниво, който може да поиска такова суспендиране, е Министерство на земеделието.

Многостранното споразумение по търговията със стоки включва Общото споразумение от 1994 г. относно тарифите и търговията (ГАТТ) и 13 секторни споразумения. Те обхващат 4 области - достъп до пазара, митническа и търговска администрация, мерки за защита на търговията и правилата за нетарифните мерки.

Международната регулаторна рамка за нетарифните мерки е подробно описана в споразуменията на Световната търговска организация (СТО). Според този глобален орган правителствата могат да предприемат нетарифни мерки само по изключение.

Това е описано например в Споразумението за технически бариери в търговията или Споразумението за санитарни и фитосанитарни мерки. Тези договори позволяват на органите  на страните да преследват законни цели като защита на местното земеделско производство от вредители.

Споразумението за техническите пречки пред търговията (ТПТ) има за цел да гарантира, че техническите правила, стандартите и процедурите за оценяване на съответствието не създават ненужни пречки пред международната търговия. Със споразумението се потвърждава, че държавите могат да приемат такива мерки при основателна причина, като например за защита на човешкото здраве или безопасност или за опазване на околната среда. Техническите правила и стандарти обаче не трябва да правят разграничение между национални продукти и сходни вносни продукти. Споразумението насърчава използването на международни стандарти и хармонизацията на взаимното признаване на технически правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието.

Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се прилага за всички санитарни и фитосанитарни мерки, които могат пряко или косвено да засегнат международната търговия. Санитарните и фитосанитарните мерки защитават хората, животните или растенията от рискове, свързани с добавки, замърсители, токсини или болести в храните, или защитават дадена държава в случай на навлизане, установяване или разпространение на вредители.

Със споразумението се признава, че членовете могат да предприемат санитарни и фитосанитарни мерки въз основа на научни принципи, но тези мерки не трябва да допускат дискриминация срещу други държави или да се използват за протекционистични цели. Членовете се насърчават да изготвят своите мерки, въз основа на международни стандарти, насоки или препоръки, когато е възможно.

Законодателството на ЕС включва редица правни актове,  в които има задължения  за митническите органи да извършват контрол в контекста на прилагането на мерки, произтичащи от различни общи политики на Съюза, насочени към постигане на  съответствие с правото на Съюза и подпомагане за осигуряването на сигурността и безопасността на ЕС и неговите  граждани.

В съответствие с членове 134 и 267 от  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), забрани или ограничения при вноса, износа или транзита стоки, могат да бъдат наложени,  когато се основават на съображения за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност; за защита на здравето и живота на хората, животните или растенията; за защита на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност; за закрила на индустриалната и търговската собственост.

С  оглед  на  гореизложеното, следва да се отбележи, че чрез инструментите на митническия контрол, митническите органи съблюдават за прилагането на мерките, които са свързани с изпълнението  на политиките  в съответната  област. При някои групи стоки, освен  извършвания митнически контрол, преди вдигането на стоките се  извършва контрол от специализирани национални органи,  напр. Българска  агенция по безопасност  на храните  - в областта  на безопасността  на храните (чрез извършвания ветеринарен и  фитосанитарен контрол), съответствието на препаратите за растителна защита, торовете; Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Комисия  за  защита на потребителите, Изпълнителна агенция по лекарствата и други органи по  надзора  на  пазара – в областта  на  безопасността  и съответствието на стоки от различни групи потребителски стоки, като дрехи, обувки, лични предпазни средства, медицински изделия и др.

АСЕН ВАСИЛЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ