23.05.2023 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИМОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

            В отговор на Ваше запитване с № 49-254-06-275/05.05.2023 г., относно искане за предоставяне на информация по параграф 23 от Проект за изменение и допълнение на Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, Ви уведомяваме за следното:

Въпрос – Моля да ни отговорите на въпроса относно създаване на нов чл. 113д и чл. 127 в Проект на ППППЗДДС и необходимостта от тяхното създаване и резултатите от проведените обществени консултации по темата.

Относно чл. 113д от Проекта на ПИДППЗДДС                                              

            С Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПИДППЗДДС) е предложено въвеждане на изискване по отношение на лицата, регистрирани за целите на ЗДДС, да предоставят ежемесечно информация в справката си декларация за ДДС за неплатените суми по облагаеми доставки, която информация лицата имат задължение да водят в съответствие със Закона за счетоводство и чл. 123, ал. 1 от ЗДДС. В мотивите за направеното предложение е посочено, че за установяване на задълженията по закона се предлага регистрирано лице – доставчик в справка-декларацията по закона, да подава информация за вземанията от клиенти по облагаеми доставки с натрупване към последния ден на данъчния период, за който се отнася декларацията. Информацията следва да съдържа общ размер на данъчните основи, съдържащи се във вземанията от клиенти по облагаеми доставки, както и  общ размер на данъка върху добавената стойност, съдържащ се във вземанията от клиенти по облагаеми доставки. Предложението е за целите на анализ и за подпомагане на органите по приходите при извършването на контролната дейност.

            В рамките на проведените обществени консултации по предложения текст на чл. 113д в ПИДППЗДДС са постъпили 14 предложения, в които е посочено, че в подзаконов нормативен акт не могат да се разширяват задължения възникнали въз основа на закон, че се увеличава административната тежест за бизнеса, както и че използваната терминология е неточна и неясна.

            Законът е източник на базова правна уредба на обществени отношения. Несъмнено е, че дори един широкообхватен закон не може – и не е необходимо – да урежда абсолютно всички правни аспекти на материята, предмет на регламентация. Някои от тях могат – и понякога е по-целесъобразно – да бъдат уреждани на подзаконово равнище. Правни актове на подзаконово равнище могат да бъдат уредени само тези аспекти на материята, които не се нуждаят непременно от законодателна уредба. Във всички случаи обаче конституционно необходимо е законът да зададе параметрите на обществените отношения, до които се отнася.

Налице е законова делегация в чл. 123, ал. 1 от закона, с който регистрираните лица са задължени да водят подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. Документална счетоводна отчетност следва да бъде в съответствие с изискванията на Закона за счетоводство.

            Предложеното изискване в ПИДППЗДДС е в съответствие и с Директивата за ДДС. На основание чл. 250 от Директивата за ДДС със справка-декларацията за ДДС се предоставя цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки. С разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС е предоставена възможност на държавите членки да наложат на данъчно задължените лица задължения, които са необходими за осигуряване правилното събиране на данък върху добавената стойност и предотвратяване избягването на данъчно облагане. 

            Видно от цитираните текстове, Директивата за ДДС определя допустимото съдържание на справка-декларацията за ДДС, както и рамката на административните/декларативните задължения на данъчно задължените лица. Съгласно чл. 250 от същата задължителното съдържание на справка-декларацията обхваща единствено информация, която е необходима за изчисляването на дължимия за данъчния период от данъчно задълженото лице данък върху добавената стойност. Данните за неплатените фактури не са такъв вид информация. Независимо от това, чл. 273 от Директивата за ДДС предвижда възможност за въвеждане на допълнителни задължения за данъчно задължените лица при определени условия. Предвид, че декларирането на неплатените суми по облагаеми доставки цели - да се осигури правилното налагане и събиране на ДДС и предотвратяването на измами, е допустимо справка-декларацията за ДДС да съдържа такава информация.

            Събраните данни за неплатените фактури може да се използват като средство за борба срещу измамите с ДДС, както и за предприемане на  мерки за правилното събиране на ДДС. Данните за неплатени фактури предоставят необходимата информация за идентифициране на продавачите в чужбина, които доставят стоки или услуги на територия на страната. Наличието на такава информация предоставя възможност за проследяване размера на неплатените суми. Чрез анализ на такава налична информация може са се проследява размерът на неплатени суми. При констатиране на увеличение на размера на неплатените суми  може да се идентифицира риск от измами, в резултат на издаване на фиктивни фактури. Рискът на практика представлява издаване на фактури, по които няма плащане и съответно реално извършена доставка, но по които се приспада данъчен кредит. Наличието или липсата на доставка,  привидна или симулативна доставка, е обективен факт, подлежащ на доказване. За установяване на реално извършена доставка, освен изследване на начина, по който е осъществен контакт с доставчика, изпълнението на превоза, предаване и приемане на предмета на доставката, съпроводителни документи, договори, счетоводни записвания и т. н., е необходимо да се изследва и наличие на плащане или неплащане по доставка. Предвид това, наличието на такава информация предполага подобряване контролната дейност на органите по приходите.

            Наличието на данни за неплатени фактури е основа за прогнозиране размера на несъбираемите вземания, които ще окажат влияние върху/на приходите/разходите на бюджета, предвид законовата възможност доставчикът, да намалява начисления данък върху добавената стойност по неплатена доставка

             С оглед на посоченото по-горе и предвид получените възражения при съгласуването на ПИДППЗДДС на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации предложената разпоредба на чл. 113д е изключена от ПИДППЗДДС,  който ще бъде издаден от министъра на финансите.

            В допълнение, по предложение на народни представители и на представители на ИДЕС, АИКБ и БСК, направено на проведена среща на 5 май 2023 г. в Народното събрание,  в Министерството на финансите ще се създаде работна група за изготвяне на законодателно предложение, относно събиране на информация за размера на неплатените суми за целите на извършване на анализ на риска, осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване на данъчните измами.

Относно чл. 127 от Проекта на ПИДППЗДДС.

            Предложените разпоредби на чл. 127 са свързани с разпоредбите на  с чл. 126б, ал. 8 и 9 от Закона за данък върху добавената стойност, съгласно които:

- за доставки над 100 000 лв., за които е възникнало условие да се считат за несъбираемо вземане, доставчикът следва да издаде кредитно известие, само ако получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. В този случа доставчикът трябва да получи разрешение от Националната агенция за приходите (НАП) за издаване на кредитното известие.

- за доставки под 100 000 лв., за които е възникнало условие да се считат за несъбираемо вземане, доставчикът следва да издаде кредитно известие, но само ако получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. В този случай законовата разпоредба не предвижда получаване на разрешение от НАП.

Мотивите за предложението за въвеждане на допълнителни правила в ППЗДДС разпоредби (чл. 127, ал. 4-8) относно регламентираното в ЗДДС намаление на данъчната основа и данъка при пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер до100 000 лв., са създаване на правна сигурност за доставчиците, които не разполагат с информация дали получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит.

В рамките на проведените обществени консултации по предложените текстове на чл. 127, ал. 4-8 в ПИДППЗДДС са постъпили становища, в които най-общо е посочено, че предвиденият ред за издаване на кредитно известие е поставен в зависимост от отговора на получателя. Становищата подкрепят създаване на електронна услуга от НАП, която ще  предоставя възможност на доставчика да издава кредитно известие на база на достоверна информация (предоставена от администрацията), като е посочено че такава услуга следва да бъде регламентирана в ЗДДС.

            След обсъждане на получените становища при съгласуването на ПИДППЗДДС на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации предложените разпоредби на 127, ал. 4-8 са изключени от ПИДППЗДДС, който ще бъде издаден от министъра на финансите, тъй като предмет на такива правила, следва да бъдат въведени в ЗДДС.

РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ