20.06.2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕЛЧЕВ,

Във връзка с поставения от Вас въпрос относно това предвижда ли се създаване на финансов механизъм за неотложни отчуждавания на недвижими имоти с цел изграждане на обекти, които ще бъдат публична общинска собственост, Ви уведомявам следното:

Съгласно чл. 17 от Конституция на Република България (КРБ) собствеността е частна и публична, частната собственост е неприкосновена, а режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон. Със Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС) се създава законова база за разделяне на собствеността на частна и публична и се въвежда различен режим на двата вида собственост на държавата и на общините. Нормата на чл. 140 от КРБ регламентира правото на общината "на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност". Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, е предоставено в правомощията на органите на местно самоуправление и на местна администрация, които следва да се упражняват в интерес на териториалната общност при спазване на разпоредбите на ЗОС и на специалните закони в тази област.

Съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

 Отчуждаването се осъществява чрез постановяване на индивидуален административен акт с конститутивно действие, по силата на който държавата или общините придобиват собствеността върху отчуждения имот на оригинерно основание. Специалните закони, които регламентират реда за принудително отчуждаване на частна собственост от физически и юридически лица, са ЗДС и ЗОС. Законът, който посочва нуждата от отчуждаване за изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общините, е Законът за устройство на територията (ЗУТ). В чл. 205, т. 1 – 6 от ЗУТ са изброени обектите - публична собственост на държавата и общините, за които е допустимо принудително отчуждаване на недвижими имоти, собственост на юридически и физически лица. С посочената норма е предвидена правна възможност за отчуждаване на недвижими имоти – частна собственост, по реда на ЗДС и на ЗОС, за изграждането на обекти - публична собственост на държавата или на общините. В отделните закони, регулиращи държавната и общинската собственост, законодателят е предвидил различни основания, както и различни процедури за принудителното отчуждаване на имоти - частна собственост, в зависимост от това дали отчуждаването е свързано със задоволяване на общински нужди (за изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост) или е за задоволяване на държавни нужди.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен ПУП, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗОС имотите не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта за отчуждаване общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, с ПУП се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост, като за осъществяване на тези предвиждания собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината до 25 на сто от площта на имотите си.

Видно от посочените норми, производствата по отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди е специфична дейност на общината, която се реализира единствено от нейните органи и в интерес на териториалната общност.

В глава седма от КРБ ясно са дефинирани основните принципи и структурата на органите на местното самоуправление и местната администрация, като съгласно чл. 136, ал. 1 общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, а съгласно ал. 3 същата е юридическо лице. В съответствие с чл. 141, ал. 1 от КРБ общината има самостоятелен бюджет, постоянните финансови източници на общината се определят със закон (чл. 141, ал. 2), а съгласно ал. 5 на същия член държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

На законово ниво взаимоотношенията между общинските бюджети и държавния бюджет са развити подробно в Закона за публичните финанси и по-конкретно в глава четвърта, раздел втори „Взаимоотношения на общинския бюджет с държавния бюджет и с други бюджети и сметки“. В чл. 51 са обособени основните бюджетни взаимоотношения между общинските бюджети и централния бюджет, чиито размери по видове се приемат с годишните закони за държавния бюджет, определят се изчерпателно условията, при които може да се извършват промени в тях и експлицитно се посочва редът, по който се правят промените от съответния орган.

Съгласно чл. 140 и чл. 141 от КРБ общината има право на своя собственост и има самостоятелен бюджет. Доходите и приходите от имотите и вещите - общинска собственост, постъпват в общинския бюджет. В общинските бюджети постъпват и други приходи, свързани с общинската собственост, например такси във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството и кадастъра; приходи от услуги и права, предоставяни от общината; приходи от разпореждане с общинска собственост; приходи от глоби и имуществени санкции по ЗУТ и други специални закони. В общинския бюджет постъпват и данък върху недвижимите имоти, както и данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, които формират над 2/3 от общинските данъчни приходи. Всички посочени средства биха могли да се използват за посрещане на неотложни нужди по отчуждаване на имоти - частна собственост, в полза на съответната община. В допълнение като източник за целта могат да се използват и предоставяните на общините от държавния бюджет трансфери за обща изравнителна субсидия и за целева субсидия за капиталови разходи.

В съответствие с действащото законодателство общините следва да изготвят своите средносрочни и краткосрочни бюджетни прогнози в съответствие с бюджетната макрорамка, като достатъчно достоверно анализират нуждите си от теренно обезпечаване на инвестиционните си намерения, източникът на тяхното финансово обезпечаване и сроковете, в рамките на които биха възникнали финансови ангажименти. Независимо от наличието на предпоставките, регламентирани в глава трета от Закона за общинската собственост, отчуждаването може да стане факт само по искане на инвеститора - община. В зависимост от утвърдени планове и програми, проекти и ресурсно обезпечаване се процедира съответното отчуждаване, в това число за свързаните с нормата на чл. 205 от ЗУТ цели.

Предвид гореизложеното, създаването на финансов механизъм за неотложни отчуждавания на имоти – частна собственост, с цел задоволяване на общински нужди във връзка с изграждане на обекти - публична общинска собственост, следва да бъде ангажимент на всяка община при отчитане на спецификите на територията и на процеса по отчуждаване на местно ниво.

АСЕН ВАСИЛЕВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ