Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

Писмен отговор на въпрос от Мартин Димитров - народен представител от ПГ на "Продължаваме промяната-Демократична България", относно мерки за изваждане на България от т.нар. „сив списък“ на държавите под засилено наблюдение за пране на пари на FATF

12.07.2024 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

 

Във връзка с Ваше запитване с изх. № 50-454-06-90/02.07.2024 г. относно предприетите мерки за изваждане на България от т.нар. „сив списък“ на държавите под засилено наблюдение за пране на пари, предстоящите действия и ангажиментите на законодателно ниво, които предстои да се предприемат, Ви предоставям следната информация:

България е поела ангажимент на най-високо политическо ниво за отговаряне на препоръките на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (Financial Action Task Force - FATF) и Комитета на експертите по оценяване на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL). Служебното правителството, в т.ч. и Министерството на финансите, предприеха сериозни мерки за ускоряване на реформите в областта на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се осъществяват съвместно със Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“ към Държана агенция „Национална сигурност“ и другите компетентни ведомства, както и надзорните органи.

В рамките на служебното правителство продължи да функционира създаденият към Министерския съвет - Съвет за координация  и сътрудничество в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Като заместник-министър председател и министър на финансите поех водеща роля в този съвет, за да се ускори оперативната работа и да се постигнат необходимите резултати. В рамките на този съвет регулярно се осъществява наблюдение и контрол на изпълнението на националните стратегически документи, както и на препоръките от страна на международните организации.

В допълнение, с Решение № 586 на МС от 31.08.2023 г. бе одобрена Стратегия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България за периода 2023-2027 г. (стратегията), в която се установяват приоритетите и се определят ключовите действия, чрез които те следва да се изпълнят с цел повишаване на ефективността на системата за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. За целите на изпълнението на националната стратегия, с Решение № 66 на МС от 31 януари 2024 г. бе одобрен и План за действие, в който се формулират индикатори за измерване изпълнението на заложените в нея приоритети. Тези действия и мерки отговарят на препоръките на FATF и MONEYVAL. Регулярното отчитане на тяхното изпълнение, както и обсъждането им в рамките на Съвета за координация и сътрудничество към Министерския съвет, са се доказали като един добър механизъм за постигането на конкретни резултати.

Следва да се отбележи, че Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е отговорното звено в България, което осъществява координацията на комуникацията с FATF и MONEYVAL. Под ръководството на Държавната агенция „Национална сигурност“ бяха създадени и редица работни формати, които регулярно анализират, подготвят или предлагат конкретни мерки, в т.ч. и в рамките на Националната оценка на риска, или изготвят и предлагат законодателни изменения.

В тази връзка,  през 2023 г. бяха приети две изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП)(ДВ бр. 60 от 14.07.2023 г. и ДВ бр. 84 от 06.10.2023 г.), с цел адресиране на препоръките на FATF и MONEYVAL. В последствие бяха приети изменения в подзаконови нормативни актове, които не само отразиха направените изменения и допълнения в ЗМИП, но и допълнително отговориха на препоръките на двете организации, като например: приетите през април 2024 г. промени в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ДВ. бр. 39 от 01.05.2024 г.), както и промените в Наредба № Н-9 от 7.08.2020 г.[1] (ДВ, бр. 15 от 2024 г., в сила от 22.03.2024 г.).

Искам да обърна внимание също така, че Министерството на финансите предприе и планира редица мерки за намаляване дела на т.н. сива икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, с което допълнително ще се подобри борбата срещу изпирането на пари. В тази връзка през 2023 г. бяха направени промени в: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с  въвеждане на предварителното деклариране при движение на стоки с висок фискален риск и приемането на Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. на министъра на финансите за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (ДВ, бр. 83 от 3.10.2023 г.); Закона за ограничаване на плащанията в брой, свързани с въвеждане на ограничения за изплащане на трудови възнаграждения в брой; както и в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), свързани с въвеждане на изискване за деклариране на салда на каси и вземания от собственици, персонал и подотчетни лица.

В допълнение, в периода 2024 – 2027 г. се планират законодателни промени в данъчното законодателство и в други, свързани с тези промени, закони и подзаконови нормативни актове. По-конкретно, планира се въвеждане на финансов стимул за лица, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях, на обща стойност над 100 000 лв.; усъвършенстване на фискалния контрол и предварителното деклариране при движение на стоки с висок фискален риск; повишаване на доброволното спазване на данъчното законодателство чрез внедряване на Стандартен одитен файл за данъчни цели в България; разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, с което да се постигне по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски, с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение; усъвършенстване на законодателството свързано с трансферното ценообразуване и сделките между свързани лица  съобразно международните стандарти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; мярка за деклариране на наличните дълготрайни активи и материални запаси; задължително електронно фактуриране от всички регистрирани по ЗДДС лица, извършващи трансгранични и национални доставки.

Именно с цел да се покаже силният ангажимент, който има българското правителство към мерките срещу изпиране на пари, като заместник-министър председател и министър на финансите ръководих българската делегация на срещата на FATF в Истанбул, Турция на 9 май 2024 г., на която бе обсъден напредъка на България, който беше положително оценен.

Усилията, които полагат българските институции, вече дават много добър резултат. На 28 май 2024 г., бе публикуван първият доклад на MONEYVAL за последващи действия в рамките на процедурата за засилен мониторинг на България. Докладът на MONEYVAL констатира, че България е подобрила спазването на 10 препоръки на FATF, а именно относно националното сътрудничество и координация, политически значимите лица, услугите по прехвърляне на пари или ценности, вътрешния контрол и чуждестранните клонове и дъщерни дружества, определените непрофесионални стопански субекти, комплексната проверка на клиентите, прозрачността и действителните собственици на правни договорености, регулирането и надзора на финансовите институции, правомощията на надзорните органи, паричните куриери, както и статистиката. MONEYVAL отчита, че България е предприела многобройни стъпки за укрепване на своите системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. От 40-те приложими препоръки на FATF, които MONEYVAL разглежда в този доклад, България спазва или до голяма степен спазва 27 и частично спазва 13 препоръки. Няма препоръки, по които България да не спазва изискванията.[2]

В заключение, бих искала да Ви информирам, че усилията на българското правителство и в частност на Министерството на финансите ще продължат в посока изваждането на страната от т.нар. „сив списък“ във възможно най-кратък срок. Постигнатите до момента успехи са допълнителен стимул за българските институции, в т.ч. и Министерството на финансите, да продължат ускорената работа в този процес.

 

[1] Наредба № Н-9 от 7.08.2020 г. на министъра на финансите за условията и реда за вписване в регистъра на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите, и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги (ДВ, бр. 15 от 2024 г., в сила от 22.03.2024 г.)

[2] Докладът е наличен на следната страница: https://rm.coe.int/moneyval-2024-1-bg-5thround-1stenhfur/1680afca6a. На страницата на Съвета на Европа е публикувано и съобщение, озаглавено: „Bulgaria strengthened its preventive framework to combat money laundering and financing of terrorism, says Council of Europe body“ (България засилва своята превантивна рамка за борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, заявява звеното на Съвета на Европа): https://www.coe.int/en/web/moneyval/-/bulgaria-strengthened-its-preventive-framework-to-combat-money-laundering-and-financing-of-terrorism-says-council-of-europe-body.

 

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация